понеделник, 31 декември 2012 г.

За белите лястовички.

Към белите лястовички:
Благодаря ти, докторе!





За белите лястовички.

Имало ли е случай, когато излезете здрави от болницата да сте пропуснали да кажете: Благодаря Ви докторе! Разбира се, че не! Независимо от това дали сте доволни или не - бъдете им благодарни за това, че не напразно са си губили времето с вас. Както знаем, съществуват два вида пациенти - едните вярват в медицината /в лекарите/, другите не, така има и два вида лекари - едните са специалисти в професията, а другите са кариеристи. Така, че: Във всяко стадо си има и черните и белите овце! Нали? Тревожното е в това - до каква степен преодоляват едните от другите или обратното! Всичко зависи от гледната точка! Дано да не се наложи някога да се превърнем в Диоген и с фенер да търсим по света : пациентите - подходящия лекар, а лекарите - да не останат без пациенти! Все пак, арогантността е присъща на онези, които са забравили кои са! По принцип, съдбата се разпорежда с човешкия живот, а призванието на медиците е да лекуват пациентите си или поне да облекчават човешките страдания. В интерес на истината, не всеки лекар се замисля, че с написването на всяка една рецепта, извършва престъпление, и то не толкова, че трови организма с химикали, колкото с внушението, че това е нормалния и единствено възможен начин да се помогне! Престъплението идва и от занижената профилактика и подтикване на хората към природосъобразен живот. Също така, то идва и от споделената отговорност с фармацевтичните компании, който трупат печалби вместо да произвеждат ефикасни и безопасни лекарства! Единственото вярно нещо е, че над лекарите виси дамоклевия меч на отговорността, но това е един автогол, който си вкарват в продължение на векове! И все пак - има свестни лекари, защото за да им плати някой добре, го убеждават, че от тях не всичко зависи, но правят всичко възможно на което е способна съвременната медицина за да им помогне! Тази откровеност създава доверие между лекар и пациент и е по за предпочитане от онези лекари, който внушават, че ако не са били те - изходът би бил фатален! Именно това вековно внушение им прави лоша шега. За това поетата отговорност /която не е по силите им/, кара пациентите им да си търсят обещаното. За това се обръщам към онези кариеристи с въпроса: Господа, имате ли смелостта да осъзнаете и да си признаете - докъде се простират вашите възможности? Защото, ако сте максимално откровени към пациентите си - те няма да искат невъзможни неща от вас! Да, ама не! Защото това ще намали освен печалбите ви, ще намали и самочувствието ви! Готови ли сте на такава саможертва или ще ми кажете, че не съм прав? Да, но това не зависи от мен, а от времето, което Ви притиска! Все пак, Ви съветвам да хвърлите един поглед на статистиката и ще видите, че вашето съсловие е с двадесет години по-кратка средната продължителност на живота. Ваши колеги, който познават езотериката, са измислили оправданието, че това е в резултат на поета чужда карма. Но нека да уточня - чужда карма може да се поема само от чисти хора и то, ако го правят съзнателно. Тази възможност се използва изключително рядко, защото кой ще ви разреши да лишите някого от необходимите му уроци? Сериозно Ви съветвам да осъзнаете: От какви ваши грешки, намалява отреденото ви, защото при вас не е заложена по-малка първоначална продължителност на живота! Помислете! Не знам дали сте на ясно, но на Земята в енергийно отношение стават огромни промени и хората не са подготвени за тях. Вие още по-малко сте подготвени! Бъдете сигурни, че след няколко години ще лъсне вашата безполезност да се справите с проблемите, които възникнат от факта, че хората не се адаптират към промените! Огледайте се и предполагам, че и сега наблюдавате странни симптоми и неясни заболявания! Със всеки изминал ден те ще стават все повече! Тогава що за претенции имате към обществото - все едно, че всички хора са ви безкрайно задължени? А сега се обръщам към Лекарския съюз в България: "Господа, Вие предлагате услуга, която не е по-различна, от услугата на един кебапчия. И по законите на икономическата логика, цената на услугата е такава, каквато е готов да плати клиента. Но вие, чрез вашия съюз лишихте пациентите си от правото да преценяват, колко да ви платят (което също е престъпление), а на всичко отгоре имате наглостта да изнудвате по всевъзможни начини, тези, които са си въобразили, че можете да им помогнете. Надявам се, че поне някои от вас разбират, че в действителност не лекуват, а само премахват временно някои симптоми, а лечебния процес, в действителност, се извършва от съпротивителните сили на организма, ако разбира се не му пречите много. Затова, ако искате да оцелеете като система, трябва да я направите по-ефективна, а не да претендирате да се наливат в нея средства, като в бездънна яма, без тези средства да имат някакъв ефект, т.е. да повишават, а не да намаляват здравето на хората. Защото, ако сега се закрие здравната система у нас, заболяванията ще намалеят с една, а може би дори две трети, а средната продължителност на живота ще се повиши най-малко с десет години. Закриването на здравната система, вероятно ще стане съвсем естествено до десетина години - ако не се промените и започнете да търсите истинските причини за здравословните проблеми на хората. И сега тя се крепи единствено на принудителното изземване на средства от хората и на тяхното програмирано съзнание, но скоро това ще се промени и тогава вие увисвате. Поради отговорността, която носите, образователната система е склонна в много по-голяма степен да ви програмира и може да се каже, че вие сте сред най-консервативната част на обществото, затова ми се струва безсмислено да ви пожелая бързото осъзнаване на програмите, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Но се надявам, че сред вас има единици, които ще разберат смисъла на посланието ми и ще си направят съответните изводи. Затова пожелавам успех на тези бели лястовички". Това е болката на всички бедни български пациенти и въпреки разочарованията - няма да забравят да кажат на белите лястовички: Благодаря ти докторе!


                                                                                   Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар