За народния протест в България.

Призракът на Глада

броди из Европа...

Народния протест: "Не на ЕРП-та! Искаме одържавяване!"

гр. Кърджали /България/ - 24.02.2013 година.

За народния протест в България.

Призракът на Глада породи неописуем гняв в България /респективно и в Европа/, натрупан през годините на прехода и провокира притесненията на българите в различните сфери на обществения живот - политика, здравеопазване, икономика и екология! Гладът обедини българския народ в едно цялостно негодувание и изкара хората на улицата! Вълна от негодувание заля страната срещу ЕРП-та /Енерго-Разпределителните Предприятия/, монополите, алчните политически партии и в крайна сметка предизвика оставката на некадърното правителство! Сега се питам: Кой би могъл в този погром, хаос и суматоха да спечели доверието на обществото в България? Кой ще обедини народа и ще го издигне отново до духовните нива на човешките ценности - любов, уважение и доверие? Със сигурност гладът няма да ни нахрани, да имаме дом и стабилност! Кой е този, който е способен да постигне реалните резултати за спасяването на хората - процес, които принадлежи на бъдещето на България! По време на комунизма ни обещаваха: "Светло бъдеще!", а сега? Кой ще е този държавник, който ще обедини народа около себе си с доброто си присъствие и спокойствие, които ще вложи разум в реализирането на обективно изпълним план за промени в бъдещето и гарантирана прозрачност? Нима е трудно, този "някой" да се постарае да анализира общественото мнение, като цяло и да прозре,че ескалиралото недоволство на народа е един вик? Вик, че така не може да се живее с ВЕЧНИЯ СТРАХ ЗА НАСЪЩНИЯ ХЛЯБ, че това е народен протест срещу бедността и желание за коренна смяна на цялата система! Ако този "някой" успее да задоволи ежедневните ни битови потребности ще преодолее и духовната криза в която се намираме! Кой е този Месия, които ще ни направи сити, които ще ни осигури дом и спокойствие - предпоставка за издигането до духовните ни човешки нива и изграждането ни като личности? Кой е този Месия, който ще ни избави от хаоса и нестабилността "всеки да се спасява поединично" - ситуация, която ни вменява усещането за безпътица? Къде е смисъла за допринасянето ни за общи цели, при положение, че живеем с усещането, че нашия глас е "глас в пустиня" и че никой не се грижи за нас! Как да покажем отношение към изграждането на гражданско общество и да не сме пасивни наблюдатели? Има ли изход? Да има! И този Месия СМЕ НИЕ САМИТЕ! НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИМ НА КРАКА И ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ПОЗИТИВНОТО СИ МИСЛЕНЕ - КАК ДА СЪДЕЙСТВАМЕ И КАКВИ РЕШЕНИЯ ДА ПРЕДЛОЖИМ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МАТРИЦАТА В КОЯТО ЖИВЕЕМ! Това не означава, че нашите протести трябва да са в името на ниските ни страсти - борбата за власт! Напротив! Сега е момента за реален диалог - прецедент срещу популизма! Нормално е нашите искания да са хаотични и опасни прибързани решения, но масовите ни протести създават усещането за справедливи искания, който да бъдат чути - предпоставка за нов поглед върху решенията и организирането на бъдещи прояви в израз на недоволство! Естествено, нашите протести не трябва да са неограничено дълги, защото ще ни докара до обезверяване, липса на надежда и озлобение - достатъчно сме невротизирани! Тъй като е невъзможно да контролираме негативизма в нашия живот, трябва да загърбим скептицизма и да дадем път на оптимизма - на вярата! Всички знаем, че Вярата е Надежда, както в религиозен така и в обществен смисъл! ЗАЩОТО, АКО НЯМА ВЯРА - НЯМА БЪДЕЩЕ! Разбира се, че скептицизмът е една своеобразна форма на защитна реакция, както и цинизмът, които олицетворява нашето безразличие, но ако разумно съчетаем скептицизмът по отношение на определени  разумни решения и вяра, че "Дяволът не е чак толкова черен, колкото си го представяме!" т.е. че ни очаква по-добро бъдеще - ще преодолеем кризата! По време на 23 годишният опустошителен преход в България, НИЕ ЗАГУБИХМЕ ДОВЕРИЕТО КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА, КОЯТО НИ УПРАВЛЯВА НЕКАДЪРНО И НИ ЗАТЛАЧИ В БУНИЩЕТО НА БЕДНОСТТА! Още помня голямата лъжа за "Светлото бъдеще" на комунизма, 800-те дни на цар Симеон Сакскобурготски и сладките дни на "демокрацията", която се изроди в див капитализъм! Българския народ съзнателно усещаше, как тази лъжа се настани трайно в политиката на държавата ни и ако преди прехода ВЛАСТТА БЕШЕ ОБЛЕЧЕНА В КОРУПЦИЯ, след прехода - КОРУПЦИЯТА Е ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ! Именно властта се самозабрави и прекъсна мостовете си за връзка с обществото и неволно се сещам за гениалния майстор и архитект Кольо Фичето /Кольо Фичето (пълно име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ - майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор. Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 год., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 год. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф. Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си. Почива през 1881 г. в Търново./, който беше казал на турския паша за здравината на моста, които беше построил и гаранция с живота си: "Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си - вземи ми главата" /теркя - образец, еталон, майсторство/. 

А сега се питам: Какъв е "теркя" на нашите политически и крадливи недоносчета? Както казват циганите, който ни изложиха в цяла Европа с просията и с простотията си: "Парата - джобата и бягтата" /сложи си парите в джоба и дим да те няма/. Така, че нашите протести са израз на недоволството от високите сметки за тока и парното и че оставката на правителството не успя да успокои избирателите, на които им е дошло до гуша от ниския жизнен стандарт и ширещата се корупция. За това десетки хиляди българи излязохме на протест срещу бедността и корупцията и с искания за контрол на гражданското общество над институциите. Само в София преминаха осемнадесет хиляди протестиращи с развети национални знамена и скандирания "Мафия!", "Партиите - вън!", "Много сме - силни сме!" и голям бандерол, прокламиращ "Единство срещу разграбването!" Появата на президента Росен Плевнелиев пред демонстрантите беше посрещната със освиркване, докато той им благодарил за "активната им гражданска позиция", като ни увери, че възгледите ни ще бъдат взети предвид при опитите за уреждане на политическата криза и е поканил представители на протестиращите на среща в президентството идната седмица, на която заедно със синдикатите и представители на работодателите да бъдат обсъдени най-важните проблеми, които стоят пред държавата. Днес в България има демонстрации в тридесетина града, като най-многобройните са във Варна и Пловдив с искания за нова конституция, гарантираща по-активно участие на гражданското общество в институциите на държавата. Освен основния протест има и отделни, по-малки протести срещу неефикасната образователна система, който според критиците й не подготвя младите хора за пазара на труда, и срещу високите лихви на кредитите, от които страда малкият бизнес. Многохилядните мирни митинги в България са против монопола на енерго-разпределителните дружества,  искания за национализация на монополите и призиви за коренна промяна на политическата система. Дано и това да не е поредната лъжа на политическата класа, защото напрежението ще продължи да се нагнетява и тогава само Бог да ни е на помощ! БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД!
                                                                          Тодор Миков

Предайте нататък!

Ако събудите

Бога в себе си:

Предайте нататък!

                  Тодор Миков

Предайте нататък!

Преди Всичко искам да изразя своята признателност към моя най-добър приятел - вътрешният ми глас, който наричам Бог! Този Бог никога не ми е изневерявал, защото е безпогрешен и велик! Всъщност Той винаги е бил такъв! Едва сега започнах да му обръщам повече внимание и да виждам повече света чрез съзнанието си: Благодарение на теб Боже, защото си превъзходен, велик и върховен! По същия начин съм признателен и на моите родители, който ми дадоха живот на тази прекрасна синя планета за да видя Рая! Ако майка ми ме приспиваше вечер с приспивна песен, когато бях малко дете, то баща ми беше моят духовен учител, въпреки, че беше заклет комунист! На вън в обществото беше атеист, а в къщи - истински духовник! Много съм му признателен и благодарен, защото /благодарение на него/, нося в себе си неговото възпитание! Преди всичко, той ме научи на позитивно мислене за живота, чиято съдба ме захвърляше от едната крайност в другата и това ми помагаше за физическото ми оцеляване. В интерес на истината - баща ми беше по-близо до Бога, отколкото до комунистическата партия на която се беше посветил! Много съм му признателен за изключителното му човеколюбие и чрез професията си на преподавател - учеше децата на любов и уважение! Моите родители са едно доказателство за съществуването на ангелите. Един ден написах книга "Моят живот", която посветих на тях и на един прекрасен ангел на име Питър Максиан! Този прекрасен човек ми подаде ръка и като чайката Джонатан Ливингстън /написана от Ричард Бах, е повест във формата на басня в която се разказва за чайка, която се учи да живее и лети./ долетя от Виена за да ме подкрепи духом със синовната си обич към мен! Благодарен съм и на моите деца, че ме дариха с внучета-ангели. Така, че Света е пълен с ангели! Като родител съм радостен и доволен, че те  успешно се справят в живота си и почти са независими! Така или иначе, аз съм спокоен за тях! От смъртта на моите родители до днес - Бог беше мъртъв в мен и забързан в сивото ежедневие - бях забравил, че Той е жив! Едва след като приех съдбата си на самотник - осъзнах, че Той винаги е бил в мен и за секунда не ме е изоставял! Обаче, аз не се чувствах самотен, въпреки, че се бях затворил между четирите стени в моя дом - постоянно усещах нечие присъствие, което не се натрапваше и се опитваше много деликатно да се сприятели с мен! Това събуди любопитството в мен и започнах да търся в съзнанието си това мило и любвеобилно присъствие! Мислех си, че халюционирам или че не съм със всичкият си, но присъствието нежно ме докосваше и ми напомняше за себе си. Отначало предполагах, че разговарям с родителите си чрез каналите на телепатията, но това присъствие осезаемо се различаваше от тях - това беше знак, че то не ме ревнуваше от родителите ми и едва след два-три месеца осъзнах, че това беше моят вътрешен глас т.е. моя Бог с които направих първият си контакт чрез медитацията в която често изпадам. От начало се уплаших, че вече съм на път за психиатрията, но след време установих, че това е едно нормално състояние на съзнанието ми, както нормален е съня! Това ме накара все по-често да се застоявам у дома и да пиша в блога си впечатленията и съветите на вътрешният ми Бог по време на медитация! Тези контакти и честата ми кореспонденция с Питър Максиян, започнаха да запълват празнотата в душата и сърцето ми и ме отклониха от желанието ми да сложа край на живота си! "Прави любов, а не омраза!", "Дай шанс на себе си!", "Има време до смъртта!", "За къде бързаш?" и "Всичко ще се оправи!" - шепнеше в съзнанието ми Бог. Отначало плахо, а след това по-уверено започнах да водя разговор с Него и така - осем месеца! Моя живот започна да придобива смисъл и съдържание! Така осъзнах, че медитацията е едно своеобразно лечение /терапия/, което пренасяше от материалния свят - наранената ми душа и ме извеждане от сферата на потискащата суета в материалния свят! В холограмния свят на вътрешният ми Бог се чувствам, като олекотен и пречистен, а в компанията ми с Него е божествен комфорт! Това състояние не съществува в материалният свят и съм щастлив, че имам тази изключително рядка възможност да се пренасям в духовния свят! Може би някой /или някоя/ ще ме оприличи на побъркан психопат, но аз от все сърце му го/й  пожелавам да опита и тогава /той или тя/ ще бъде по-искрен/а/! Знам, че този "някой/я" ще ме упрекне по отношение на науката, която е един от основните изводи на информатиката и че информацията не се самоподрежда или самоорганизира. По време на комунизма науката противоречеше на марксистко-ленинските догми и беше обявена за буржоазна наука и не почиваща на нищо реално. Тогава той предопредели в кои страни да се развие производството на изчислителни машини и кои да изостанат с десетилетия. Естествено няма как да превърнеш простия човек да стане умен /можеше само да се надяваш/ и през този период на атеизъм, религията беше захвърлена в ъгъла на историята. Въпреки мненията на този "някой" бих искал да му припомня мненията на няколко учени /негови колеги/, не толкова велики, но все пак с мнение, по-различно от неговото:

“Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979,33).

“Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Holt 1997).

“Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).

“Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).

“Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).

Така, че коментарите ми са излишни! Наистина нямам думи как да опиша този божествен свят, но бих го оприличил, като детска, наивна и нежна прегръдка, която с любов разтваря съзнанието! Все едно с прегръдка да береш цветя, а не да насаждаш омраза. Да, но в материалния свят не можем да разрешим всичко с прегръдка. Освен, че на 21.декември.2012 година - се разминахме с "края на света" /според календара на древните май/ и навлязохме в 21 век с големи надежди към по-добро! И все още се опитваме да разберем как става това - С ПРЕГРЪДКА ДА БЕРЕШ ЦВЕТЯ? Как е възможно просто да се прегърнем след като не се познаваме и сме разделени от огромни разстояния. Та ние дори не можем да се прегърнем, за Бога, и то по същата причина. Не ни е позволено да се опитаме, да отдаваме любов един на друг и на самите себе си! Това звучи старомодно и сантиментално! Нали? Само, че живота не се състой само в живеене, вършене на работа, удържане на обещанията, да плащаме данъците си, да изпълняваме задълженията си и да си осигуряваме спокойствието си т.е. да не си създаваме проблеми, като нарушаваме установения вече ред! Тогава се питам: Къде е Любовта? Къде е Бог? Няма ли алтернатива на Матрицата в която живеем? Що за Свят-Матрица е това за човешкото общество? Защо не се прегърнем? Неволно усещам гласа си в пустиня ... За това започнах да публикувам статиите си в моя блог: "Мистериозната магия на противоположностите", който са една прегръдка за Бога! Не знам дали тези статии са художествено сдържани и оформени с почерка на професионален писател, защото аз не съм писател /нито учен или философ/, но се надявам, че докато ги четете - да се почувствате, сякаш сте прегърнати от Бог! Когато прегърнем Бога, Той ни отвръща със същото! Всъщност - Бог е този, който прегръща пръв! Точно това е посланието на моите статии - за онези мигове, когато Бог влиза в нашия живот и ни прегръща истински силно. Неговите прегръдки достигат до нас под различна форма, но целта е една и съща: Любов във Всичко! Това са разсъжденията ми за реалния живот, натрупани през годините! Искам да разбера дали моето преживяване на Бога е толкова различно от преживяването на всеки друг или всички имаме еднакви преживявания? Може би, ще предизвикам разговор за Бога и при хора, които не са съгласни с това, което откриват в статиите ми, но поне ще се доближат до собствената си истина по отношение на божественото и в това няма нищо лошо. Може би някой ще ме упрекне, защо в моята философия и разбиране за живота използвам различни разсъждения от другите религии и философии, като понятията: "Дао", "Ин-Ян", "Локус Фортуната", "Чакра" и т.н.? Нека да бъдем реалисти - няма лоша и добра религия! Всички религии произхождат от един и същ източник - Бог! Безспорно и независимо от нашата воля или желание - ние сме потопени в мистериозната магия на противоположностите в четириизмерния материален свят в който живеем и тези религии /колкото и да се различават по между си/ ни водят към една и съща цел: Любов към Човека и Любов към Бога! Може би ще дойде ден, когато човечеството ще отсее най-добрата есенция и ще създаде една обща и единствена религия, която да обединява човечеството в любов, взаимопомощ и мирно съвместно съществуване! Тогава ненавистта, омразата и войните ще останат завинаги в историята! Само тогава ще настане истински мир и любов между хората - предпоставка за по-добър живот, усвояване на науката в служба на човечеството, изучаване на космоса и овладяване на планетите за мирни цели! Това е бъдещето на човечеството! Друг Дао /път/ няма! Човечеството трябва да излезе от тъмната сянка на "Ин" през вековете и да навлезе в светлината на "Ян" в името на нашето бъдеще и предназначение, което Бог ни е предоставил - ЛЮБОВ ВЪВ ВСИЧКО! Бог не само провежда разговори с нас, Бог ни посещава всеки ден лично и ако все пак събудите Бога в себе си, тогава: Предайте нататък!

                                                                                   Тодор Миков

Аз съм Човек!

Човек, това звучи  

божествено!

                                       Тодор Миков

Аз съм Човек!

Може би, заради непокорният си дух и остър език си навлякох нерадостната съдба да прегърна самотата - далеч от близките си хора. Сега, /затворен в собствената си черупка/ се взирам, като побъркан бухал в тъмнината на битието - пълно с разочарование, бедност и мизерия. Потънал в самотата между четири стени, се лутам из лабиринта на нерадостната си съдба и като Диоген да търся смислови отговори на безбройните си въпроси, но уви ... Накъдето и да погледна - срещам тъпото човешко бездушие и безкрайно отчаяние! Моята родина България се превърна, като "скотобойна" и ние /скотовете/ сме натъпкани в нея - "въртиш се и в очите ти ножа" /Никола Йонков Вапцаров - бълг. поет/. Да! Накъдето и да се обърнеш в очите ти е ножа на глада, на мизерията и на безработицата. На туй отгоре и човешкия живот не струва пукната пара - на всяка крачка срещаш беззаконие, корупция, кражби и убийства. За такава ли демокрация жадувахме и се борихме? Къде сгрешихме? Дали, защото всички не можем да бъдем ВИП персона с принадлежащите й към нея привилегии. Може би, защото не обичам да мисля колективно и не правя метани т.е. дълбоки поклони? Да, но аз предпочитам да мисля със собствената си глава и да виждам живота такъв, какъвто е в действителност! Защо, за Бога, не мога да продам душата си на дявола и да се превърна в кариерист, подмазвач и мафиот? Защо не мога да бъда лицемер, които винаги знае: кого и как да поздравява, на кого и как да се усмихва и кого да отминава с мълчание, какво и как да говори на площада, в парламента, пред камерите на журналистите, кога и как да премълчава, как умело да скрива неудобната истина и кога да се възползва от неудобната лъжа! Ужас! Тогава аз няма да съм същия и къде по дяволите ще отиде моята идентичност, моето човешко достойнство, моята вяра и любов в човека, в мен самият и в Бога? Не! Аз нося в себе си онази чудна магия, която ме извисява над животинския свят и придава смисълът на моя живот, защото: Аз съм Човек!

                                                                                    Тодор Миков

ЧЕСТИТА НОВАТА 2013 ГОДИНА!

Няма неосъществими мечти!

За тях, бариерата си ти!

                            Тодор Миков

ЧЕСТИТА НОВАТА 2013 ГОДИНА!

Полунощ е - 00 часа, 00 минути и 00 секунди! Звездите, сякаш полудели от танца на Луната, падаха над мен, като звезден лъч и озаряваха Природата в екстаз... Аз ги гледах изумен и усещах как старата година излетя от прозореца на самотната ми стая и махайки с ръка за сбогом ми пожела: 

-Бъди щастлив и никога самотен! 

Сълзи опарваха разплаканото ми лице и с много обич й пожелах същото! Тя изчезна зад хоризонта, като полъха на вятъра и усетих нежното присъствие на Новата 2013-та година, която ме прегърна и нашепна: 

-Щастието, никога не идва само, ако ти сам не си го пожелаеш! - и обвивайки ме с ефирното си и звездно наметало се понесохме над света с дракончето на Питър Максиан - моят най-сърдечен приятел. Прелитайки над България, пожелах на всички мой сънародници да бъдат радостни и щастливи! В ефира се носеше дъха на традиционната българска трапеза и аромата на искрящото шампанско! Светлините на прозорците искряха, като новогодишна елха и разнасяха новината: "За новото начало на света!" Новата година и дракончето Питър ме върнаха с 4,000 години назад, където се беше родила Първата Нова Година "Акиту" /пра, пра, пра бабата  на Новата година/ в древната Вавилонска кула. Тя ни посрещна любезно и с любов ни пожела:  

-Желая ви 12 месеца Късмет!, 52 седмици Успех!, 365 дни Щастие!, 8760 часа Здраве!, 525600 минути Любов и 31536000 секунди Радост!" 

Докато слушах пожеланието на другото ухо ми прошепна моята спътница - Новата 2013-та година: 

-По това време прабаба ми Акиту била в първият ден след пролетта – сезон на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. 

