четвъртък, 20 декември 2012 г.

За Религията.


Колкото по-безкористна 
е Любовта ни към Бога 
толкова по-близо ще се 
приближаваме до Бога!
                           Тодор Миков



За Религията.
Предполагам, че първоначалният замисъл на религията е бил да обединява хората в любов, уважение и зачитане на тяхната независимост и свобода на избор! Не напразно са създадени и 10-те божии заповеди! За да има визуална представа и представителност, религията си е създала атрибути - храмове, църкви, джамии и синагоги. Също така рисунки за житието и битието на Бог, наречени икони. И не на последно място е написано Евангелието от духовните водачи - апостоли и светци. Така религията е създавала религиозни общества под купола на своите храмове. Самата дума църква в превод означава сбор от хора, община, общество и въпреки идеалната й цел, да обединява единомишленици, не ги прави идеални. Църквата, като всяко едно общество от хора, има положителните страни и недостатъците на това общество, като особено пагубно влияние й оказва сливането с властта и която постепенно унищожава демократичната основа. Духовността намалява пропоционално с увеличаването на насилието и Любовта, като основна сила, която крепи Вселената, посредством насилието, постепенно бива заменена със страха в съзнанието на хората. Нормалното човешко желание за знание и за разбирането същността на нещата, постепенно бива подтиснато от догмата и от абсолютизирането на принципите! Защото тези, които са имали властта, са нямали достатъчно знания за да задоволяват нуждите на хората - тесния мироглед на властимащите е пропорционален на намаляващия интерес на обществото! Стига се до там, че тези, които са знаели повече от водачите са били унищожавани физически за да не поставят под съмнение властта им.  По такъв начин, недоволството на останалите е подтискано чрез страха да не се наруши догмата и така хилядолетия наред. В днешно време, в много малко държави религията е в симбиоза с държавата. Така се стигна до разминаване между духовността и реалността, докато в останалите страни - религиите не могат да се отърсят от наследството на миналото. Църквата престава да е привлекателно място за безскрупулни и амбициозни хора, поради липсата на реална и ефективно действаща власт. Малцина са днес, който се стремят искрено към духовното хора и техния искрен стремеж се опорочава от създадените в миналото закони, които е трябвало да крепят властта. За това, там, където има страх - няма любов! Всички сме убедени, че само низшите духом си служат с аргументите на страха, а тези, които са постигнали някаква духовност, осъзнават действителната значимост на любовта и тя става техен начин на живот. Именно покваряващата роля на властта е основната причина, Любовта да загуби своята водеща роля в обществото. Никой не се съмнява от факта, че всички сме братя и сестри, поради общия ни създател! Всички сме равни и никой не може да наложи властта си над теб. И ако ти създадат комплекс за малоценност, поради факта, че си несъвършен и грешен - ставаш лесно управляем и лесна мишена за манипулация! Тоест, превръщаме се в законопослушни, които не създават проблеми на властимащите и на всички техни протежета! Така например, по време на комунизма, които не влизаше в "правия път", биваше унищожаван за назидание на тези, които са си наумили да се бунтуват. Естествено е всеки един човек да се стреми към истината и този стремеж е двигателят на еволюцията, но когато съмнението прерасне в страх, /от неправилната преценка и избор, страх от въображаемите последствия от този избор/, еволюцията спира. Защото, само неуверения и уплашен човек намалява до минимум активността си в търсенето и намирането на истината. По такъв начин полуистините (защото всяка истина, с която борави нашето съзнание е непълна или частична, поради собственото ни несъвършенство да осъзнаваме голям обем информация и взаимовръзките помежду отделните елементи) се провъзгласяват за абсолютни истини, които за да се запази тяхната чистота, не трябва да се променят в никакъв случай. Да, но за щастие човек се променя във времето посредством натрупаният си жизнен опит, който разширява съзнанието му и започва да осъзнава, че в догмите има много непълноти или противоречия и престава да бъде убедителен! Така, той умишлено се старае да заглуши съмнението, поради страх от неправилния избор или преодолявайки тази бариера, започва да търси нещо, което да задоволи неговите нужди и потребности. Тъй като, програмирания с хилядолетия страх пред неправилния избор, не ни позволява да се спрем на нещо определено и така се лутаме безкрайно, неудовлетворени и нещастни до момента в които осъзнаем относителността на истината и престанем да бъдем максималисти. Така започваме да се задоволяваме с това, което ни дава моментно удовлетворение и когато то изчерпи своето действие, продължаваме напред към следващия етап и към следващата равновесна точка. За това, човек не трябва да се страхува, че може да сбърка, защото Бог е един и всички пътища водят към него. За това не можете да идете на друго място, извън Бога, защото такова място не съществува. Бог е вечен и винаги ще ви изчака, колкото и да се лутате по пътя. Тъй, като ние сме част от Него, също сме вечни - няма начин да не успеем да стигнем – време има за всичко! За това всички поводи за страх са илюзия и обективна причина да се страхуваме от каквото и да е било. За това, нека да обичаме и уважаваме религиозните служители и фанатизираните последователи на която и да е религия. Те са такива, каквито са, защото са блокирани от страха за неправилния избор и това ще им помогне да се избавят от този страх да бъдат по-толерантни към тези, които мислят различно от тях. Когато човек преодолее страха си от промяната - може смело да продължи напред. Въпреки недостатъците, техният стремеж към духовността е искрен, но ако не търсят, нямат шанс и да намерят. За това - дайте им този шанс!  Нека да не забравяме, че когато обичаме безкористно, ние реализираме Божествения закон и сме по-близо до Бога. За това се изисква постоянство! Успех!


                                                                                    Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар