Човекът е Безсмъртен,
защото е Божествен!
Тодор Миков
Човекът е Безсмъртен.
Може ли да се твърди, че Човекът е Вечен двигател /Перпетуум Мобиле/ или по простичко казано - БЕЗСМЪРТЕН? Това е въпрос, който винаги занимава съзнанието на всички хора по света, не толкова, защото е от изключителна важност, а защото по-нататъшното развитие на хората е невъзможно без преосмислянето на старите понятия и възприемането на безсмъртието. За съжаление, още по времето на Адам и Ева - потомството им е подвластно на инерцията на мисленето и еволюцията се е развивала много бавно. Представям си, какви поражения върху нашата психика и здраве нанася илюзията за ограниченото ни /по време/ съществуване. Не мога да си обясня: Защо е отхвърлена идеята за безсмъртието? Дали това не е резултат на естествен мазохизъм или самият процес на съмняване, които дава самочувствието за логическо мислене и разумност? Нали самото логическо мислене би трябвало да стигне до извода: че идеята за вечното съществуване има многократно повече положителни качества, отколкото ограниченото по време съществуване? Ако човек приеме идеята на безсмъртието: Несъмнено ще отпаднат всички безпокойства, страхове и грижи. Не се ли сещате: Факторът "време" ще загуби своята неумолимост, защото ВРЕМЕ ИМА ЗА ВСИЧКО и НИЕ СМЕ ВЕЧНИ! Така, ние ще намалим рязко психическото напрежение и ще спаднат до минимум всички, болести, ще спрем на гонитбата на "изпуснатия миг" и рязко ще намалим нещастните случаи. Нима това няма да подобри междуличностните отношения, увеличавайки търпимостта, с която да приемаме недостатъците на другите? Все пак, ние сме заедно само за един живот (за ограничено време) и придобитото спокойствие за безсмъртието, ще промени отношението ни към Природата, към животинския и растителен свят. Нали не сме забравили, че сме божие подобие и притежаваме Неговите качества, включително и Неговото Безсмъртие в качеството си на господари на този свят - съзнавайки, че съществуването ни е възможно само в хармонично единство? Ако съзнателно приемем това просветление, тогава рязко ще подобрим енергийния си обмен и възможности! Именно това просветление ще подобри сетивата ни - паметта, зрението, слуха, реакциите и здравето изобщо? Нима това няма да подобри качествата на ценностната ни система, осъзнавайки, че материалното ни тяло не е нашата истинска същност, а само един временен инструмент на нашето съзнание и загърбвайки трупането на пари, дрехи, коли, къщи и т.н., ще съхраним само това, което е неразделна и ценна част от съзнанието, което можем да ползваме хиляди години: знания, умения, мъдрост, енергийни и волеви възможности? Естествено, това пренасочване на ежедневните ни занимания ще даде своите плодове като увеличаване на умствените ни способности, разширение на съзнанието ни, интуицията и не е изключено /по-късно/ да ни доведе до ясновидството и много други способности, които днес се смятат за феномени! Нима /ако приемем безсмъртието/ няма да стигнем до кардинални промени в обществените ни отношения: рязко намаляване на престъпността, защото всеки ще се замисли за своите постъпки, с ясното убеждение, че за тях ще търпи последици хиляди години? Несъмнено е, че рязко ще намалят разходите и необходимостта от насилие, полиция, армия, правораздаване и т.н. и ще подобри още по качествено обществения ни живот! В международните отношения силно ще се намали противопоставянето от всякакъв вид, ще отпадне необходимостта от граници и от ограничения в общуването! Нима това не е възможно и примамливо? Това не е утопия при условие, че се преборим със страха си от промяната и процесите, които ще започнат да протичат в тях, защото ще са най-доброто доказателство за реалистичността на тези "утопии"! Какво ни пречи и смущава от една такава промяна в човешкото ни съзнание? Нима не можем да преодолеем инертността на общественото мнение, което се определя от елита на човечеството - интелигенцията и в най-голяма степен от науката, която /за съжаление/ се идеализира и е пречка за корекция на нейните недостатъци? Всички сме убедени, че науката се основава само на опита /т.е. изследват се само тези явления, които са повтарят/, а всичко което е уникално (феномен) остава извън нейното внимание. Обективно погледнато: В природата всичко е уникално - всички процеси протичат подчинявайки се на закономерностите на спиралата, т.е. повторението е относително и винаги съществува някаква разлика. Това ни довежда до мисълта, че опитните доказателства в науката са фиктивни - или не се разполага с достатъчна осезаемост, за да бъдат установени разликите, или както става в повечето случаи: "Разликите са пренебрежимо малки". Нима учените не изпаднаха в задънена улица, когато установиха, че експериментаторите влияят на протичането на извършваните от тях експерименти? Нима човечеството не осъзна, че: Всички научни доказателства и закони са само относителни /т.е. частни случаи/, а не абсолютни истини? Нима не е съществен недостатък: Пренебрежението на науката към съществуващата действителност, която не се регистрира от петте ни основни човешки сетива? Още от дълбока древност, хората знаят, че действителността притежава информация и съществуват способи за нейното изследване! Човек не трябва да пренебрегва факти, който не могат да се асимилират и всеки може да прецени обсега на обективната преценката на всеки един учен, след като официалната наука като цяло познава едва 7 - 8 % от съществуващата около нас материя! Може би: Инертността в мисленето на хората да е съществената пречка при възприемането на безсмъртието - много хора са приели /с разбиране/ реалността на преражданията, но това не е оказало почти никакво влияние върху възгледите им И причина за това е дълготрайността на паметта! Трябва ли тогава да се съмняваме, че: Тази дълготрайност осигурява безсмъртие на съзнанието, което може да записва и изтрива ненужното? Знаем, че в съзнанието ни съществуват стари и нови възгледи и знания. Също така: Разликите в смисъла са доста големи, а не новите знания да допълват старите и в съзнанието ни често настава хаос, от който се страхуваме, защото не знаем как да излезем от него. Никой не се съмнява, че старите знания са /все още/ действени и влиятелни, а новите /макар и приети логически/ са все още не достатъчно силни да се наложат в съзнанието и да ни освободят от старите истини превърнали се в предразсъдъци. Сега всеки един от нас би си задал въпросът: Щом сме безсмъртни, защо не помним нищо от предишните си съществувания? Може би /ако пренебрегнем старите предрасъдъци/: Ние си спомняме, но рядко осъзнаваме или приемаме тези спомени за реалност! Съвременната наука се опитва да обясни част от тях като наследствена памет, предадена генетично и съзнаването на тези спомени е въпрос на време, защото "Нищо в природата не се губи, а само преминава от един вид в друг". Това не е ли безсмъртие или перпетуум мобиле?
Тодор Миков
Няма коментари:
Публикуване на коментар