След нейната благословия, целунах ръката й и се отправихме към древен Рим, където на 01.април се беше родила другата й баба "Рим" - Римската Нова година! Историята разказва, че на този ден встъпвали в длъжност новоизбраните консули в древен Рим. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха. И така в началото на първото хилядолетие римляните започват да отбелязват настъпването на новата година на датата 1 януари, което остава непроменено и до днес. След това отлетяхме в древен Египет, където през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския календар през 26 г. пр. н. е. След това отлетяхме в древен Китай, където през 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния. След това отлетяхме в древна Япония, където /според древния японски календар/, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Там, новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара. След това отлетяхме в древна Индия, където /според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март. след това се приземихме в древен Виетнам, където Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет" и се празнува според лунния календар. Когато продължихме невероятният си полет във Времето, Новата 2013-та година ми разказваше, как всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че: Новата година ще бъде по-щастлива от старата. Аз я слушах със захлас и тя продължи разказа си за нейната история: 

-Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони. Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година. Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости. Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи. Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часовникът удари 12.00 часа. Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран. Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед. Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца. Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди. Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето. Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие. Навсякъде по света хората отбелязват Нова година, като я свързват с надежда и стремеж към по-добро бъдеще. Една от най-разпространените традиции, свързана с Нова година, е вземането на важно решение – от най-незначителни неща до сериозни стъпки, променящи начина на живот. Според едно от преданията, човек може да повлияе на късмета си през идващата година, в зависимост от това, какво е правил или ял през първия ден. Именно заради това повечето хора прекарват празника и първите минути на нова година със своите близки и приятели" - завърши разказът си Новата година и внезапно ме попита:

-Какво искаш да ти се сбъдне? 
Стана ми тъжно и докато милвах нежно дракончето Питър, осъзнах, че моето желание е неосъществимо... 
-Все пак, кажи ми желанието си? 
-Аз нямам само едно желание! - отговорих й с наведена глава - И ако едните ми желания са осъществими има и едно, което е най-силно и никога неосъществимо!
-Кажи ми тези, който са осъществими? - окуражи ме тя.
-Искам да видя близките си и приятелите!
-Тогава продължаваме полета! - усмихна се тя и се устремихме към красивата Виена, където надникнахме през прозореца и видяхме щастливите лица на Питър, Андреа, Лиза, Джо и другите, който не познавам. Те бяха много щастливи и мисленно им пратих много горещи целувки и пожелания да бъдат много щастливи. След това отлетяхме на корабът, където в голямата зала се разнасяше гласът на моята дъщеря и под звуците на оркестъра танцуваха стотици весели хора. Усмихнах се тъжно и мисленно я прегърнах с любов и от все сърце и душа й пожелах да е много щастлива и доволна от себе си. След това видяхме и останалите ми деца и внучета - всички бяха радостни и щастливи - изпълнени с надежди и любов. Отлитайки обратно към дома, Новата година ми прошепна: 
-Разбрах неосъществимото ти желание! - и прелитайки покрай прозорецът на Ани, която беше радостна, но не и щастлива се озовахме в моя самотен дом. 
Продължих да милвам дракончето Питър с което щяхме да се разделим и срещнах нежния поглед на Новата година. Тя се усмихна, нежно ме прегърна и целуна и тихичко ми прошепна: 
-Надеждата, Вярата и Любовта - си ти, самия! От теб зависи, дали желанията ти са осъществими или не! Желая ти щастие! - и отлетя с дракончето по света...
Поклатих одобрително глава: Тя беше права, защото беше моят вътрешен глас. Звездите на фойерверките угаснаха и аз отново потънах в самота! Часът беше: 00,00,00. Отвън надничаше снежен човек с метла! Махнах му с ръка, а той сякаш ми се усмихна... 
-Не! Не съм сам! - усмихнах се и аз! Застанал пред отворения прозорец, отправих поглед към света с най-сърдечното си и с най-искрено пожелание: 
-Честита Нова Година на Всички Хора по Света! Обичам Ви много! Обичайте се и Вие! 2013-та се усмихна над Света.

                            ЧЕСТИТА 2013 ГОДИНА!

                                                                                   Тодор Миков