четвъртък, 27 декември 2012 г.

Ин-Ян Просветление.


Просветлението е в липсата на
външните истини и присъствието
на вътрешните богатства в Човека!
                                             Тодор Миков





Ин-Ян Просветление.

Много хора не вярват в Бог, защото разделението с Бог, съществува само в съзнанието ни! Именно, дуалистичното мислене е разделящия фактор които е базиран на основните противоположности във Вселената -плюса и минуса, мъжкото и женското, Ин и Ян, магнетизма и електричеството е причината за това разделение! За разлика от реалната действителност /където тези противоположности са взаимно допълващи се и е невъзможно едната да съществува без другата/, в дуалността са несъвместими и е възможно самостоятелното съществуване само на едната. Очевидно е, че дуалистичното мислене е инструмент, който създава дисхармония и илюзии! Така, дуаистичното мислене скрива голяма част от действителността, защото е основан на отрицанието - невъзможното съществуване на много истини и съществуването само на една - „истинска” истина! За това, съзнанието не може да прозре тази скрита действителност и я възприема, като - въображаема, измислена и недействителна. По същия начин е било скрито от съзнанието ни и единството ни с Бог! Още в древността /преди милиони години/, човечеството /съзнателно/ е приело дуалистичното мислене, като средство за създаване на материални светове и последствията са ясни - неадекватни решения и несъвършенство. Схемата е ясна - несъвършенството създава несигурност, несигурността създава страх, които води до понижаване вибрациите и създава по-груба материя. Така, в продължение на много години са създадени четирите низши /материални/ светове и по този начин Бог се разширява в пространството на съзнанието! Искам да бъда правилно разбран - дуалистичното съзнание не е зло, а е творчески инструмент! Така, че представата за действителността е въпрос на свободния избор на индивида - всеки решава сам! Колкото до осъзнаването /дали да продължи дуалистичното си мислене/ - също е въпрос на свободния избор! Съгласно Божествения план, условията за тази дейност на Земята, стават все по-ограничени и дилемата е - или да се изостави този инструмент или да се възстанови обективната представа за действителността /това е въпрос на съзнателния и свободен избор/. Промяна в мисленето или не - ние избираме! Поради едностранчивостта си, дуалистичното съзнание в е създало шаблони от мисли и чувства - правила, стереотипи и традиции, наречени - его! Само по себе си, егото е сбор от всички наши илюзии, които ни карат да се усещаме отделно от Бога! За това, ако искаме да възстановим единството си с Бог, ще трябва да се справим с този ментален и емоционален навик. Според Божествения закон, никои няма право да се рови в съзнанието ви и да чисти натрупаните там боклуци - всеки трябва сам да се справи, като взема съзнателни решения: какво да премахне и какво да остави! За това е необходима обективната ви представа /от която се състои егото ви/, за да изоставите тези стари традиционни шаблони, които ви пречат да напуснете старите отъпкани пътища /с ясното съзнание че тези отъпкани пътеки са милиони/, още повече, че при различните хора са изградени по индивидуален и неповторим начин. Необходимо е всеки един миг си задавате въпроса: Дали това, което правите ви приближава или ви отдалечава от Бог? Това е единствения път /Дао/ да схванете принципа и ще започнете да различавате мисловните навици на егото /Ин/ от обективната действителност /Ян. Както вече знаете - егото е производно на дуалистичното мислене - от вида "или/или" /две мнения няма/, който са крайни преценки, които изключват всякакви други гледни точки и обратното - обективното мислене е в златната среда, където нищо не се изключва и действа на принципа "и/и", тоест: и това е вярно, и другото също, а също и много други неща. За това, при егото съзнанието е затворено /ограничено върху избрани неща/, докато обективното мислене е отворено /за всички възможности/, като основната му задача е само да ги степенува по важност и приоритет. Именно, обективното мислене не може да създава точно определени мисловни навици /това е важно за да бъдем отворени за Божественото ръководство. Разбирате ли - ако съзнанието не е отворено за Бога е невъзможно единението! Нали точно в съзнанието е проблема? В интерес на истината - още от самото ни сътворение не сме били отделно от Бог и само сме си го въобразили! Това Божествено ръководство се проявява чрез нашата интуиция, която направлява нашите мисли и чувства, които са на най-висшите ни тела - Духът ни (Висшия ни Аз) и АЗ СЪМ Присъствието! Тъй като боравим основно с по-ниските енергии на материалните си тела, трудно осъзнаваме по-високите честоти на Духа и често не им обръщаме внимание като предпочитаме „проверената истина” на егото. Ако все пак се опитаме да се дистанцираме от егото си, то ще опита да ни подплаши, че ще загубим себе си /т.е. него/ и ако се доверим на Бог, ще станем - никой /дори и съзнателно да Му прехвърлим цялата си отговорност, нямаме никакъв шанс за успех/, защото /ние/ сме творческите инструменти на Бога и Той няма интерес да ни превръща в марионетки. За това, когато сме изправени пред проблем или дилема - Бог не се намесва, поради правото ни на свободен избор, но ако прекалим /особено в глобален мащаб/ ще се намеси /чрез нашата интуиция/ точно в необходимия момент и на необходимото място! Именно /тази Негова намеса/ ни помага да не се лутаме в джунглата на разсъжденията ни, когато не е необходимо да творим нещо ново и така възстановяваме Цялото!! Бог няма нужда от марионетки, а от съзнателни и самостоятелни творци. Тъй, като основното местоположение на егото са енергиите на четирите низши тела /природният човек има четири тела - материално, етерно, астрално и неизградено ментално, което не може да бъде изградено от обичайното човешко мислене, а само от ново съзнание/ - в материалното ни тяло е мърморкото, който /постоянно/ мърмори в главата ни и е вечно недоволно. Понеже комуникацията помежду ни е езикова - сме се научили да преобразуваме мисловните енергии в думи чрез мозъка, които играе функцията на компютър-преводач, а сме го набедили за мислител, защото управлява говора ни. Този мърморко /постоянно/ ангажира вниманието ни и /егото/ си е въобразило, че ако престане да мърмори - престава да мисли и да съществува. Възможно това да е истина, защото /именно/ мисловното мърморене отъпква тези ментални пътеки и създава коловозите на егото! За това нямаме нужда от егото-мърморко, когато мислим съзнателно и взимаме радикални решения. В астралното тяло, егото основно се състои от страхове, притеснения и несигурност по различни поводи, който са продукт на наблюденията ни - че нямаме реална представа за действителността и са възможни грешки. До голяма степен - страховете определят поведението ни! Също така, егото определя стереотипите и умствения багаж на металното тяло, като мироглед и представа за действителността! Това, че имаме мироглед, не е фатално - проблема е че го смятаме за надежден и проверен! Следователно, ние се съмняваме във всичко останало и много трудно заменяме надеждното с ненадеждно и непроверено. За това, когато приемем нещо за доказано и надеждно, го фиксираме и то се превръща в илюзия /защото го изваждаме от потока на вечното движение/ и вече не е актуално. Тогава, как да приемем, че сме единни с Бога след като сме натрупали толкова много убеждения - че сме отделно и че сме индивидуални? Ами какво да кажем за "причинното тяло" в душата ни - коловози, които сме дълбали през различните си въплъщения? Всяка крайност /в която сме се вкопчвали, докато сме били в материално тяло/ е оставила своята следа /белег/, която ни кара да се връщаме отново и отново към него /докато не го излекуваме и обезценим/ и не престанем да го поддържаме /като наливаме енергия в него/. Това са нашите енергийни натрупвания - изграждани дуалистично /едностранчиво/ и неуравновесени - са поляризирани и ни дърпат /привличат/ към най различни неща в живота. Цялата суета и бягане да правим едно или друго, да се стремим към нещо или да избягваме друго, да се притесняваме и страхуваме - се дължат на тези поляризирани и неуравновесени енергии. За да се отървем от тази дисхармония и болка от живота си трябва да намалим напрежението на енергийни пикове /Ин/ в телата си, а падовете да допълним с положителна енергия /Ян/. При дуалистичния начин на мислене, това е невъзможно! За това човек трябва да търси средния /златния/ път /Дао/ за да се спре противопоставянето между Ин и Ян, като се търсят техните допирни точки и тяхното обединяване в равновесие! Това се нарича Христов /Свещен разум/, тоест разума и чувствата на висшите ни тела, които ни обединяват с Бога и не са подвластни на дуалистичното мислене. Именно Свещеният разум съдържа много повече убедителни доказателства, че всичко е единно и Цяло, отколкото дуализма, които съставя мирогледа на менталното тяло! Убеждението ни, че непрекъснато сме жертва на нечия злонамереност, също е един от атрибутите на егото! Ролята ни на жертва е толкова убедителна в съзнанието ни, че много рядко допускаме възможността самите ние да сме причина за лошото отношение и ни лишава от самокритичния контрол! Същото се отнася и за греха, които произлиза или се ражда от неспазване на някакви общоприети правила и от дуалистично убеждение, че нарушаването на правилата трябва да се наказа /за назидание на другите/ и да има стимул те да бъдат спазвани. Тогава възниква въпросът: Ако човешките правила стават все по-неактуални и спиращи развитието, трябва ли да продължаваме да се страхуваме при тяхното неспазване и да смятаме, че правим нещо нередно, тоест, че сме грешни? Аз, не се и съмнявам, че дуалистичното мислене веднага ще ни хвърли в крайността да се обявите срещу всички правила! Докато Христовия разум показва, кои са излишни, кои все още уреждат някои отношения между хората и кои могат да бъдат основа за новите променени отношения. Има и случай, когато духовни лица да прегърнат слободията поради дуалистичното мислене, но липсата на грях съвсем не означава, че трябва да липсва устрем за промяна! Дуалистичното мислене е превърнало в проблем и желанията. Вижте, колко безполезни неща сте натрупали? А колко желания занимават постоянно мърморкото? Възможно ли е постигане на спокойствие и избавяне от егото, докато сте убедени, че имате нужда от всичко, което желаете? Нима, нереализираните желания, не създават отрицателни емоции и дискомфорт? Нима тези неуравновесени енергии не ни захвърлят и в другата крайност - аскетизма? Именно дуалистичното мислене и егото са постоянно съпътствани от усещането за дискомфорт и болка! Болката е конфликтната точка между илюзиите и реалността. Неудовлетвореността създава болка и е пътя надолу, докато удовлетворението от уравновесеността създава радостта, хармонията и пътя към Цялото. Така, че с повишаването на вибрациите се постигат - здраве, младост и Възнесение. Времето /цъкането на часовника/, също е неразривно свързано с егото, което ни занимава с миналото, с настоящето (точно този миг) и с бъдещето /всичко, което предстои/. Почти през цялото ни ежедневие, егото ни занимава или с миналото, или с бъдещето, което трудно осъзнаваме причинно-следствените връзки, защото сме убедени, че мислите ни си стоят в главата и не пречат на никого. Представете си, че някога в миналото, някой ви е обидил и винаги /когато се сетите за този случай/, изпитвате неприязън към обидилия ви! Нали? С времето обидата и неприязънта, нарастват, поради натрупването на една и съща енергия, като все по-засегнати се чувствате, т.е. времето не лекува, а увеличава дисхармонията във вас, защото егото ви е дълбоко наранено. От гледна точка на бъдещето пък всеки е свикнал да оглежда това, което очаква да се случи в живота му, особено, ако го смята за важно. Така създавате планове, как следва да постъпите в съответните ситуации, т.е. създавате трайни следи. Понякога предположенията се оказват верни и предварителното планиране ви дава най-добрия възможен резултат. Да, но понякога изникват непредвидени ситуации, които няма как да съобразите в плановете си. Тогава вместо да се доверите на интуитивното си усещане, предпочитате трайните следи /който сам сте си ги създали/, който ви се струват, много по-надеждни. След време установявате, че сте направили грешен избор, че ако сте послушали интуицията си, ползата ви е щяла да бъде много по-голяма. Точно така, егото превръща миналото и бъдещето в илюзии, които се различават от реалността! Тези илюзии не допринасят за вашето равновесие и увеличават дисхармонията ви. За това дуалистичното мислене и егото не създават траен изход от проблемите, а създават проблеми! Следователно, разграничаването ви от егото, получавате възможност да избегнете въртележката и суетата на ежедневието. И така, за да се дистанцирате от страховете на астралното тяло, мирогледа на менталното и кармичните записи, трябва да ги изключите от съзнанието си и да им забраните да определят живота ви. За това трябва да поставите мърморкото в ъгъла на съзнанието си за да не ви пречи в преценките. На думи това е лесно, но в действителност е изключително трудно, защото "Навиците са втората ни природа”. За това, колкото повече намалява дисхармонията във вас, толкова по-приятно ще се чувствате, докато някой ден постигнете екстаз - това е нормалното състояние на Бог, който е напълно уравновесен и хармоничен. С постигането на екстаза ставате автоматично едно с Бога и Висшия си Аз. Но /за съжаление/ екстазът не се постига веднъж и завинаги - трябва постоянство и търпение! Приемането на някакъв проблем като нормален, също е добър начин за справяне с егото!. Има огромна разлика между търпението и приемането. Ако търпите нещо, което ви дразни, дразнението не изчезва, а се натрупва докато избухнете в гняв - докато търпението ви се изчерпи! Обикновено, дразнението идва от собственото ви убеждение, че се нарушават някакви правила, които си въобразявате, че и другите трябва да ги спазват. Приемането пък е намиране на довод /оправдание за дразнителя, самоубеждаване/, че всичко е в реда на нещата! За това правилата, които смятате за нарушени са илюзорни, производни от егото и дуалистичното мислене. Така, че ако успеете да изпратите любов на проблема, да осветите тъмнината /Ин/ със светлина /Ян/ - той ще изчезне! Ако заплахата за собственото ви его, ви кара да влизате в напълно безрезултатни спорове - се получава зацикляне и колкото повече е натискът, толкова по-голяма е съпротивата. Така, че не истината ви кара да спорите, а честолюбието /егото/. В такива случаи, най-добрата защита е отстъплението - то изненадва и обезоръжава опонента ви. Тогава е възможно да изслуша аргументите ви и да постигнете съгласие. Ако сте способни да постигнете трансформацията на съзнанието /чрез тялото/ а да фокусирате вниманието си навътре в себе си /не внимание насочено само към физическото ви тяло, а към всичките ви тела/, ще постигнете единение с Цялото и зареждане с положителна енергия! Това безспорно се отразява благоприятно върху здравето и тонуса на тялото ви. За това е необходимо да осъзнаете, че е невъзможно да се справите с егото, без да осъзнавате причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Присъствието в реалното сега е единствено възможна реалност - всичко останало е илюзия! И така, ако изберете реалното сега, животът е радостна игра и ако изберете всичко останало - животът е болка. Привързаността в отношенията, вкопчването в някого, решението, че трябва обезателно да го промените, е гаранция за болка и страдания или разочарования. Да присъстваш тук и сега е много важно и все по-актуално! Може би ще дойде време, когато представите ни ще започнат да се материализират. Тогава, що за живот ще бъде, ако всеки страх се появява във вид чудовище? А всяко материализирано желание? Колко глупости ще се създадат за нула време? За това спокойното и уравновесено съзнание в другите светове е просто задължително условие. Все пак, невъзможно е да преживеете възнесение с активно дуалистично съзнание. Това е Абсурд! Да присъстваш тук и сега е духовна цел /от много време/ и колко хора са присъстващи тук и сега - навсякъде потънали в себе си, отнесени нанякъде. Да не говорим и за проблемите, които създава заплесването. Именно, това е просветлението - да си в състоянието на дълго и произволно присъствие тук и сега, като разни безпокойства и проблеми не са в състояние да ви вкарат в своята въртележка и когато можете да постигате състоянието на екстаз! Просветлението е да сте достатъчно будни да възприемате постоянно Божието ръководство и нищо външно да не може да ви убеди - че съществува нещо по-истинско от това, което усещате в себе си. Просветлението е в липсата на външните истини и да съхранявате в себе си - безкрайните вътрешни богатства!


                                                                                   Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар