четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Ин-Ян Чистото Съзнание.


Чистото Съзнание е
Чисто Разсъждение!
                           Тодор Миков







Ин-Ян Чистото Съзнание.

Един ден се бях замислил за Съзнанието на Човека, което също носи в себе си човешките черти, даже си има и подсъзнание! Но за мен беше най-важното: Какво е Чистото Съзнания? Защото си мисля, че от него произлиза и съзнанието, което споменах по-горе! Опитах се да потърся отговор от философията на Хусерл, но и там не намирам отговорът, който да удовлетвори моето разсъждение и ето ти и следващия въпрос: Какво е Чистото Разсъждение? Има ли някаква връзка между Чистото Съзнание и Чистото Разсъждение? Мисля, че между тях съществува тясна връзка и едното не може да съществува без другото, подобно на Ин и Ян в китайската философия! И така: Едмунд Густав Албрехт Хусерл (на немски: Edmund Gustav Albrecht Husserl е роден на 8 април 1859 г. и е починал на 28 април 1938 г.) е германски философ, считан за Баща на Феноменологията, говори за структурата на чистото съзнание. Според него това е съзнание, където не трябва да има разсъждения, свързани с външния свят. Според него чистото съзнание има функционална част и обективна част, или с други думи - част, която мисли и част, за която се мисли. Той ги нарича „ноезис” /noezis - насочеността на съзнанието към обекта/ и „ноема” /noema - самият обект като носител на смисъла/. В Обединителната мисъл - те съответстват на вътрешния Сонг-Санг /Вътрешен характер/ и вътрешния Хьонг-Санг /Външната форма/. Хусел се е занимавал главно със Съзнанието, но причината за съществуването на двете части - функционална и обективна - на съзнанието е, че Божият Сонг-Санг /Вътрешен характер/ е структуриран по този начин, а хората са създадени по образ на Бог. Според мен, философиите, в случая: Феноменологията на Едмунд Густав Албрехт Хусерл и тази на „Феноменология на духа“ на Хегел, не би трябвало да се смятат, като точна наука, защото липсват "Абсолютната основа" и "Точния изследователски метод", който да позволят напредъка на изследването! Ако Хусерл е прозрял "абсолютния фундамент" в идеята за cogito, която заема от „Медитациите“ на Рене Декарт (1596-1650), френски философ, който се счита за Бащата на философията на Новото време - New Age и математик, чийто „картезиански" светоглед определя научното мислене чак до наши дни, то съвременната физика на 20-ти век доказа, че не може да има абсолютна истина и че всички теории имат само ограничена валидност. Една от целите на Ню Ейдж е преодоляването на това картезианско мислене и изходния пункт за Декарт е била неговата прочута констатация: "Когито, ерго сум!" - „Мисля, следователно съществувам!". От нея той заключава, че най-съществено в човешката природа е Мисленето, което е аналитичен /разчленяващ/ метод, който е една от характерните черти на науката на Новото време. Духът (рес когитанс - „мислещо нещо") и материята (рес екстенза = „разтегнато нещо") са две напълно отделени една от друга области и от тук нататък се развива разделянето на духовните и естествените науки! Именно това разделение е оказало дълбоко влияние върху западноевропейското мислене и бавно се е преодоляло през 20-ти век. Мисълта на Декарт: „Всяка наука е сигурно, очевидно знание!" ни довежда до една религиозна вяра в науката, която е била разклатена едва от съвременното естествознание. За това моето мнение е, че: Чистото Съзнание е Чисто Разсъждение!


                                                                                   Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар