Ин-Ян Семейството.

Семейството е Храмът 

на Любовта и Живота!

                                      Тодор Миков

"Пепел от рози"

Ин-Ян Семейството.

В един прекрасен ден Бог сътворил Света и с любов създал Адам и Ева - Мъжът и Жената. Благодарение на техния грях е създаден Човешкия род на нашата планета Земя и за да продължи този род е създал Любовта между мъжа и жената и един уникален природен закон, който гласи: "Хората най-много харесват и най-силно се стремят към онова извън тях, което сами не притежават и чиято липса най-остро усещат!" Именно Любовта е причината хората да се събират, обичат и възпроизвеждат - запазвайки човешкия род! По принцип хората са различни, както са различни и техните качества и способности, като всеки търси в другия това, което липсва в него и по този начин противодействат на своите несъвършенства и така заедно стават по-цялостни и по-способни за да се борят за себеутвърждаването си в живота и се съюзяват в тандем, наречен семейство. В това семейство те съчетават своите емоции, желания и намерения, който излизат на бял свят в един по-късен период - децата, който са Цветята на Живота и Плод на тяхната Любов. Така че децата идват на този свят, като повик от обединения и колективен дух на родителите си - като насъщна нужда за този дух и семеен организъм. Децата притежават точно такива качества, които най-точно да пасват на този организъм, най-осезаемо да го подпомогнат и подсилят. Именно те заздравяват семейството му - шанс да прерасне след време в голям и могъщ род. Това е единствения начин за по-хармонично и по-цялостно, по-силно и щастливо семейство! В децата са надеждите и очакванията на родителите и близките. Те са една насоченост към бъдещето и с изходна база унаследеното от предците. От тук произлиза и стародавното: в кралските дворове тъкмо първородният син да наследява трона. Второто дете, обаче, се ражда и развива без товара на тези очаквания, затова то излиза от рамките на семейната традиция, добавяйки към нея нови идеи и перспективи. Доказано е че, когато децата са три, семейството е най-стабилно, защото повишеното родителско внимание няма да накланя везните между тях и да провокира поляризация и противопоставяне. По простичко казано: Повишеното родителско внимание към едното от тях бързо предизвиква достатъчно силна и адекватна реакция в останалите две - последвана от бърза родителска корекция. Не случайно конструкциите основани на триъгълника са от най-устойчивите, а семействата с три деца - сред най-хармоничните. А и самият живот го доказва - в такива семейства израстват и се възпитават най-успяващите хора. Всъщност не е много по-различно и когато децата са повече от три. Семейството обаче има една важна особеност: то не може да е силно, жизнено и трайно без онова, което го храни. А най-добрата “хранителна среда” за него е семейната собственост. Първото нещо от тази собственост е жилището и впоследствие - средствата за препитание /друга недвижима или движима собственост и оръдия на труда/. Ако в онези епични патриархални времена, когато европееца е колонизирал огромни територии във всички континенти, то днес са останали само легенди и семейството в модерния свят все по рядко представлява самостоятелна икономическа единица. Развитието на науката, технологиите и производствата, на комуникациите и търговията, както и модернизацията на бита, а така също и все по-нарастващата обща динамика на живота, непрекъснато са налагали и налагат окрупняване на собствеността. Но това си има и обратната страна на медала - залиняване на семейството, непрекъснато намаляване на неговата роля, особено тази на възпитател и инкубатор на бъдещи хора. Сексуалната революция и освобождаването на нравите от хилядолетни табута са вече на лице, поради отслабените роля и влияние на семейството и семейните ценности. Но семейството има и друга важна заслуга - да постига взаимно опознаване и уважение между деца, родители и прародители, а заедно с това - да осигурява и непрекъсната, плавна и възходяща приемственост между поколенията. Така че без неговото влияние, между поколенията неизбежно настъпва разрив: младите не разбират и не ползват опита на своите предци, а последните не се и опитват да чуят първите, непрекъснато вгорчавайки живота им по всевъзможен начин. Така с времето биват изхвърляни от употреба ценности, култивирани от векове, а младият човек навлиза във все по-всестранна безпътица. В своята дълговечна история българите винаги са имали семейна собственост, макар и малка да е тя. За това те са били силни като цяло, независимо от историческите превратности на възход или падение. А какво стана по време на комунизма - една масова лудост и непозната до тогава на човечеството като практика? Именно комунизма отне с един замах нещото на което са се крепели и хранили семействата - частната и семейната собственост върху средствата за препитание. Така за 50-60 години милиони български семейства от няколко поколения се разпаднаха окончателно, много деца израснаха без единия си родител, най-често без бащата, а това систематично вграждаше в тях прогресиращи деформации - многократно наслоени и уголемени, който се предаваха от поколение на поколение. Именно този комунизъм разруши българското семейство, заедно с неговите семейни ценности и традиции, култивирани в продължение на хилядолетия. Понеже отношението към родители и семейство е архетипен модел за отношението към националните ценности и корени - към родната страна и всичко родно - то в същото време беше почти тотално убито и чувството за привързаност и любов към родината. По същия начин беше сломена и генеративната сила на българите, поради което всичко в България днес изглежда точно така, както го виждаме сега. Ние се върнахме към феодализма с характерните му - организация, нрави и порядки от най-мракобесните времена от историята си. Нека сега да направим съпоставка и анализ между двата доминиращи цивилизационни модела в съвременния свят, който са основани на Демокрацията и на Ислямските традиции и догми. Лесно можем да забележим две основни разлики в скалите на съответните ценностни системи. На едната скала, стои образът на Свободата в най-могъщата държава в съвременния свят САЩ, която е олицетворение на Демокрацията. В същото време върху другата скала, която е основана на традициите и догмите на Исляма, на пиедестал са семейството и семейните ценности. Тези две системи и скали водят непрекъснато съревнование за спечелване умовете и сърцата на хората по целия свят, като в повечето случаи надпреварата е била убедително печелена от сподвижниците на Свободата. Ислямското влияние в същото време непрекъснато се е свивало. Ислямската култура дълго време не е намирала друг начин за самосъхранение, освен във фанатизирането и изолирането си от света. Междувременно принципът на свободата продължава да завладява все нови и нови територии, навлизайки в политическия живот и налагане на парламентарната демокрация. Именно тази Демокрация навлезе в икономическия живот, създавайки свободния пазар и индустриализацията. Също така, тя навлезе в науката, в техниката и създаде голям брой изобретения, облекчаващи труда и бита на хората. Именно по такъв начин свободата рязко навлезе и в интимния свят на хората и премахна вековните табута - като 10-те божи заповеди, вековните ограничения за жената и ограничението за интимна близост извън брака, което доведе до извънбрачните връзки между мъжа и жената, като обикновено явление. Еднополовите хомосексуални контакти под формата "свобода на личността" и съжителството на "семейни начала" - също, въпреки съпротивата на Църквата. Така в това прословуто свободно и демократично общество мъжът бе изкушаван и възпиран да реагира на изкушенията, възпламеняван и потушаван и в крайна сметка - възпитан и импотентен. За сметка на това пък, жената стана по-настъпателна, потентна и мъжествена. Така Свободата се превърна в Слободия, която унищожи семейството и семейните ценности, като най-уязвимата жертва е жената, която си мисли: че е свободна и може да прави всичко каквото поиска. Може ли някой да си представи, каква буря се поражда в душата на дете - свидетел и съучастник в драмата: как неговата майка многократно сменя мъжете в нейния живот! И какво ще е отражението в неговия живот, когато то порасне и стане пълнолетно? И какво ще стане с един народ, ако преобладават такива жени и деца? Нали майката е най-святото нещо в съзнанието на човека - символ на жертвоготовност и непорочност и този символ е жизнено необходим на човека, за да се развива правилно, за да се формира като свестен и читав. Нали се сещате че, най-ужасяващите псувни са насочени именно към майката, към най-святото със цел да се уязви жертвата най-силно и не случайно такъв непреходен образ е Светата Дева Мария. Представяте ли си какъв прелом ще настъпи в съзнанието на човека, съпроводено с разтърсващо разочарование? Ще стане нещо страшно и неконтролируемо! За това в Ислямската традиция всичко това е отчетено в детайли, като са измислили фереджето, както и ред още приспособления, имащи за цел да отделят, да дистанцират жената от мъжа и от покварата, като средство тя да е в съгласие със своята женска природа, а той - в пълно съгласие с мъжката си природа, за да не се обезсилват двамата взаимно, подобно на два полюса при късо съединение. Тъй че едно от най-важните неща, което се прави там, е да се предпазва жената от поквара, да се защитава нейната чест с цената на всичко и това задължение е именно на мъжа - бил той баща, брат или съпруг. Именно мъжът в Ислямския свят е призван да охранява и защитава жената - както от другите, така също и от самата нея - от собствената й крехка женска природа, правеща я уязвима. Жената в Ислямския свят се счита за стълб на непорочност, който съхранява живота, децата и семейството. Това наистина е добра черта в Ислямската традиция, въпреки, че понякога е проявявала склонност към крайности. Християнската традиция, също допринася от векове наред за закрилата на семейството и възпитанието на децата - нали помните 10-те Божи заповеди? Свободната от грижи жена, неизбежно затъва в някакво блато и такава “свобода” я прави слаба, беззащитна и нещастна, независимо от нейните успехи и признания на общественото поприще. Жената е създадена да бъде обладавана, покорявана и зависима - такава е нейната природа и място в живота и за да бъде такава, тя трябва да открие своя покорител, който да е достоен за нея в пълния смисъл на думата. Същия този покорител, който ще има силата, волята и способността да я направи трайно зависима и женствена. Тогава семейството и семейните ценности ще започнат да възкръсват и ще се настанят трайно в нашият земен живот. Това е Дао /пътя/ на българското семейство от Ин към Ян в нашата сбъркана българска демокрация от европейски тип! Разбира се, че всичко писано до тук си е моето лично разбиране и моето лично мнение за съдбата и мястото на българското семейство в България! Защото семейството е свято нещо и е Храм на Любовта и Живота!

                                                                               Тодор Миков