неделя, 11 ноември 2012 г.

Ин-Ян Центъра в Човека.


Вътрешния център - чрез Бог
прави Човека да бъде Велик!
                     Тодор Миков




Ин-Ян Центъра в Човека.

Понякога съм се замислял: Какво е това център и каква е разликата между него и сърцевината? Може би има два вида центъра - Абсолютен център - това е Самия Бог и центрове на всичко останало - например, Слънцето е център на Слънчевата ни система и цялата тази система, заедно с другите слънчеви системи се въртят около центъра на нашата Галактика и тази Галактика, заедно с останалите Галактики се въртят около центъра на нашата Вселена и т.н. А къде е центъра в Човека? Понеже споменах за разликата между центъра и сърцевината, стигам до извода, че такава разлика не съществува и сърцевината е самото сърце, което е център не само в човешкия организъм, а и център на емоциите, на волевите и духовните импулси на човека. За това си мисля, че между телесния орган сърце и психичния център със същото име, съществува корелация /това е математически термин, с който в общ смисъл се означава мярка за стохастична (вероятностна, нефункционална) зависимост между случайни величини. Високата корелация между две величини не предполага задължително наличие на причинно-следствена връзка между тях/. Така двете “сърца” работят съвместно като едно и неделимо цяло. Това е феноменално, но дали е така? От анатомична и медицинска гледна точка - сърцето е важен орган, защото е помпата, която движи кръвта в тялото на човека, но медиците тепърва ще откриват и другите негови основни функции.  Всички знаем че, през сърцето преминава всяка кръвна частица, а кръвта циркулира навсякъде и достига до най-отдалеченото кътче на тялото и до всяка негова клетка, като й носи кислород, храна и се връща обратно, изнасяйки техните отпадъчни продукти. Обаче кръвта транспортира още информация и задвижващи импулси в двете посоки. Така чрез кръвта, сърцето получава достъп до всичко в човека и получава “знание” за всичко - за всяка клетка и телесна част, за всеки процес и всяка мисъл, за всяко душевно вълнение и мигновено реагира адекватно, като изпраща своите сигнали по обратния път. Също като съвършен и опитен координатор, сърцето разпределя, приобщава и крепи вътрешното единство и общата сила на човешкия организъм. За това още в дълбока древност мъдреците и философите са казвали че: Сърцето помирява човека, съчетава и обединява вътрешните му противоречия! То “знае” и може повече от ума! Сърцето никога не греши! Това е така, защото умът се занимава само с подробностите и не може “да види” главната посока, за да поведе човека по верния път - към неговия успех, към високото му постижение и към най-доброто, на което е способен. Умът отговаря само на въпроса “Как?”, а не на въпроса “Какво?” и съдейства само за начините! Той не съдейства за същностите и за генералната цел. Тогава следва и логическият въпрос: Какво е това сърдечен избор, който води към генералната цел? Знаем че, всичко живо на тази земя се бори за топлина и светлина. Човекът също има своята върховна цел и тя е Топлината и Светлината, който са необходими за тялото и за душата. През целият си живот той е подчинен на тази Цел и всичко останало е от второстепенно значение. Естествено е умът да не знае къде е източника на топлината и светлината, защото това е задължение на рецепторите за усещане. Светлината дава на човека видимост и увереност, перспектива и бъдеще и усещането за сила, която прави невъзможното възможно. А какво би станало, ако човек загуби своите усещания за топло и светло, а заедно с тях - и своя вътрешен Център, тоест своя неизтощим Източник на всички тези неща? На първо място няма какво да го грее и радва, да няма кой да го грее и радва и той самият да не грее и радва никого. Да не обича и да не е обичан, да е ненужен дори и на себе си. Тогава настъпва отчаяние, озлобление, слабост и страх. Такъв човек лесно попада в гравитацията на външни влияния и става жертва на всякакви внушения и престъпления. Такъв човек остава без вътрешен център, без трайни ценности, без смисъл на живот и попада в лабиринта на фалшиви ценности и идоли, на временни величини и величия, на опустошителни страсти и всевъзможни пристрастявания. Така той загубва себе си и е чужд на каквато и да е творческа инвенция. Неговите знания и умения стигат дотук - да копира и да повтаря казаното и създаденото от други и липсата на вяра в Бог. Защото за да има човек вяра, трябва да има съответната нагласа, за да има нагласа, трябва да има искра в себе си и ако я няма тази искра - как може да разбере Твореца на всички творения? И ако чуете някой да казва, че не вярва в Бог - това не е от глупост, а от липса Ин на творческа сила, от способността му да открива в живота си нови осъществими идеи и да създава оригинални и ценни неща. Великите творци и мислители са велики, защото работят чрез своя Вътрешен Център - чрез Бог! Така че всеки, който е открил своя вътрешен център Ян, като работи и живее с него, значи е спечелил своята лична борба Дао за Огън, които дава Топлина и Светлина!


                                                                                  Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар