Ин-Ян Свободният Избор.

Свободният Избор е

най-добрия компромис 

в името на Целостта на

Божието Творение!

              Тодор Миков

Ин-Ян Свободният Избор.

Хората различно възприемат понятието и смисълът на Свободния избор под влиянието на дуалистичното си мислене, като си го представят като Абсолютна Свобода! Добре, но ако всичко е едно цяло, нима е възможно да не се съобразяваме с това, което ни обединява? Например, свободния избор на другия? Нека да не забравяме, че свободния ни избор свършва там, където започва свободния избор на другите! Защото той или тя имат толкова право, колкото и ние, независимо от егото дали му харесва или не и ако искаме да сме едно с Цялото, ще трябва да го укротим! Все пак, нали единството се изгражда, като всеки се грижи за всички, съобразно със Всеобщите закони на Вселената? Естествено, нашите избори се определят от субективното ни възприятие за приятно/неприятно и в това няма нищо лошо - стига да не сме прекалено дуалистични т.е. крайни! И ако се замисли човек: приятното и неприятното се определят също от единството с Цялото. Нека да не забравяме, че: Ако сме в хармония с общия поток, получаваме изобилие от енергия и се чувстваме прекрасно и обратното - колкото повече избори правим в противоречие с Цялото, толкова повече неприятни изживявания имаме! Понякога хората се питат: Защо правим избори, които не са в хармония с Цялото? Отговорът са самите те! Защо мисля така? Ами, причината е в натрупаните в тях дисхармонични енергии /следствие направените избори/ в нарушение с Божествените закони, докато са вършили работата си в материалните светове и тези дисхармонични енергии /илюзии/ са нарушили нормалния енергообмен, който им пречи да се хармонизират със Цялото! Поради преобладаващата хармония във висшите светове, промяната става много бавно, защото няма достатъчен стимул - за това ние постоянно търсим условията на материалните светове, в които промяната става много бързо и при всяко въплъщение, подбираме условията, които да ни стимулират така, че да правим избори, които да реализират желаните промени! Подбирането на подходящото обкръжение, създава мирогледа на човека, а подбирането на генетичните особености - трупат нужните качества и ключовите събития в живота, които ще направят желаната промяна в направлението. Изборът на човека може да бъде осъзнат или неосъзнат, като осъзнатия избор се изгражда върху основата на реалната представа за действителността, докато неосъзнатият избор е продукт на самозалъгването с илюзии! Много е важно: изборът, които правим е да очакваме само това, което желаем и ако не става, да приемем, че е необходимо време и допълнителна енергия (чрез нашето намерение) и да се запасим с търпение! И да не забравяме, че всички проблеми се решават само с любов! Човек трябва да осъзнае, че има известен преходен период, през който да се справи със старите навици на мислене и да не съди другите /за да не бъде съден/, защото ние съдим на базата на правила, внушени ни от масовото съзнание /манипулация/ и ако е трудно да се извиняваме или да искаме прошка е необходимо да се справим с егото, защото няма да можем да поправим грешките си и това ще натрупва много следствия/карма! Все пак: Свободния избор е пряко свързан с представата за действителността, т.е. мирогледа и ценностната система, определят избора! Безспорно вярно е, че: Представата ни за действителността се формира под натиска на обществото или от влиянието на близките ни хора на които имаме най-голямо доверие, а масовото съзнание е постоянно манипулирано и човек губи ориентация за реалност! Всяко залитане ни отдалечава от правилните избори и за да се предпазим от неприятностите е необходимо да поемем осъзната отговорност за всичко, което става с нас! Не забравяйте, че всичко, което става с вас или около вас, е привлечено чрез физическото привличане или отблъскване на противоположни или едноименни знаци: Ин-Ян, Ин-Ин или Ян-Ян! Те се образуват в резултат на дуалистичното (крайно) мислене и постъпки (все пак мислите са енергия, която взаимодейства с другите мисли) и колкото е по-крайно мисленето, толкова по-конфликтни ситуации създава! За това, избийте от главата си, че сте жертва на нечия зла воля и ако приемете, че това са вашите избори ще преставате да сте безсилни и ще поемете ситуацията в свои ръце! Да приемете цялата отговорност, като смятате другите за причина, трупате /спрямо тях/ негативни енергии, а това е карма, дистанция и задълбочаване на егото и обратното - поемането на цялата отговорност отъждествена с Бог, единство с Цялото, вие сте Бога, който е причината за всичко ще осъзнаете, промяна на съзнанието - стига да не си въобразите, че морето ви е до колене! Универсалното решение за избавяне от неприятности в живота е в избавяне от крайното, дуалистично мислене - колкото са по-умерени и любвеобилни мислите ви, толкова по-слаби ще бъдат поляризираните енергии около вас и ако се съобразите със свободния избор на другия - намаляват и противоречията. В противен случай, дуалистичното мислене ще ви хвърля в другата крайност - отказ от правото си на свободен избор в полза на другите! Грешно е да се мисли, че такова самоотричане е добро за другия! Напротив, така се разглезват тези, на които отстъпваме правото си на избор и в крайна сметка - това води до неосъзнато и доброволно робство! Така е станало възможно манипулирането на масовото съзнание и днешното отчайващо състояние на нещата! Нагласата на хора, тръгнали по духовния път е: "Да правим добрини“. Само, че непожеланото добро е мечешка услуга, защото егото трудно си признава, че "да правим добрини" е собствената потребност да отговаряме на някаква представа за себе си и ръководейки се от такива егоистични мотиви - е възможно въобще да не ни интересуват последствията за другите. За това, по добре е човек да отстоява собственото си право на избор /разбира се не на всяка цена/ и да избягва дуалистичното мислене. Нека в желанието си да бъдем добри, да не причиняваме неудобства и страдания на другите, защото това ще ни направи безотговорни - непожеланото или незаслужено добро създава точно толкова тежка карма, колкото и насила присвоеното! Отстояването на свободния си избор /без крайни средства/, не създава карма, колкото и неприятно да е за този, който иска да ограничава свободния ви избор - напротив, това може да послужи като положителен пример и агресора да коригира отношението си към всички хора и ситуации! За да запазим чувството си за самоуважение и да се предпазим от комплекси за малоценност /рожби на дуалистичното съзнание/ не трябва да правим прибързани избори, защото ще се отдалечим от реалността за неопределено време! А ако направим заключение, че нищо не става случайно и това, което сме почувствали ни е нужно и че неразбирането е само временно - тогава оставяме съзнанието си отворено и много скоро може да се появи този свързващ елемент, който да обедини неразбраното с разбраното в една цялост! Мотивацията също е полезна, защото може да филтрира чуждите мотиви и ценностни системи със цел - да избегнем неприятностите! Много хора не осъзнават действието на подсъзнателните си страхове, като живеят в постоянна нерешителност и трудно правят ежедневните си избори. В тях витае неосъзнат стремеж да прехвърлят отговорността за вземането на решение върху някой друг и това ги лишава от правото им на свободен избор поради страх! Такива хора се отказват да бъдат оптимално полезни на Цялото и не се съобразяват с приоритетите /належащи за момента/, като се вкопчват в сигурното „така правят всички”! Такъв избор, аз го квалифицирам като: Бягство от отговорност, гордост или самомнителност и на такива хора - човек не може да разчита! Избора и стремежа ни да се избавим от нискочестотните вибрации, като избираме постоянно да живеем във високочестотните, изчиства натрупванията в астралното тяло и премества съзнанието ни в душата, което разтоварва ума от необходимостта да търси постоянен изход от неприятни ситуации - така във вас настава мир и спокойствие. Зоната на свободния избор се определя от мирогледа и от ценностната ни система - когато мирогледа ни е дуалистичен, свободният ни избор е ограничен и предизвикваме хаос около себе си, а когато мирогледът ни е уравновесен - постигаме златната среда и свободния ни избор е просторен, защото сме по толерантни и сме в хармония с всеобщите закони! Много е важен "Осъзнатият избор", защото осъзнатостта е свързана с нашата идентификация или с какво отъждествяваме себе си. Ако се отъждествяваме само с ума - попадаме във властта на илюзиите му и нереалната представа за действителността, но ако се отъждествим с душата и другите си висши аспекти, тогава имаме възможност да контролираме ума си и да го коригираме. Точно това е дефиницията за осъзнатост! Осъзнатите слабостите и недостатъците на ума - определят свободния ни избор, които прави възможен живота ни радостен и се чувстваме удовлетворени. Това е така, защото съзнателно правим изборите си съобразно всеобщите закони! Така ще се избавим и от здравословните си проблеми, ще рестартираме кармичните си записи и много други неща, които правят живота ни все по-приятен! Реално погледнато - свободния избор е една от многото човешки илюзии, но е абсолютно необходима на този етап от нашето развитие, защото без нея ще се чувстваме постоянно ограничени и манипулирани и ще осъзнаваме, че сме отделно от Бога. За това идеята за свободния избор, не ни кара да се бунтуваме срещу ограниченията на Божествената воля и на Божествената цел. Избирайки да бъдем в едно с Цялото, в едно с Бога, приемаме ограничението на личните ни желания в името на всеобщата полза и така реализираме Единството. Това е най-добрия компромис в името на Цялостта на Божието Творение!

                                                                                 Тодор Миков