понеделник, 31 декември 2012 г.

Честита Коледа.


Нека всяка падаща снежинка
е една ваша сбъдната мечта!




Честита Коледа.

Коледа е - 25.декември.2013 година. Казват, че Коледната нощ е тиха! Казват, че е свята! Но какво по-свято от това да я прекараме заедно и шумно! Пожелавам ви най-красивата и истинска Коледа. Нека всяка снежинка, която пада от небето е една ваша сбъдната мечта... За мен тази Коледна нощ беше изключително тиха в чиято дълбока тишина чувах само ударите на собственото си сърце, което биеше като камбана и известяваше святото Рождество Христово! Чувствах се изключително смирен пред самотата, но аз не бях сам - всички вие бяхте духом при мен и вашите сърца излъчваха пулсираща светлина, като лампичките на Коледната елха в компанията на Дядо Коледа и неговите приятели - северните елени! Беше божествено прекрасно и имах чувството, че бях прегърнал божественото телце на божия син в чието личице виждах  Вяра! Сълзите ми падаха, като снежинки и с всяка една отронена сълза ви пожелавах да бъде ваша сбъдната мечта! Честита Коледа скъпи Питър, Андреа, Лиза и Джо. Честита Коледа и на вашите близки в Австралия и във Виена! Много съм щастлив, че в такъв тежък за мен период от живота ми - вие сте до мен, като истински ангели и излъчвате топлина и божествена светлина! Благодаря на чайката Питър, които долетя и с любов сгря моето сърце! Просто не мога да намеря силните думи с който искам да изразя своята признателност и любов към вас - Чайките на Любовта! Аз прозрях най-бързият си полет - обратно към близките хора, но не мога да намеря своя Дао от Ин към Ян за да им простя, поради факта, че пред себе си срещам празно пространство! Много ще се радвам, те да намерят своята Локус Фортуна /Точка на щастието/ и да са доволни от себе си! Края на света си отиде на 21.декември.2012-та година и дано да са се преродили с нова по-силна любов и по-висока вибрация на техните енергии в този нов свят, където трябва да царува Божествената и Човешка Любов! От все сърце пожелавам на всички хора по света много радост, щастие, дълъг живот и много усмивки! Обичам Ви!


                                                                                 Тодор Миков



За белите лястовички.

Към белите лястовички:
Благодаря ти, докторе!





За белите лястовички.

Имало ли е случай, когато излезете здрави от болницата да сте пропуснали да кажете: Благодаря Ви докторе! Разбира се, че не! Независимо от това дали сте доволни или не - бъдете им благодарни за това, че не напразно са си губили времето с вас. Както знаем, съществуват два вида пациенти - едните вярват в медицината /в лекарите/, другите не, така има и два вида лекари - едните са специалисти в професията, а другите са кариеристи. Така, че: Във всяко стадо си има и черните и белите овце! Нали? Тревожното е в това - до каква степен преодоляват едните от другите или обратното! Всичко зависи от гледната точка! Дано да не се наложи някога да се превърнем в Диоген и с фенер да търсим по света : пациентите - подходящия лекар, а лекарите - да не останат без пациенти! Все пак, арогантността е присъща на онези, които са забравили кои са! По принцип, съдбата се разпорежда с човешкия живот, а призванието на медиците е да лекуват пациентите си или поне да облекчават човешките страдания. В интерес на истината, не всеки лекар се замисля, че с написването на всяка една рецепта, извършва престъпление, и то не толкова, че трови организма с химикали, колкото с внушението, че това е нормалния и единствено възможен начин да се помогне! Престъплението идва и от занижената профилактика и подтикване на хората към природосъобразен живот. Също така, то идва и от споделената отговорност с фармацевтичните компании, който трупат печалби вместо да произвеждат ефикасни и безопасни лекарства! Единственото вярно нещо е, че над лекарите виси дамоклевия меч на отговорността, но това е един автогол, който си вкарват в продължение на векове! И все пак - има свестни лекари, защото за да им плати някой добре, го убеждават, че от тях не всичко зависи, но правят всичко възможно на което е способна съвременната медицина за да им помогне! Тази откровеност създава доверие между лекар и пациент и е по за предпочитане от онези лекари, който внушават, че ако не са били те - изходът би бил фатален! Именно това вековно внушение им прави лоша шега. За това поетата отговорност /която не е по силите им/, кара пациентите им да си търсят обещаното. За това се обръщам към онези кариеристи с въпроса: Господа, имате ли смелостта да осъзнаете и да си признаете - докъде се простират вашите възможности? Защото, ако сте максимално откровени към пациентите си - те няма да искат невъзможни неща от вас! Да, ама не! Защото това ще намали освен печалбите ви, ще намали и самочувствието ви! Готови ли сте на такава саможертва или ще ми кажете, че не съм прав? Да, но това не зависи от мен, а от времето, което Ви притиска! Все пак, Ви съветвам да хвърлите един поглед на статистиката и ще видите, че вашето съсловие е с двадесет години по-кратка средната продължителност на живота. Ваши колеги, който познават езотериката, са измислили оправданието, че това е в резултат на поета чужда карма. Но нека да уточня - чужда карма може да се поема само от чисти хора и то, ако го правят съзнателно. Тази възможност се използва изключително рядко, защото кой ще ви разреши да лишите някого от необходимите му уроци? Сериозно Ви съветвам да осъзнаете: От какви ваши грешки, намалява отреденото ви, защото при вас не е заложена по-малка първоначална продължителност на живота! Помислете! Не знам дали сте на ясно, но на Земята в енергийно отношение стават огромни промени и хората не са подготвени за тях. Вие още по-малко сте подготвени! Бъдете сигурни, че след няколко години ще лъсне вашата безполезност да се справите с проблемите, които възникнат от факта, че хората не се адаптират към промените! Огледайте се и предполагам, че и сега наблюдавате странни симптоми и неясни заболявания! Със всеки изминал ден те ще стават все повече! Тогава що за претенции имате към обществото - все едно, че всички хора са ви безкрайно задължени? А сега се обръщам към Лекарския съюз в България: "Господа, Вие предлагате услуга, която не е по-различна, от услугата на един кебапчия. И по законите на икономическата логика, цената на услугата е такава, каквато е готов да плати клиента. Но вие, чрез вашия съюз лишихте пациентите си от правото да преценяват, колко да ви платят (което също е престъпление), а на всичко отгоре имате наглостта да изнудвате по всевъзможни начини, тези, които са си въобразили, че можете да им помогнете. Надявам се, че поне някои от вас разбират, че в действителност не лекуват, а само премахват временно някои симптоми, а лечебния процес, в действителност, се извършва от съпротивителните сили на организма, ако разбира се не му пречите много. Затова, ако искате да оцелеете като система, трябва да я направите по-ефективна, а не да претендирате да се наливат в нея средства, като в бездънна яма, без тези средства да имат някакъв ефект, т.е. да повишават, а не да намаляват здравето на хората. Защото, ако сега се закрие здравната система у нас, заболяванията ще намалеят с една, а може би дори две трети, а средната продължителност на живота ще се повиши най-малко с десет години. Закриването на здравната система, вероятно ще стане съвсем естествено до десетина години - ако не се промените и започнете да търсите истинските причини за здравословните проблеми на хората. И сега тя се крепи единствено на принудителното изземване на средства от хората и на тяхното програмирано съзнание, но скоро това ще се промени и тогава вие увисвате. Поради отговорността, която носите, образователната система е склонна в много по-голяма степен да ви програмира и може да се каже, че вие сте сред най-консервативната част на обществото, затова ми се струва безсмислено да ви пожелая бързото осъзнаване на програмите, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Но се надявам, че сред вас има единици, които ще разберат смисъла на посланието ми и ще си направят съответните изводи. Затова пожелавам успех на тези бели лястовички". Това е болката на всички бедни български пациенти и въпреки разочарованията - няма да забравят да кажат на белите лястовички: Благодаря ти докторе!


                                                                                   Тодор Миков


събота, 29 декември 2012 г.

Семейство и бизнес.


Семейство и бизнес
това е върхът!
            Тодор Миков





Семейство и бизнес.

Векове наред, промените в развитието на обществото и неговата дейност са неизбежни, поради природните закономерности на еволюцията. Какво имам в предвид? С течение на времето, човешката дейност се променя в зависимост от човешките нужди и не може да се работи по същия начин, както преди петдесет или сто години. Нали? Грешка ще бъде ако пренебрегнем Любовта, която със всеки изминат ден става все по-важен фактор в нашите дейности. Просто няма как да не се съобразяваме с този фактор и нека да не ни учудва, че Любовта е женска сантименталност - защо например полагаме много усилия, а дефакто - работата не спори. Всички ние сме убедени, че атмосферата в един колектив изключително зависи ефективността на работата на този колектив! Същото се отнася и за семейството - ако няма любов и взаимна помощ - ефекта е нула и семейството се разпада! Никой не се съмнява, че добрата атмосфера привлича хората като магнит: в бизнеса - клиентите, а в семейството - самите му членове, техните близки и познати! Илюзия е, ако си въобразяваме, че няколко изкуствени усмивки са достатъчни за постигането на желания от нас успех! В бизнеса, например произведените стоки с любов и удоволствие привличат /несъзнателно/ купувачите! Все пак, никой не може /съзнателно/ да ви обясни, защо харесва нещо повече от друго, което /с външният си вид/ по нищо не се различава от първото. Това е нормално! И все си мисля: Дали ще дойде ден, когато ще получим хранително натравяне дори, когато храната е екологически и химически чиста? Възможно ли е такова нещо? Да! Възможно е! И причината е в негативната енергия /пропита в храната/, която може да се отрази зле на един не особено добре балансиран организъм. Звучи страшно! Нали? За това, ако добрата атмосфера е здравословна – ще се радваме на отлично здраве. Спокойните хора са много по-търпеливи към своите клиенти и към временните си проблеми /ако имат такива/. Тези хора, вършат работата си с удоволствие и не нервничат по време на работното си място, защото /за тях/ работата им доставя удоволствие - независимо от делничните или празничните дни. Същото се отнася и за семейната среда и атмосфера, където се изгражда, възпитава и оформя личността на бъдещия човек в обществото. Все пак "Във всяко стадо има и черна овца!" Няма колектив без дребни душици - интриганти, на които просто им идва отвътре да създават проблеми между хората. Ако не могат да се променят - да напуснат колектива /във семейството следва развод между родителите/. По принцип - такива неща не са желателни, но... Има ли друга алтернатива? Размислете преди да предприемете нещо! И така, ако останат само добрите специалисти в бизнеса /или родители в семейството/ - загубите ще бъдат сведени до минимум /семейството ще бъде по-здраво и сплотено/ и печалбите ще се увеличат! Наградата, насърчава и стимулира работниците /също и членовете на семейството/, а доверието сплотява колектива /семейството също/. Никой не се съмнява, че все още витаят около нас останки от тоталитарното възпитание и отношения по време на комунизма! Тоталитарното отношение убива личната инициатива и прави работниците и служителите пасивни. Същото се отнася и за членовете в семейството! Изключително важно е обслужващият персонал да е любезен, лъчезарен и любвеобилен към клиентите си - рутината не може да скрие потиснатостта. Все пак, човек, които върши работата си с удоволствие и дава много добро качество, от колкото от този, които отбива само номера. Освен доброто заплащане, за добрата колективна атмосфера е необходимо взаимна поносимост и съвместимост. Не е за подценяване извънработното общуване във вид на банкети и екскурзии. Така проблемите ще бъдат сведени до минимум! Същото се отнася и за семейството! Това е пътя за създаването на здрав и сплотен колектив! Нали? Желателно е членовете на колектива да са взаимозаменяеми и отговорни, като не се ограничава личната им свобода да следват своята отговорност към задълженията си на работното място или в семейството! По принцип, недостатъци ще има, затова изискването на идеалното решение е не желателно, защото ще създаде чувството за малоценност и спад в желанието за работа! Решенията могат да бъдат по-ефективни и по-малко ефективни! Ако искаме да печелим време и да губим по-малко разходи /не се знае, когато печелим, какво губим/ е необходимо доверието /не на думи, а на дела/, което създава такъв вид колектив или семейство. Разбирате ли? Гласуваното доверие стимулира отговорността, а Любовта - сплотеността? Повишаването на квалификацията и усвояването на нови знания в бранш или в семейството, също не са за пренебрегване - те са една инвестиция за в бъдеще! Нали знаете, че любопитния човек е мислещ, следователно е много по-полезен за бизнеса и семейството от колкото хора автомати, който никога не приемат промяната във своята дейност и начин на живот Все пак, добре обучения и образован човек е със самочувствие и това се отразява благоприятно на всички аспекти от неговата дейност - качество на работа и здравословен начин на живот! Той никога не се чувства подтиснат от страх и винаги поддържа добрата си настроение и кондикция. Хората със самочувствие, могат да ви бъдат добри съучастници - въпреки, че са трудно управляеми. Всичко казано до тук, не трябва само да ни прави теоретици и да пренебрегваме такива "дреболии", защото, ако ги реализираме - с учудване ще установим, каква голяма крачка сме направили в бизнеса или в семейството си! Невероятно красиво е! Нали? Здраво семейство и любима работа! Допустимо ли е? Да! Тогава, НАПРЕД КЪМ УСПЕХА! От вас зависи! Бъдете силни и целеустремени! Вие сте върхът!


                                                                                   Тодор Миков



За Науката.


Ние не сме творци,
а само посредници!
                      Тодор Миков





За Науката. 

По принцип, действителността е много сложна и не може да бъде изобразявана или описвана едностранчиво със закони! Религията е противопоставена на науката, която също се основава на закони и канони! Въпреки тяхното противопоставяне и двете са един и същ образ и подобие! Парадоксален е факта, че научните открития са плод на хора, който не са били професионалисти /техния процент на откритията е по-голям от този на професионалистите/. Алберт Айнщаин, например е бил патентен чиновник, когато е разработвал своите теории. Така, че откритията направени от професионалистите, са повече случайни! В интерес на истината, преобладаващата част от тях са били отличници в образованието, което им е дало предимство пред другите в заучаването на старите истини. Така, че доброто заучаване на законите и каноните е гаранция, че няма да се опълчат срещу тях! Защото бариерата ограничава откритията тоест за да откриеш нещо ново - трябва да се усъмниш в нещо старо! За това от гледна точка на програмирането - образователната система пречи за преодоляването на това препятствие. За това, ако човек отхвърли сигурността да работи само с хипотези, въпреки бариерите на законите и каноните - ще се доближи много до реалността, който ще повишат резултатите от труда му. Тъй, като с повишаването на достигащата до Земята енергия се променят установените физични закони - повишава се трептенето на най-малките материални частици /променят се разстоянията между тях/ и взаимодействията между тях намаляват, независимо от степента на тяхното взаимодействие! Невероятно изумително е да си помисля, че за да не се наложи повишаването на честотите на земното кълбо и хората не започнат да повдигат съзнателно своите вибрации - може да изчезне електрическия ток! Причината ще бъде в разреждането на материята! Тогава металите ще престанат да бъдат проводници на електрическия ток - поради промяна в структурата на решетката - разстоянията между атомите и техните електрони ще се увеличат и ще се превърнат в диелектрици т.е. в изолатори! Така електрическия ток ще престане да съществува, като енергия! Звучи, като безумие! Нали? За това, ако приемем в съзнанието си съществуването на многомерната реалност, ще започнем да разбираме действителните причини за явленията! Така няма да си въобразяваме, че мислим с мозъка си, който също като металите е проводник на енергията на нашите мисли! Така че, ще се наложи да открием други алтернативни енергии и да ги накараме да служат на човечеството! Как мислите? Съществува ли вероятност от една такава промяна или е плод на болна и мозъчна фантазия! В интерес на истината - аз се чувствам нормален човек! Тъй, като науката е производна от религията, но в обратна посока е засипала човечеството с много заблуди и ако не почисти илюзиите след себе си - ще последват непредвидими последствия! Защото, заблудите са резултат от абсолютизирането на истината! Липсата на реална представа за взаимовръзките между явленията, за реалните причини, за многомерната реалност и нейното влияние върху действителността, може да се окаже пагубно за човечеството! За да има реални резултати, би било хубаво науката да се занимава с медитация - въпреки, че общественото мнение за медитацията не е особено ласкаво. Неоспорим факт е че, началните етапи на медитацията са изключително умствени! В пространството има огромна база от информация, могъщ колективен разум и огромно разнообразие от знания! А медитацията е проводника, чрез който може да се постигне достъп до тази информация. Достатъчно е концентрацията върху конкретен въпрос - нещо, като припомняне! За да има ефект е необходимо да не се пренебрегва от съзнанието, че извън човека няма и не може да има информация. И Лавоазие /Антоан-Лоран дьо Лавоазие (на френски: Antoine-Laurent de Lavoisier) е френски химик, член на Парижката академия на науките (1772) и неин председател (1785), един от създателите на съвременната химия/ е бил убеден, че на небето няма и не може да има метеорити, така че да не бъдем наивни като него. Съмнението в съществуването на безкрайно количество информация извън нас, намалява многократно ефективността на медитацията и на практика я прави безполезна. Така че, за да бъде ефективна медитацията е необходима релаксация, като се изключат всички сетива, за да има максимална съсредоточеност. Търсенето на информация е подобно на търсенето в интернет - въпросите трябва да са конкретни и разнищени от всички страни! Точно така са направени всички открития в човешката цивилизация и в това няма нищо свръхестествено. Важното е процесът да е ефективен, които не се постига лесно - всичко зависи от степента на подготовката за тази дейност. Случайната информация, която ни хрумне, не е за пренебрегване независимо, колко абсурдна да е тя! Проверката чрез синтез - взаимовръзката с познатите ни явления и принципи, също не е за пренебрегване. Тъй, като Вселената е подредена е необходима подредбата на представите ни за действителността! Поради ограничените ни знания - ни се струва, че всичко е хаос и резултат от случайни събития. Това е грешка, която не трябва да се допуска! За да се изследва действителността, паралелните светове и явленията, които не могат да бъдат изследвани чрез прибори и опити, може да се използва ясновидството, но не приемайте информацията от тях 100%. Защо ли? Ами, възприеманата от тях информация е пречупена през съзнанието им и прилича на превода от чужд език, които никога не е точен. Най-добре е да се анализира информацията от няколко ясновидеца, а ако липсва тази възможност, да се направят наблюденията в различно време - така ще се получи различна информация! Тя от своя страна, трябва да се обработи умствено и с участието на интуицията, за да се постигнат някакви реални резултати. Все пак, с напредването в медитацията и достигането до стадия на съзерцанието е възможно да станем ясновидци! Тогава и интуицията ще бъде на високо ниво! Нищо чудно, ако някой ден професията "учен" да изчезне, защото всички хора ще станат учени и тяхното основно занимание ще бъде да наблюдават и изследват природата и Вселената за да разберат Божествените принципи и закономерности! Така, че откритията или изобретенията не са наши! Ние сме само проводник или канал по който е било дадено нещо на света ! Ние не сме творци, а само посредници!


                                                                                   Тодор Миков



петък, 28 декември 2012 г.

Ин-Ян Медиите.


Основното предназначение на
Медиите е да отразяват Истината!
                                           Тодор Миков





Ин-Ян Медиите.

Основното предназначение на медиите е да отразяват истината за реалната действителност на събитията по света и своевременно да предупреждават обществото за евентуални или предстоящи природни катаклизми - земетресения, урагани, цунамита и т.н. Но, както винаги, те са отправната точка, около която се върти всичко в и около властта, която предизвиква проблеми, като следствие от желанията на тези, които искат да я притежават. По същата причина в медииите попадат и доста посредствени хора - водени от суетата и желанието да се докажат пред обществото! Способността на медията да показва "голата" истина и да манипулира общественото мнение е огромна и само големия процент посредственост я предпазва от големи ексцесии. Също така, тя е използвана умело от някои индивиди, които са се погрижили никога да не попадат във фокуса на общественото внимание. Те са запознати с технологиите за дистанционно влияние над масовото съзнание и ситуацията в средствата за масова информация показва, че владеят положението много умело. Колкото сме по-подтиснати и депресирани, толкова по-лесно управляват масовото ни съзнание - в това число и журналистите! Всички знаем, че ниското самочувствие и подтиснатата психика понижават енергията на човека, което води до намаляване защитните сили на съзнанието и с помощта на внушения - лесно и ефективно ни манипулират и направляват в желаната от тях посока! Тяхната целенасоченост да владеят властта я използват чрез медията за да поддържат ниска енергията на хората. За целта, те използват средствата за масова информация да поддържат страха и притесненията на хората чрез насочване на общественото внимание към престъпността, международното положение, войните и тероризма! Като допълнение към страха, ни манипулират още и с постоянното показване на природни бедствия и катастрофи, мрачни перспективи за икономическото развитие и екологичната обстановка. Така се създаде масова психоза за живота и бъдещето на човечеството. Това ни донесе хиляди болести и постави под въпрос човешкото здраве! И това създаде условия за бързото забогатяване на фармацевтичните компании по света! Оказа се, че болестите в болно общество не могат да се лекуват - могат само да се маскират и да се трупат още по-големи печалби! Дано да не съм прав, но /като, че ли/ медиите се превърнаха в насърчители на престъпността. Защо мисля така ли? Нека да вникнем в историята в която има отразени много престъпления и войни, които са предизвикани с една единствена цел - от някой, които иска да остане в историята! Този "някой" е готов на всичко /дори това да е убийство или пожар/ с едничката цел да остане в историята, която да му осигури "вечна" популярност. Да, но посредствените хора не могат да бъдат запомнени с нищо друго, освен с престъпления, а медията им осигурява популярност. Освен властоимащ, този "някой" може да е и обикновен плазмодии, като Андерш Брайвик /на норвежки: Anders Behring Breivik, e норвежки масов убиец терорист, койт о в 15:25 часа на 22 юли 2011г. атакува с коли бомби заредени с игданит /вид експлозив/ - правителствения квартал на Осло които нанасят сериозни щети, парализират града и убиват 8 човека, а след това атакува лагера на Работническата партия на Норвегия на недалечния остров Итоя /Утоя/(Utøya)/, където с карабина Ruger Mini-14 и полуавтоматичен пистолет Glock 17 разстрелва 69 младежи активисти на партията, сред които едно дете на 14 години и доведения брат на Мете Марит - крон принцесата на Норвегия. Убива при нападенията си общо 77 и ранява още 155 човека, материалните и морални щети са колосални/ от Осло например. Защо, този психопат трябваше да се превърне едва ли не в светец на новата нацистка идеология, като можеше да си получи заслуженото наказание без да се вдига шум, а медиите го превърнаха едва ли не в герой и какви са последиците? Знаете ли? Вижте какво става в Америка - масови убийства на деца в училищата, а в България - масов телефонен тероризъм за поставени бомби в училища, в обществени сгради /включително в сградата на съдебната система в София/ и супермаркети, където се струпват много хора! Добре, че повечето сигнали се оказаха фалшиви, но представете си какво щеше да стане, ако бяха истински? Какво да кажа за филмите на ужасите /създадени от Америка/, който нанасят омраза и човеконенавист! Ами рекламите за продажбата на оръжия на свободния пазар - за настоящите и бъдещи рамбовци и т.н. Ясно е само едно - ТОВА НОСИ ОГРОМНИ ПЕЧАЛБИ ЗА СМЕТКА СИГУРНОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ! Ето това имам в предвид - медиите се подчиниха на книжните пари и се отдалечиха на светлинни години от предназначението си, за което бяха създадени! А сега, всички се питаме: Има ли изход! Разбира се, че има! Вместо филми на ужасите - да се излъчват филми за любовта и човешкото достойнство! Да се забранят оръжията за продажба на свободния пазар! Оръжията са необходими за изпълнителната власт - полиция и армия, чието основно призвание и задължение е: ДА ПАЗЯТ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА, а оръжията да са превантивна мярка срещу психопатите и човеконенавистниците. Бъдещето на човечеството, не е във войните и тероризма, а в мирното съвместно съществуване, в любовта и уважението, в подобряване живота на хората и мирното овладяване на космоса! Защо никой не се замисли, че съвременната съдебна система стимулира престъпността - ако сравните статистиката по години и ако имаше някакъв смисъл от съдебната система - престъпността щеше да остане в историята! А сега - става точно обратното! Нали всеки престъпник след като си ИЗЛЕЖИ присъдата е с чиста съвест и започва ново престъпление. А медиите тръбят за справедливо възмездие и намиране на истината. Що за лицемерие е това? Някой беше казал: „Не съди за да не бъдеш съден!”. Главната индулгенция на медиите е, че хората трябва да бъдат информирани така, че да стават оптимисти, да повишават самочувствието и настроението! Да, ама не! Това е последното, което ги интересува, защото не носи печалби, защото хората ще престанат да бъдат стадо и няма да имат нужда от вас - каква мрачна перспектива, а? Медиите постоянно допринасят своя принос за послушното стадо чрез филмите, електронните игри и агресивната музика, които въздействат много силно и внушават, че насилието е нещо нормално и дори необходимо. Може би, някой ще скочи: Ние нямаме нищо общо с това! Тогава защо не се обявите срещу този масов негативизъм? Вие, ясно съзнавате, че притежавате власт и сила, но предпочитате да сте в стадото! Защо пропагандирате „справедливи” каузи, които трябва да бъдат защитавани с насилие? Нима пропагандирането на американската „култура” не е грях от Ваша страна?. Североамериканската „култура” в преобладаващата си част е скрита религия – поклонението пред златния телец. Предполагам, че осъзнавате до какво води това преклонение? Защо я оправдаете, след което Ви се налага да оправдавате и последиците от това поклонение? Нима не ставате съучастници на цялото насилие по планетата и не допринасяте за нейното екологично бедствие? Помислете? Безспорно сте наясно, че повечето хора се развиват, като опитват да подражават на по-напредналите! Тогава смятате ли, че давате достатъчно положителен материал за подражание? Жълтите клюки ли са "черешката" на сладоледа? Ако занимавате хората, постоянно с престъпници, с политици и с криминалния контингент - какъв пример за подражание давате? Оправдайте се тогава, че не спомагате за нарастването на престъпността! Нима безкрайните сапунени сериали - дават добър пример за подражание? Да Ви напомня ли, че ние /българите/ сме много стара нация и много малко хора /в тази държава/ имат нужда от въздействията на емоциите, които са в основата на тези сериали! Нима не се усещате, че на практика, вие спирате еволюцията на българите. Е, това не ви касае - интересува ви единствено бог Мамон - богът на печалбата! Ами продължавайте тогава и дерзайте за по-големи печалби! Все пак /макар и малко на брой/, сред вас има и такива, които не са станали журналисти от суета! Дайте ни възможност да ви забележим! Насочете се към красотата, към доброто, към положителното, към оптимизма и към светлината /от Ин към Ян/! Вярно е, че пътя /Дао/ да промените каквото и да е - е изключително труден, защото, ще трябва да тръгнете срещу течението! И Ви питам: Нима това не е най-добрия и възможен начин да разкриете своя потенциал? Никога не съм се съмнявал и искрено се надявам, че ще успеете - сега имате много благоприятни условия за това и бъдещето е пред Вас. Не разбира те ли? За да могат хората да се свестят, трябва да излязат от въздействието на зомбиращите енергийни натрупвания в големите населени места и това е единственият шанс да се избавят от влиянието на масовите внушения - в името на тяхното здраве и благополучие! Толкова ли е трудно да пропагандирате красотата на природата и да я защитите от поклонниците на златния телец? Извадете на светло методите за манипулиране на човешкото съзнание – така ще предпазите хората от излишните страхове за сигурността си и техните притеснения за своето бъдеще и бъдещето на техните поколения! Типичен пример за манипулация са рекламите! Как мислите - щяха ли да се хвърлят толкова огромни средства за реклама, ако внушенията не действаха и не носеха печалби? Вие сте майсторите на перото! Дерзайте!


                                                                                    Тодор Миков



четвъртък, 27 декември 2012 г.

За Децата.

Желязото се кове горещо,
Любовта и Брака - също!
                           Тодор Миков



                              

За Децата.

Бъдещи и настоящи родители, старайте се да не повтаряте грешките на собствените си родители и за да не ги повтаряте, трябва да знаете къде са грешили. Вие сте на разделителната линия между старата и новата епоха и ако предадете на децата си това, което сте получили от родителите си, означава, че сте спирачка на промяната. Ако успеете да промените това, което ви е внушено като деца, ще дадете тласък на еволюцията. Най-важните са първите седем години от живота на човека и когато решите да си имате дете, поемате огромна отговорност пред бъдещето. Всички знаем, че малките деца трудно усвояват управлението на материалното си тяло и насърчаването на този процес с двигателни игри е най-ефективно! Тези игри ангажират вниманието на децата и колкото по е ангажирано вниманието им, толкова по-точно се дозира и разпределя енергията в тях! Не ограничавайте техните лудории! Напротив, насърчавайте лудориите им - само така ще премахнете чувството им за потиснатост, когато станат големи! Естествено, необходима е мярка във всяка една детска постъпка, защото страха и вината са единствените врагове на човечеството. Вместо да ги манипулирате да правят това, което на вас ви се иска - им дайте правото на свободен избор! Защото свободния човек е отговорен човек и той носи отговорността за свободата си. Ако някой със старо възпитание лишава децата ви от свободен избор – защитете ги, не давайте да им бъде внушено, че насилието е нещо нормално, дори ако трябва да се опълчите срещу най-близките си хора, защото всички ние носим отговорност за тяхното бъдещето. В интерес на истината - няма сгрешили и загубили! Има само заблудени. За това, не им създавайте чувство за вина, защото всеки има право на грешки, вие - също! Чисто и просто - помогнете, ако има нужда, и ако поискат това от вас. Не ги правете амбициозни - всичко е в изобилие! Те не трябва да се състезават с другите деца. Защото, амбициите отклоняват от задачите на душата, като създават противоречия между отделните индивиди и пречат на единението. Ако през вековете амбицията е била двигател на еволюцията - сега е излишна! В днешно време вместо амбиция е необходимо да създаваме хармония между индивидите. Никога не ги сравнявайте с другите хора да приличат на тях, защото това е форма на насилие, която не дава положителни резултати - колкото и добри да са вашите намерения! Вредно е за децата в семейството на фанатизирани и "духовно извисени хора" на който, ежедневно им се набиват в главите правила за поведение, който нанасят вреда от крайности - прекаления светец и Богу не е драг. Забравете внушението, което поражда чувството за безсилие - необходимо е онова внушение, което насърчава детето - само да се справи с всичко и ако нещо не му се удава, това е само защото не е намерило подходящия начин и подходящото време. Дилемата: крив/прав е вредна, защото живота е сложен и истината винаги е НЯКЪДЕ по средата. Бъдете убедени, че всяко едно действие не може да бъде само добро или само лошо - то винаги съдържа известна част и от едното и от другото. Избавете децата си от дуалистичното мислене "или/или" и го заменете варианта "и/и", които е много по-адаптивен и по-лесно постига мярката във всяко едно нещо. Трябва да сте убедени в това, че - ако децата ви не разбират смисъла на това, което искате от тях, те няма да искат да го правят или ще го правят с нежелание. За това е необходимо да свързвате всичко с живота и с практическото му приложение - обсъждайте проблемите на хората и търсете възможни решения. Изхвърлете от съзнанието си теми-табу и не ги прехвърляйте на децата си. Обсъждайте проблемните си отношения чрез търсене на взаимното разбиране. Развивайте въображението в децата си, като ги насърчавате към творчество и да разберат Кои са Те в действителност. Разбирате ли? Децата не са бял лист хартия, който тепърва трябва да бъде изписан! Напротив, те носят в себе си много ценности и не пречете на тяхната изява. Наливането на готови мъдрости в главите им е излишно и нежелателна. По-добре е да ги провокирате сами да достигнат до тях, като насочвате вниманието им върху едни или други проблеми в живота. Насърчавайте ги да разсъждават за справедливостта, търпимостта равенството и честността! Възможно е техните идеи да се различават от вашите - но това са новите възможности за бъдещето. Насърчавайте ги да творят посредством мислите, думите и делата /това е един вид медитация към вътрешната им мъдрост и постигането на нови истини/. Децата винаги трябва да знаят това, което носят в себе си. Самовглъбяването на децата е полезно за тях, защото не са загубили връзката си с душата си и не им внушавайте, че си въобразяват, ако те възприемат нещо, което вие не можете да видите или не разбирате. Много е важно, когато децата пораснат големи да нямат вътрешна пустота, защото, когато хора са пълноценни - има какво да раздават и това прави отношенията хармонични, а това е възможно, когато човек не е изолиран със завесата на илюзиите от душата си. Само, тогава живота е пълноценен, защото ако си нещастен - не очаквай, някой друг да те направи щастлив! Естествено, съвети се дават лесно, а в живота всичко е много по-сложно, но съм убеден, че няма нерешими проблеми. Тук няма място за отчаяние - ако не днес, утре ще откриете правилния подход и всичко зависи от целта и свободният ви избор! Не се предавайте! Живота е труден, но е прекрасен!


                                                                                   Тодор Миков



Ин-Ян Просветление.


Просветлението е в липсата на
външните истини и присъствието
на вътрешните богатства в Човека!
                                             Тодор Миков





Ин-Ян Просветление.

Много хора не вярват в Бог, защото разделението с Бог, съществува само в съзнанието ни! Именно, дуалистичното мислене е разделящия фактор които е базиран на основните противоположности във Вселената -плюса и минуса, мъжкото и женското, Ин и Ян, магнетизма и електричеството е причината за това разделение! За разлика от реалната действителност /където тези противоположности са взаимно допълващи се и е невъзможно едната да съществува без другата/, в дуалността са несъвместими и е възможно самостоятелното съществуване само на едната. Очевидно е, че дуалистичното мислене е инструмент, който създава дисхармония и илюзии! Така, дуаистичното мислене скрива голяма част от действителността, защото е основан на отрицанието - невъзможното съществуване на много истини и съществуването само на една - „истинска” истина! За това, съзнанието не може да прозре тази скрита действителност и я възприема, като - въображаема, измислена и недействителна. По същия начин е било скрито от съзнанието ни и единството ни с Бог! Още в древността /преди милиони години/, човечеството /съзнателно/ е приело дуалистичното мислене, като средство за създаване на материални светове и последствията са ясни - неадекватни решения и несъвършенство. Схемата е ясна - несъвършенството създава несигурност, несигурността създава страх, които води до понижаване вибрациите и създава по-груба материя. Така, в продължение на много години са създадени четирите низши /материални/ светове и по този начин Бог се разширява в пространството на съзнанието! Искам да бъда правилно разбран - дуалистичното съзнание не е зло, а е творчески инструмент! Така, че представата за действителността е въпрос на свободния избор на индивида - всеки решава сам! Колкото до осъзнаването /дали да продължи дуалистичното си мислене/ - също е въпрос на свободния избор! Съгласно Божествения план, условията за тази дейност на Земята, стават все по-ограничени и дилемата е - или да се изостави този инструмент или да се възстанови обективната представа за действителността /това е въпрос на съзнателния и свободен избор/. Промяна в мисленето или не - ние избираме! Поради едностранчивостта си, дуалистичното съзнание в е създало шаблони от мисли и чувства - правила, стереотипи и традиции, наречени - его! Само по себе си, егото е сбор от всички наши илюзии, които ни карат да се усещаме отделно от Бога! За това, ако искаме да възстановим единството си с Бог, ще трябва да се справим с този ментален и емоционален навик. Според Божествения закон, никои няма право да се рови в съзнанието ви и да чисти натрупаните там боклуци - всеки трябва сам да се справи, като взема съзнателни решения: какво да премахне и какво да остави! За това е необходима обективната ви представа /от която се състои егото ви/, за да изоставите тези стари традиционни шаблони, които ви пречат да напуснете старите отъпкани пътища /с ясното съзнание че тези отъпкани пътеки са милиони/, още повече, че при различните хора са изградени по индивидуален и неповторим начин. Необходимо е всеки един миг си задавате въпроса: Дали това, което правите ви приближава или ви отдалечава от Бог? Това е единствения път /Дао/ да схванете принципа и ще започнете да различавате мисловните навици на егото /Ин/ от обективната действителност /Ян. Както вече знаете - егото е производно на дуалистичното мислене - от вида "или/или" /две мнения няма/, който са крайни преценки, които изключват всякакви други гледни точки и обратното - обективното мислене е в златната среда, където нищо не се изключва и действа на принципа "и/и", тоест: и това е вярно, и другото също, а също и много други неща. За това, при егото съзнанието е затворено /ограничено върху избрани неща/, докато обективното мислене е отворено /за всички възможности/, като основната му задача е само да ги степенува по важност и приоритет. Именно, обективното мислене не може да създава точно определени мисловни навици /това е важно за да бъдем отворени за Божественото ръководство. Разбирате ли - ако съзнанието не е отворено за Бога е невъзможно единението! Нали точно в съзнанието е проблема? В интерес на истината - още от самото ни сътворение не сме били отделно от Бог и само сме си го въобразили! Това Божествено ръководство се проявява чрез нашата интуиция, която направлява нашите мисли и чувства, които са на най-висшите ни тела - Духът ни (Висшия ни Аз) и АЗ СЪМ Присъствието! Тъй като боравим основно с по-ниските енергии на материалните си тела, трудно осъзнаваме по-високите честоти на Духа и често не им обръщаме внимание като предпочитаме „проверената истина” на егото. Ако все пак се опитаме да се дистанцираме от егото си, то ще опита да ни подплаши, че ще загубим себе си /т.е. него/ и ако се доверим на Бог, ще станем - никой /дори и съзнателно да Му прехвърлим цялата си отговорност, нямаме никакъв шанс за успех/, защото /ние/ сме творческите инструменти на Бога и Той няма интерес да ни превръща в марионетки. За това, когато сме изправени пред проблем или дилема - Бог не се намесва, поради правото ни на свободен избор, но ако прекалим /особено в глобален мащаб/ ще се намеси /чрез нашата интуиция/ точно в необходимия момент и на необходимото място! Именно /тази Негова намеса/ ни помага да не се лутаме в джунглата на разсъжденията ни, когато не е необходимо да творим нещо ново и така възстановяваме Цялото!! Бог няма нужда от марионетки, а от съзнателни и самостоятелни творци. Тъй, като основното местоположение на егото са енергиите на четирите низши тела /природният човек има четири тела - материално, етерно, астрално и неизградено ментално, което не може да бъде изградено от обичайното човешко мислене, а само от ново съзнание/ - в материалното ни тяло е мърморкото, който /постоянно/ мърмори в главата ни и е вечно недоволно. Понеже комуникацията помежду ни е езикова - сме се научили да преобразуваме мисловните енергии в думи чрез мозъка, които играе функцията на компютър-преводач, а сме го набедили за мислител, защото управлява говора ни. Този мърморко /постоянно/ ангажира вниманието ни и /егото/ си е въобразило, че ако престане да мърмори - престава да мисли и да съществува. Възможно това да е истина, защото /именно/ мисловното мърморене отъпква тези ментални пътеки и създава коловозите на егото! За това нямаме нужда от егото-мърморко, когато мислим съзнателно и взимаме радикални решения. В астралното тяло, егото основно се състои от страхове, притеснения и несигурност по различни поводи, който са продукт на наблюденията ни - че нямаме реална представа за действителността и са възможни грешки. До голяма степен - страховете определят поведението ни! Също така, егото определя стереотипите и умствения багаж на металното тяло, като мироглед и представа за действителността! Това, че имаме мироглед, не е фатално - проблема е че го смятаме за надежден и проверен! Следователно, ние се съмняваме във всичко останало и много трудно заменяме надеждното с ненадеждно и непроверено. За това, когато приемем нещо за доказано и надеждно, го фиксираме и то се превръща в илюзия /защото го изваждаме от потока на вечното движение/ и вече не е актуално. Тогава, как да приемем, че сме единни с Бога след като сме натрупали толкова много убеждения - че сме отделно и че сме индивидуални? Ами какво да кажем за "причинното тяло" в душата ни - коловози, които сме дълбали през различните си въплъщения? Всяка крайност /в която сме се вкопчвали, докато сме били в материално тяло/ е оставила своята следа /белег/, която ни кара да се връщаме отново и отново към него /докато не го излекуваме и обезценим/ и не престанем да го поддържаме /като наливаме енергия в него/. Това са нашите енергийни натрупвания - изграждани дуалистично /едностранчиво/ и неуравновесени - са поляризирани и ни дърпат /привличат/ към най различни неща в живота. Цялата суета и бягане да правим едно или друго, да се стремим към нещо или да избягваме друго, да се притесняваме и страхуваме - се дължат на тези поляризирани и неуравновесени енергии. За да се отървем от тази дисхармония и болка от живота си трябва да намалим напрежението на енергийни пикове /Ин/ в телата си, а падовете да допълним с положителна енергия /Ян/. При дуалистичния начин на мислене, това е невъзможно! За това човек трябва да търси средния /златния/ път /Дао/ за да се спре противопоставянето между Ин и Ян, като се търсят техните допирни точки и тяхното обединяване в равновесие! Това се нарича Христов /Свещен разум/, тоест разума и чувствата на висшите ни тела, които ни обединяват с Бога и не са подвластни на дуалистичното мислене. Именно Свещеният разум съдържа много повече убедителни доказателства, че всичко е единно и Цяло, отколкото дуализма, които съставя мирогледа на менталното тяло! Убеждението ни, че непрекъснато сме жертва на нечия злонамереност, също е един от атрибутите на егото! Ролята ни на жертва е толкова убедителна в съзнанието ни, че много рядко допускаме възможността самите ние да сме причина за лошото отношение и ни лишава от самокритичния контрол! Същото се отнася и за греха, които произлиза или се ражда от неспазване на някакви общоприети правила и от дуалистично убеждение, че нарушаването на правилата трябва да се наказа /за назидание на другите/ и да има стимул те да бъдат спазвани. Тогава възниква въпросът: Ако човешките правила стават все по-неактуални и спиращи развитието, трябва ли да продължаваме да се страхуваме при тяхното неспазване и да смятаме, че правим нещо нередно, тоест, че сме грешни? Аз, не се и съмнявам, че дуалистичното мислене веднага ще ни хвърли в крайността да се обявите срещу всички правила! Докато Христовия разум показва, кои са излишни, кои все още уреждат някои отношения между хората и кои могат да бъдат основа за новите променени отношения. Има и случай, когато духовни лица да прегърнат слободията поради дуалистичното мислене, но липсата на грях съвсем не означава, че трябва да липсва устрем за промяна! Дуалистичното мислене е превърнало в проблем и желанията. Вижте, колко безполезни неща сте натрупали? А колко желания занимават постоянно мърморкото? Възможно ли е постигане на спокойствие и избавяне от егото, докато сте убедени, че имате нужда от всичко, което желаете? Нима, нереализираните желания, не създават отрицателни емоции и дискомфорт? Нима тези неуравновесени енергии не ни захвърлят и в другата крайност - аскетизма? Именно дуалистичното мислене и егото са постоянно съпътствани от усещането за дискомфорт и болка! Болката е конфликтната точка между илюзиите и реалността. Неудовлетвореността създава болка и е пътя надолу, докато удовлетворението от уравновесеността създава радостта, хармонията и пътя към Цялото. Така, че с повишаването на вибрациите се постигат - здраве, младост и Възнесение. Времето /цъкането на часовника/, също е неразривно свързано с егото, което ни занимава с миналото, с настоящето (точно този миг) и с бъдещето /всичко, което предстои/. Почти през цялото ни ежедневие, егото ни занимава или с миналото, или с бъдещето, което трудно осъзнаваме причинно-следствените връзки, защото сме убедени, че мислите ни си стоят в главата и не пречат на никого. Представете си, че някога в миналото, някой ви е обидил и винаги /когато се сетите за този случай/, изпитвате неприязън към обидилия ви! Нали? С времето обидата и неприязънта, нарастват, поради натрупването на една и съща енергия, като все по-засегнати се чувствате, т.е. времето не лекува, а увеличава дисхармонията във вас, защото егото ви е дълбоко наранено. От гледна точка на бъдещето пък всеки е свикнал да оглежда това, което очаква да се случи в живота му, особено, ако го смята за важно. Така създавате планове, как следва да постъпите в съответните ситуации, т.е. създавате трайни следи. Понякога предположенията се оказват верни и предварителното планиране ви дава най-добрия възможен резултат. Да, но понякога изникват непредвидени ситуации, които няма как да съобразите в плановете си. Тогава вместо да се доверите на интуитивното си усещане, предпочитате трайните следи /който сам сте си ги създали/, който ви се струват, много по-надеждни. След време установявате, че сте направили грешен избор, че ако сте послушали интуицията си, ползата ви е щяла да бъде много по-голяма. Точно така, егото превръща миналото и бъдещето в илюзии, които се различават от реалността! Тези илюзии не допринасят за вашето равновесие и увеличават дисхармонията ви. За това дуалистичното мислене и егото не създават траен изход от проблемите, а създават проблеми! Следователно, разграничаването ви от егото, получавате възможност да избегнете въртележката и суетата на ежедневието. И така, за да се дистанцирате от страховете на астралното тяло, мирогледа на менталното и кармичните записи, трябва да ги изключите от съзнанието си и да им забраните да определят живота ви. За това трябва да поставите мърморкото в ъгъла на съзнанието си за да не ви пречи в преценките. На думи това е лесно, но в действителност е изключително трудно, защото "Навиците са втората ни природа”. За това, колкото повече намалява дисхармонията във вас, толкова по-приятно ще се чувствате, докато някой ден постигнете екстаз - това е нормалното състояние на Бог, който е напълно уравновесен и хармоничен. С постигането на екстаза ставате автоматично едно с Бога и Висшия си Аз. Но /за съжаление/ екстазът не се постига веднъж и завинаги - трябва постоянство и търпение! Приемането на някакъв проблем като нормален, също е добър начин за справяне с егото!. Има огромна разлика между търпението и приемането. Ако търпите нещо, което ви дразни, дразнението не изчезва, а се натрупва докато избухнете в гняв - докато търпението ви се изчерпи! Обикновено, дразнението идва от собственото ви убеждение, че се нарушават някакви правила, които си въобразявате, че и другите трябва да ги спазват. Приемането пък е намиране на довод /оправдание за дразнителя, самоубеждаване/, че всичко е в реда на нещата! За това правилата, които смятате за нарушени са илюзорни, производни от егото и дуалистичното мислене. Така, че ако успеете да изпратите любов на проблема, да осветите тъмнината /Ин/ със светлина /Ян/ - той ще изчезне! Ако заплахата за собственото ви его, ви кара да влизате в напълно безрезултатни спорове - се получава зацикляне и колкото повече е натискът, толкова по-голяма е съпротивата. Така, че не истината ви кара да спорите, а честолюбието /егото/. В такива случаи, най-добрата защита е отстъплението - то изненадва и обезоръжава опонента ви. Тогава е възможно да изслуша аргументите ви и да постигнете съгласие. Ако сте способни да постигнете трансформацията на съзнанието /чрез тялото/ а да фокусирате вниманието си навътре в себе си /не внимание насочено само към физическото ви тяло, а към всичките ви тела/, ще постигнете единение с Цялото и зареждане с положителна енергия! Това безспорно се отразява благоприятно върху здравето и тонуса на тялото ви. За това е необходимо да осъзнаете, че е невъзможно да се справите с егото, без да осъзнавате причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Присъствието в реалното сега е единствено възможна реалност - всичко останало е илюзия! И така, ако изберете реалното сега, животът е радостна игра и ако изберете всичко останало - животът е болка. Привързаността в отношенията, вкопчването в някого, решението, че трябва обезателно да го промените, е гаранция за болка и страдания или разочарования. Да присъстваш тук и сега е много важно и все по-актуално! Може би ще дойде време, когато представите ни ще започнат да се материализират. Тогава, що за живот ще бъде, ако всеки страх се появява във вид чудовище? А всяко материализирано желание? Колко глупости ще се създадат за нула време? За това спокойното и уравновесено съзнание в другите светове е просто задължително условие. Все пак, невъзможно е да преживеете възнесение с активно дуалистично съзнание. Това е Абсурд! Да присъстваш тук и сега е духовна цел /от много време/ и колко хора са присъстващи тук и сега - навсякъде потънали в себе си, отнесени нанякъде. Да не говорим и за проблемите, които създава заплесването. Именно, това е просветлението - да си в състоянието на дълго и произволно присъствие тук и сега, като разни безпокойства и проблеми не са в състояние да ви вкарат в своята въртележка и когато можете да постигате състоянието на екстаз! Просветлението е да сте достатъчно будни да възприемате постоянно Божието ръководство и нищо външно да не може да ви убеди - че съществува нещо по-истинско от това, което усещате в себе си. Просветлението е в липсата на външните истини и да съхранявате в себе си - безкрайните вътрешни богатства!


                                                                                   Тодор Миков



сряда, 26 декември 2012 г.

За 2012-та година.


Всяко начало си
има своя край!
         Тодор Миков




За 2012-та година.

Днес е 26.12.2012 година и след пет дена ще изпратим годината с различни чувства /според индивидуалното разбиране/. Естествено моето разбиране разширява съзнанието ми и променя гледната ми точка, следователно и моето мнение. През тази година бяхме затрупани с огромна информация /чрез средствата за масово осведомяване/ и много хора изживяха всевъзможни предчувствия и пророчески сънища за катастрофални събития през тази 2012-та година. Ясно осъзнавам, че вероятните възможности са безкрайно много и всеки осъзнава тези вероятности, които са близо до неговото съдържание. В стремежа си, ние съзнателно избираме и подкрепяме вероятностите, които са най-безболезнени и обезателно реализираме избора си, с ясното съзнание, че нашият енергиен потенциал става по мощен отколкото потенциала на тези, които очакват катастрофи. Поне за мен е много по-важно, не какво оценявам с ума си - кое е вероятно и кое е фантастика, а какво е полезното за нас хората. Тоест, съмнението за непостижимост не трябва да ни сковава! Спомняте ли си 2009-та година,  как /след анализ ситуацията на Земята/, Бог щял да промени кардинално плана си за Земята? Ако най важното беше възнесението на планетата /тогава хора се смятаха за безнадежден случай/ - се предвиждаше през него да минат само тези, които подпомагат за възнесението на планетата т.е. първоначалния план бе, хората да изпият горчивата чаша от натрупана карма и да започнат от нула на другите материални планети. Случи ли се нещо? Не! Така не се случи нищо и на 21.12.2012-та година. Защото /след направения анализ за темпа на промяната/, Бог реши, че набраната инерция е добра и има потенциал да се постигне много повече от минимума, които е предвиден. Следователно, се наложи нов план за развитието на Земята, които предизвиква редица промени в първоначалните намерения. Поради многочислеността на населението на планетата - колективната му енергия се оказа решаващ фактор за възнесението на Земята! За да се справям и да не пречим на възнесението /първоначалния план беше просто да преминем през смъртта/, ни беше опростена голяма част от кармичния дълг, за да имаме възможността - съзнателно да пожелаем промените чрез свободния избор! За щастие на човечеството /все пак Бог е Любов/, бяха елиминирани планетарните катаклизми със цел да се избегне масовата паника и да се запази Живота на Земята! Така се промени Енергията на Земята и се даде шанс на човечеството да  вземе съдбата си в свой ръце. Благодарение на Висшите Сили /те направиха и правят всичко което зависи от тях/ човечеството оцеля и избегна апокалипсиса, които беше предвиден от календара на древните Май: на 21.12.2012-та година! Така се даде шанс на масовото съзнание да приема много сериозно идеята за апокалипсиса, които /въпреки всичко/ е възможен във Времето! Всички знаем, че на всяко действие има и противодействие и всичко зависи от човечеството дали ще оцелее, защото изненади могат да възникнат всеки момент и няма абсолютна застраховка! От нас зависи - доколко ще запазим присъствието на духа и доколко всеки ще полага усилия за собственото си усъвършенстване, което неизбежно се отразява и на хората около него/нея! Избегнатите природни и технологични катастрофи, трета световна война и масовите епидемии, съвсем не означава, че морето е до колене, а само, че са ни опростени сериозни кармични задължения! След  "края на света", навлизаме в най-критичната фаза от прехода и се замислям: Ще бъдем ли достойни за опрощаването или ще продължим да се заплесваме в ежедневните си илюзии? Ситуацията съвсем не е толкова розова, както е описана в много от хвалебствените послания получавани отгоре! Все още има много проблеми да решава всеки един от нас, защото тези послания имат за цел да играят ролята на моркова пред заинатилото се магаре, за да го накарат да се движи. Това не е манипулация и да не вярваме на такива послания – ако не държим в съзнанието си това светло бъдеще и не се стремим към него със цената на всичко на което сме способни! Все пак, насочената /съзнателно/ енергия към желаното бъдеще, го материализира - колкото повече хора желаят едно и също нещо, толкова по-бързо ще се реализира. Това, че много обещания не се сбъдват не е болка за умиране - просто много малко хора са пожелали това да стане реалност. Все пак, от масовото съзнание зависи всеки един /променен/ ден на Земята и тази алтернатива е еднозначна, защото колкото по-високи са вибрациите т.е. колкото повече хора се надяват за светло бъдеще /не това, което комунизма ни го насаждаше в масовото ни съзнание/, толкова повече хора се събуждат, контролирайки страха си и понижават общите вибрации. По принцип, земните катаклизми /и не само те/ се дължат на негативната реакция /вследствие приспаното съзнание/ на хората, за това трябва да се отнасяме с любов към Земята, към нейната Природа и природните й богатства - пазейки я като зеницата на очите си! Освен, че Земята е нашия дом - тя е всичко за нас! Нека да не си кривим душата, но проблемът: орел, рак и щука - все още ни пречи да обединим в едно цяло - масовото съзнание към по-добро за нас самите и нашия общ дом Земята! Нима не можем да осъзнаем, че обединението на съзнанията между отделните индивиди на Земята е важно осъзнаването на собствената колективна душа и само спускането в материалния свят е създало завесата, която ни създава илюзията, че сме разделени? Именно от степента на нивото на нашето осъзнаване зависи до каква степен ще открехнем завесата на истината и прозрението, че осъзнатото единение със своята колективна душа ще се превърне във свръх душа! Тоест, колкото по-високо възвисим съзнанието си с по-висок аспект на самите себе в името на осъзнато единство, толкова по-високо ще бъде нивото ни на съзнание. От това обединение на съзнанието зависи обединението на цялата Вселена! Така ще направим квантов скок заедно със Земята на много по-високо ниво на развитие, което ще промени да голяма степен качеството на живот и цялата Слънчева система ще се премести по-близо до Божествения енергиен източник. За да се извърши квантовия скок на Слънчевата система обаче е необходимо въздействието на мощни енергийни импулси, които да предизвикат множество природни катаклизми, който /също/ са в пряка зависимост от нашата работа върху себе си и направените избори. Добре, че такива предсказания все още не са се случили и според мен няма да се сбъднат /въпреки, че е възможно/, защото това означава, че предупреждението си е свършило работата и ние сме избрали друг възможен вариант и със своевременната намеса на Бог! В интерес на истината по света витае безкрайно разнообразие от послания и те отразяват безкрайния избор от възможности, който по принцип ги квалифицираме като истински или лъжливи. В действителност, всички тези послания са истински и потенциално възможни! Но ще бъдат реализирани само тези, който е избрало колективното съзнание. Тоест, можем да изберем определен период: мрак, природни и техногенни катастрофи, но можем и да не ги изберем - в зависимост от това дали имаме нужда от тях или не! Ако колективното съзнание направи промяна чрез съзнателен избор, отпада необходимостта от натиск. Това е все същия кармичен закон – научаваш си урока и кармата престава да действа т.е. тя се неутрализира. Така, че във Вселената съществуват много възможни варианти и от нашия колективен избор зависи реалността! За това спокойно - края на света няма да дойде! Факт е само, че краят на тази година настъпва на 31.декември в полунощ в 00 часа, 00 минути и 00 секунди и ще настъпи Началото на Новата 2013-та година, която ще бъде по-благодатна, по-плодородна и по-щастлива от преходната! За това от все сърце Ви пожелавам Честита Нова Година и Ново начало, което ще промени живота ни на по-високо ниво!


                                                                                   Тодор Миков



вторник, 25 декември 2012 г.

Любовта.


Любовта поддържа Света!
с Божествената си енергия!
                                 Тодор Миков





Любовта.

Всички хора на планетата са убедени, че Любовта крепи Вселената и е в основата на всичко. Ако сме убедени, че Вселената е далеч и няма нищо общо с нашето житие-битие, то Любовта участва във всеки миг от нашия живот и независимо от нашето мнение. Безспорно Любовта ни прави човечни и великодушни. Може би, Любовта е мост между нас и Божествената Любов на Бог, който е във нас и е неизчерпаемият източник на енергия! Всички хора са убедени, че трябва да се зареждат с енергия отвън и търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Тогава, защо по дяволите хората търсят енергията извън тях, след като знаят, че са деца на Бог и Бог е вътре в тях? Нима има по-ефективна и по-лъчезарна енергия от тази на Бога? Нима тази божествена енергия не е в нас самите? Нима сме глупави, за да осъзнаем, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри? За да спасим Земята от войните, тероризма, от етническите и религиозни противоречия и от криминални престъпления - трябва да обичаме враговете си! Нима е невъзможно? Нима съществува друг начин за да се излекуват хората от алчността и да се спасят от инерцията да трупат пари и богатства? Нима тази тяхна алчност не вреди на природата и на хората? Все пак, любовта е единственият начин да накарате тези хора /особено политиците/ да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Може би пък някой да не е съгласен с мен, защото две хиляди години откакто е изречен призива: "Обичай враговете си!" - не е дал никакъв резултат. Така е, но през тези две хиляди години не е имало енергийни условия за да се реализира масово, но "Кали юга" /края на стария свят/ свърши и вече няма никакви пречки, да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме. Така, че Любовта е универсално лекарство за лекуване на всякакви болести, включително и кармичните заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко! Ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. Все пак, ако любовната терапия не дава резултати, вероятно, не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато. Защо например, любовта изстива между двама души? Много ясно, защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка! Но ако дадем, първо на себе си, правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме - какво може да спре любовта? Разбирате ли? Основната причина е в нашето съзнание и само ние можем да го променим. Нашата безкористна любов трябва да е не само към близките ни хора, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят - в това е смисъла да се обичат и враговете. Както знаете, сърдития и подтиснатия човек е отблъскващ, а лъчезарния и любвеобилен човек - винаги е привлекателен! Нали? Тогава, какво ни пречи да сме привлекателни /подобно на магнита/ към всички хора? Така ще излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно ще усещат липсата на тази енергия и несъзнателно ще се стремят към такъв източник. Нима влюбеният човек не е най-красив и най-щастлив? Това е и най-добрият начин да се избавите от самотата - имаш право на свободен избор! Така ще имаш много приятели, които няма да се чудят как да ви използват, защото вие им давате най-доброто - любовта? Само, че големият проблем е в търсенето на идеалния партньор - жената с главно "Ж" и мъжа с главно "М". Е! Не, че не съществува такъв човек! Все пак, очакванията са прекалено големи и всеки проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалният партньор. Всяко нещо, което се прави с любов просперира! Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят, дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни. Тъй, като аз съм българин бих искал да посоча България, като пример за действието на любовта - ние българите сме много стара нация и доста българи излъчват малко по-силна любов от повечето народи. За това чужденците определят българите като топли (излъчващи) хора. Това поддържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целият свят, стига да има желание за това. Все пак, прекрасното на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и те да се научат да обичат безкористно. За това, колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече тя ще насища Земята с положителна енергия, а това означава по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция! Любовта унищожава мощната мисъл-форма, която потиска добрите ни желания и винаги трябва да я носим в сърцето си! Когато всички хора се научат да излъчват любовта около себе си ще помогнат на цялото човечество, на цялата планета с всичките й форми на съществуване и на Цялата Вселена! Такава е магическата сила на Божествената Любов! Обичам Ви! Обичайте се и Вие!


                                                                                  Тодор Миков



понеделник, 24 декември 2012 г.

Ин-Ян Хармонията и Красотата.


Хармонията и Красотата
осмислят Живото на Човека!
                   Тодор Миков





Ин-Ян Хармонията и Красотата.

Понякога съм се замислял: Как се е създала Хармонията, която е здраве, дълголетие, щастие, красота, еволюция и безсмъртие! Тя ни дава всички тези приятни усещания за които толкова много жадуваме тук на планетата Земя. Дали тя извира директно от сърцето на Бог или е следствие подредеността на Битието, което /поради дуалистическото си съзнание/ трудно осъзнаваме, защото дуализма отрича голяма част от действителността. Но като се замисля: Може би съществува някакъв начин, човек да открехне завесата на дуалността и да намери пътя /Дао/ към Извора от които извира тази чудотворна хармония? Не знам, как става, но имам чувството, че усещам пулса на истината, която ме напътства да прозра Божествената мъдрост чрез интуицията на съзнанието ми извън материалния свят. Може би, хармонията е следствие от така наречената Божествена (сакрална) геометрия, част от която е известна в науката като „Златното сечение” - определено отношение между геометричните размери или между силите на взаимодействие. Като, че ли хармоничните форми са трайни - колкото е по-малко хармонията, толкова по-бързо се разрушава създаденото от човека и обратното: когато подражаваме на природата, творенията ни са трайни и значителни. Ако по една или друга причина се опитваме да оригиналничим - създаваме дисхармония. Моето съзнание ми подсказва, че хармонията и дисхармонията /може би/ създават възможности на физическите закони. Като, че ли разнообразието настройва общата хармония! Малко ми е сложно за разбиране, но оставам с чувството, че изначалното количество дисхармония в материалния свят  /многообразието и богатството на Земята/ дава възможност, /макар и потенциално/ да постигнем най-хармоничния материален свят в зависимост от желанията ни да се научим, как да се променяме в положителна посока. Тъй като ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО - в настройването на хармонията в този свят участват и най-дребните неща, които пренебрегваме като несъществени. За това е необходимо човек да промени ценностната си система с убеждението, че няма незначителни неща. Всички знаем, че от сътворението на човека до наши дни, дуалността ни е учила да се борим с това, което не ни харесва, което смятаме за зло и за негативно. Тогава, какво значи зло и каква е неговата структурна анатомия? Действително ли съществува злото? От субективна гледна точка "да", но ако сме обективни - бихме могли да поразсъждаваме по този въпрос! Какво имам в предвид? Бог е сътворил Вселената, Живота, Човека и Всичко останало по определен ред и закономерност! Така ли е? Ако е така: Защо тогава се опитваме да преправяме Божествения ред по наш вкус? Все пак,  абсурдно е да се правим по-умни от Него? Разбирате ли? Всичко съществуващо е вечно - само преобразуването на енергиите от един вид в друг, ни създава илюзията за преходност на нещата и преправяйки Божественото равновесие, създаваме хаос и дисхармония. Не е ли по-добре /съзнателно/ да търсим принципите, който се изграждат хармонията и красотата и усвоявайки ги да станем съ-творци с Бога? Най-лесния начин за нас е да се откажем от дуалността и престанем да виждаме навсякъде зло! Така ще престанем да поляризираме действителността, като усвоим създаването на хармония и започнем да съчетаваме неща, които /според досегашната ни гледна точка/ са несъвместими. След толкова хиляди години конфликти и противоречия и след толкова страдания в живота ни - не е ли време да изоставим безплодните традиции и да потърсим нови възможности - промяна, чрез която да премахнем болката и да създадем мечтаната хармония и красота. Толкова ли е трудно? От нас се иска да престанем да търсим противоречия и да се стремим към синтез тоест към обединението /Дао/ на противоположностите: Ин и Ян! Да, но как да се откажем от борбата и да приемем смирението след като не можем да се преборим с егото в нас, което създава противоречия и хаос в душата и сърцата ни? Защо ни е трудно да приемаме нещата такива, каквито са? Нима не усещаме, как човешките правила замразяват представата ни и по този начин изоставаме и ставаме неадекватни на вечното движение. Нима не осъзнаваме, че дисхармонията /следствие дуалистичното ни мислене/ – или се прилага чрез насилие /със цел да се получи по-траен ефект/ или нещата се оставят на самопроизвол. Все пак /ако от време на време/ побутваме нещата в определената посока - бихме могли да налучкаме златната среда, а не да чакаме всичко да стане от само себе си! Подобно на възпитанието на децата - те или са подтиснати или са разглезени и това е причината рядко да се срещат уравновесени хора. Как бихме могли с любов да обединим хармонично /не механично/ огромното разнообразие от енергии, който са задушили Земята от различни цивилизации! Тоест, как да помирим светлината и тъмнината, доброто и злото, Ин и Ян, защото всичко е част от Бога. От физиката, знаем, че когато две енергии се наслагват една върху друга, стават много по-мощни, от простия им аритметичен сбор и колкото броя на енергиите е по-голям, толкова обединената енергия нараства в геометрична прогресия. Именно за това си мисля, че /ако успеем/ да се справим с тази задача - Земята ще излъчи толкова много светлина, че ще освети цялата Вселена! Тогава, много космически цивилизации /аз съм убеден, че не сме сами/ ще последват нашия пример. Заключението от тези разсъждения е че колкото е по-голяма дисхармонията /колкото са повече противоположностите в живота ни/, толкова е по-голямо съмнението и обратното - колкото сме по хармонизирани, толкова сме по-единни с Цялото и толкова съмнението е по-малко! Може би, тогава ще имаме още по-вече знания чрез единството ни с Бога, който ще ускорят хармоничните отношения в грижата ни за ближния и така измамата и отмъщението ще останат в бунището на историята. Така ще възтържествуват онези хармонични отношения чрез който всеки ще споделя с радост своите знания с другите, без да търси облага от тях. Всички сме убедени, че съмнението се ражда от отрицанието /от борбата със злото/, защото тази борба не може да създаде нищо друго освен дисхармония, която създава болка, болката създава страх и страхът създава съмнението, че може да сгрешим и да изпитаме болка. За това /за да изчезнат дисхармонията, болката и съмнението/, трябва да се обединяваме и да хармонизираме човешките си взаимоотношения в името на хармонията! Създаването на красота, на хармония е най-силния източник на радост, на удоволствие и на удовлетворение. Тъй като /до сега/, Вселената се е разширявала - е развивала индивидуализацията и навлизането в по-грубата материя, а сега ни връща в обратна посока /започва да се свива/ - трябва да сме адекватни и да намалим разделението и да се насочим към единението. Ако фокусираме вниманието си върху красотата - ще я захранваме с допълнителна енергия и тя ще става все по-ефективна! Мисля, че това е единствения път /Дао/ да се избавим от дисхармонията Ин в живота си  /като престанем да я подхранваме с енергия и я оставим сама да се разтвори в небитието/ и да се насочим  към хармонията Ян /като не спираме да търсим красотата във всичко около нас/. Така, че Ви желая успех!


                                                                                  Тодор Миков