Времето съществува, защото
Света е Вечно Движение!
Тодор Миков
За Време-Пространството.
Пространството в което живеем е четириизмерно - X,Y,Z и Време/Пространство! Всички знаем, че: Положението на произволна точка A в пространството се определя с трите координати x, y и z, където: координатата x се нарича абсциса на точката A, координатата y - ордината на точката A, координатата z — апликата на точката A. Записва се така: A(x,y,z). Време-Пространството е физически и математически модел, който комбинира пространството и времето в единен пространствено-времеви континиум. В съответствие с теорията на относителността, Вселената има 3 пространствени и едно времево измерение. Понятието пространство-време е допустимо и в класическата механика, но в нея обединението е изкуствено, защото времето се разглежда като постоянно и универсално и независимо от движението на наблюдателя. В теорията на относителността времето е неотделимо и равнозначно на останалите три координати и зависи от движението на наблюдателя. Броят на измеренията, които са необходими, за да се опише Вселената все още не е ясен и те не могат да бъдат доказани експериментално. И така, това е тема, която е пълна с неясноти за земното човечество. Съществуващата масова представа за времето прилича на представата за плоската Земя, която е битувала в човешкото съзнание преди няколко века. По същият начин се е приемало очевидното за реалност, която никой не е подлагал на съмнение. Проблемът е в това, че Време-Пространството не е мрежа от праволинейно пресичащи се под 90 градуса линии в Пространството на Вселената, а е подчинено на Спиралата т.е. всички протичащи процеси не са линейни, а периодически повтарящи се. В съвременната физика също вече е известно, че пространството е изкривено, а не праволинейно, но това не е повлияло на представата ни за времето. След като времето е функция на движението в пространството, а движението в пространството е спираловидно, не е ли абсурдно да твърдим, че времето е линейно и коя реалност отразява то? Очевидно съществуващата представа е идеален пример за илюзия, която владее умовете на всички хора по света. Най простия начин да си представим /реално/ времето е да заменим линейното му движение в права линия, която никъде не се среща сама със себе си /от миналото, през настоящето, в бъдещето/ с затворена линия - кръг. Тогава няма начало, няма край, като всяка една точка от тази линия е едновременно и начало и край, т.е. няма минало и бъдеще, а има само СЕГА!. Тъй, като е трудно за разбиране: Как може да има изкривено Време-Пространство, което е елемент на движението - когато „няма” движение, няма и време, то е "0", /но такава реална възможност не може да съществува/ и е очевидно, че не може да бъде отделено от това, което се движи? Ето един прост пример: Според координатната система на индианците от древно Мексико, пространството има 4 посоки - Изток, Север, Запад и Юг. А времето е обикаляло по тези посоки всеки ден. Един ден е свързан с посоката Изток, следващия е свързан със Север, следва Запад и Юг. И после пак Изток, Север, Запад, Юг. И пак и пак... Ако си представим време-пространствения вектор с център сочещ последователно Изток, Север, Запад и Юг виждаме цикличността на време-пространството повтаряща се на всеки пет дни. Това е пример за една време-пространствена вибрация. Формулата на тази вибрация е: 52 вибрации * 5 дни = 260 дни Тази вибрация е описана в календара на маите Цолкин и календара на ацтeките Тоналпохуали. Тя обхожда всяка от посоките на света (така както това изглежда от повърхността на Земята) веднъж и приключва с изходната посока. Ако е започнала от посока Изток завършва на Изток. Ако тази вибрация е свързана със Земята, то друга втора, описва света под Земята. Маите са си представяли вселената като 4 космически дървета, който имат 13 клона към небето и 9 корена надолу. Ако приемете идеята на древните хора от Америка за пулсиращото време-пространство, вие навлизате в техния свят подчинен на цикличности, където "0" настоящето е точка, част от тенденция, която като махало сменя посоките си с пикове и спадания създавайки ефект на махало с честота и период на трептене. Едно непрестанно пулсиране и превръщане на един вид енергия в друг. Като се започне от ежедневното и се стигне до дълги периоди от време (като продължителността на земната прецесия от 26000 години) вибрациите на време-пространството могат да се открият навсякъде. За тези които са описали подробно вибрациите това е магическо знание. За тях е било истинско предизвикателство да настроят всички тези вибрации в съзвучие и да усетят ритъма на Вселената. Сега схванахте ли? Време-Пространството може да се разглежда и в двата варианта, но напук на всякакъв здрав смисъл ние го разглеждаме като нещо самостоятелно. И така се убедихме, че всичко, което се движи е енергия, независимо от колко груби частици се състои (според досегашните представи). Тоест, енергиите, които са се движили в миналото, които се движат сега и в бъдещето, продължават да съществуват и не изчезват никъде, а продължават да се движат във всеки един миг, т.е. сега! Защото енергиите постоянно взаимодействат помежду си, така както миналите и бъдещите взаимодействия действат сега. Схващате ли? Минало и бъдеще не съществуват по начина, по който ние го разбираме или сме си го измислили като следствие от представата ни за праволинейното движение. И още една важна подробност, която не бива да изпускаме е, че: Взаимодействието на всичките енергии не е константа, защото вечното движение постоянно приближава едни към други някои от енергиите /следователно/ взаимодействието им се увеличава, а други енергии се раздалечават и взаимодействието им намалява. Когато имаме предвид тези тенденции на приближаване и отдалечаване, можем да предвидим, какво ще се случи след известно време, защото имаме представа как могат да се отразят увеличаващите се и намаляващи взаимодействия върху тенденцията, която ни интересува. За това има хора, който имат изключителната дарба да наблюдават „отгоре” глобалните процеси и с доста голяма точност да предскажат бъдещето, което не съществува, а съществува само настоящето, защото точно в този миг се формира бъдещето и то не е някъде там, а навсякъде около нас! Всички знаем, че съзнанието насочва енергията към своята цел, която оформя всяка мисъл-енергия и по този начин се създават нови измерения, който от своя страна създават енергия на мисловен проект, която има различна посока и скорост. Следователно, всичките тези проекти, не можем да ги разглеждаме като едно цяло, въпреки че става въпрос за едно и също нещо. Всяко едно измерение на тези наши планове, взаимодейства по различен начин с околните енергии, като се реализира този вариант, който има най-голям енергиен потенциал, т.е. най-много сме мислили за него и сме го насищали с енергиите на желанията си. За това, енергиите и събитията, които наричаме бъдеще и минало са многомерни, който са сложен сбор от разнопосочни взаимодействия и всеки момент се променят в една или друга посока. За това, много е важно да се съсредоточаваме на сегашния момент и сегашната енергийна конфигурация, вместо да очакваме това, което е било в миналото, да остава постоянно едно и също или да се вкопчваме само в една бъдеща възможност, като по този начин изграждаме опозиция на другите енергии на Божествените планове! За това, както на нашата планета има плоскости, така и Времето съществува, защото Света е Вечно Движение!
Тодор Миков
Няма коментари:
Публикуване на коментар