петък, 16 ноември 2012 г.

Ин-Ян Продавачи на щастие.


Нуждаем се да пием от Извора,
който Бог ни е предоставил да 
пием с пълни шепи - Любов и Вяра!
                          Тодор Миков







Ин-Ян Продавачи на щастие.

“Вие можете да постигнете каквото си пожелаете! И успехът постоянно да ви съпътства! Защото той винаги е бил с вас, но вие не сте го забелязвали. Ние ще ви научим как да правите това. Побързайте, малко свободни места останаха, само срещу 300 лева! Уникален метод! За пръв път в България!”. Познато ли ви звучи? Това навсякъде можете да го прочетете - по медиите, по филмите и най-вече - по Интернет! Човек може да си помисли, че те идват от самото небе, като “благодатен дъжд!" И кой ли не се опитва да ни упътва, насочва и пренасочва. Щедро се предлагат всякакви най-светли обещания за противодействие на всички злини. Предлагат ги гур-овци от Изток и “посветени и преродени пресветли особи” от Запад. Както и безброй техни местни креатури. Квантови скокове и подскоци, повдигане и сваляне на вибрацията, превъзнасяне на духовни центрове и центровки! Насам народе! Насам! И човек така се шашка, че губи представа за Света и за самия себе си! Случайно ли е това или е някаква форма на измама със цел за печелене на лесни пари и без много труд? Един ден се срещнах с един мои познат от ученическите ни години и от дума на дума, заговорихме и за негова приятелка от миналото, с която не се бяха виждали също от години. И тогава аз проявих неблагоразумието да споделя, че тази негова приятелка, която също познавам, сега е на инвалидна количка, поради тежка катастрофа. Спри моля те - прекъсна ме с поривист жест моя познат - не искам да знам повече! После побърза да ми обясни, че неотдавна ходил на семинар за позитивно мислене и оттогава избягвал всякакви негативни мисли. Така той се чувствал перфектно. И ни в клин, ни в ръкав, на лицето му, внезапно цъфна силно разтегната и изкривена в страни усмивка. Бях поразен: сякаш самият дявол се бе усмихнал насреща ми! И неволно се запитах: ами ако стане така, че нещо трагично се случи в неговия живот сега, с негов най-близък човек днес, пак ли така ще се ухили? Не намерих отговор. След време открих, че такива силно ухилени физиономии вече се срещат почти навсякъде, а парите за семинарите за позитивно мислене се харчат на поразия! Имах странното усещане, че такива хора ми напомнят за механизмите с навити пружини или хора, подложени на силен наркотик. Това ми напомня на бягство от действителността - същата ухилена физиономия и същият отнесен поглед, зареян там в някакъв измислен свят! И всичко това със цената на много пари! Иначе резултатът е същият, дори и в пристрастяването! Тези наивници не преставаха да ходят по такива семинари, чувствайки се Ин силно зависими от тях, а някои вече бяха изхарчили за тях и последните си спестявания. И неволно се замислям: Това ли е най-новият вид дрога заради която - продавачи, дилъри и консуматори се увеличават лавинообразно? Може би да, а може би не? Защото щастието в интерес на истината - винаги е било най-търсената стока, която не може да се купува и продава. А какво ще стане, ако един ден всички хора на нашата планета станат такива вечно ухилени? Ужас! Тогава световните шедьоври /като "Отело", "Ромео и Жулиета" и т.н./ на голямото изкуство от всички видове и жанрове, ще станат излишни и никому не нужни! Нещо повече - те ще бъдат обявени за вредни и натоварващи с негативни мисли и емоции! Въпреки, че, те притежават свойството да предизвикват Ян емоции, душевно вълнение и катарзис! И ако такива експерименти продължат върху тези наивници, тогава има опасност душите им да се превърнат в пустини - пълни със скръб и болна психика! Това ли искаме? Не си спомням, къде съм чел за мислите на един мъдрец на име Джубран Х. Джубран: "Вашата радост е вашата скръб, само че без маска. Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи. Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя ... Вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост. Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували. Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не,  скръбта е по-велика.” Но аз ви казвам, че двете са неделими. Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви. Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си. Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие ...” За това всички ние не трябва да се отчайваме, защото, изкуственото бягство от скръбта и от радостта - отдалечава човека! Това бягство ще го превърне в един биоробот - бездушен, празен и кух! Нима може Човек да живее без радост, без жал и без всички останали човешки чувства? Човек не трябва да бяга или се крие от скръбта и от негативните обстоятелства, с които се сблъсква! Не бягство от действителността, а вътрешна сила ние е необходима, за да спрем скръбта и негативизма да ни съсипят! Защото това, което не ни убива, ни прави по-силни, по-добри, по-мъдри и по-силни! И за да можем да понасяме радостите, скърбите и всичко останало - ни е необходим силен дух Ян. Онзи силен дух, който идва от Първоизточника на всяка сила и на всичко! Това е единствения Дао и живата връзката с Бог, чрез която човек неизбежно навлиза в състояние на почти постоянно вдъхновение. Така Човек няма нужда да посещава семинарите Ин за позитивно мислене, който му показват частица фрагмент от истината, изваден от нея - лустросан, опакован и предложен за продан. Тъй като Бог не е търговска марка, Неговите способности не може да се продават, да се купуват и да се трупат пари - прекалено нахално ще е от тяхна страна! Нали? За това, ние не се нуждаем от такива самозвани семинари за повдигане на духа ни, а се нуждаем да пием от Извора, който Бог ни е предоставил да пием с пълни шепи - Любов и Вяра!


                                                                                  Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар