Дао /път/ към Възхода Ян
Тодор Миков
БЪЛГАРИЯ
Ин-Ян България.
Защо България и българите са последните в стандарта на живот в сравнение с останалите западно-европейски държави и сме най-бедните хора? От гледна точка на Българскатата История - защото в тези държави, официалната религиозна доктрина максимално се доближавала и влизала в пълна хармония с изначалното разбиране за Бог, съответно на енергията на земята в конкретната територия. А в нашия случай, официалната православна доктрина е създавана и коригирана през вековете от страна, като Византия, Константинопол, подчинявайки територията на България, заедно с подопечното й население. Затова нашата родина е родина и на богомилството - най значимото еретично движение в света по онова време, което четири века се е опитвало да поправи това несъответствие. Подобни опити са правили и исихастите /Исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е мистическо течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог/ по-късно, от които до наши дни са съхранени голям брой скални килии, ниши и цели манастирски комплекси. В продължение на векове, когато България и Византия изцяло изчезнали от географската карта, основен стожер на Православието е била Русия. Затова за същите векове официалната Православна доктрина се е отдалечила още от изначалното разбиране за Бог на българите. През 1870 година е настъпил съществен прелом след учредяването на самостоятелната Българска екзархия. Тогава започнало бързо и поетапно излизане от каноните на Вселенската патриаршия и доближаване до Народната Православна вяра, съответна на изначалното разбиране за Бог по нашите земи. Самата историята показва, каква вътрешна сила е отключило всичко това през следващите десетилетия, въпреки че, заради делата си, Екзархията и българите бяха отлъчени от останалия православен свят чрез схизма /това е политическото разделение на християнската църква на два основни дяла - Римокатолицизъм и Източно православие. Разколът между Рим и Константинопол бележи началото си от 1054, когато папа Лъв IX и патриарх Михаил I Керуларий се отлъчват един друг от църквата/ на Вселенския Патриарх. Но тъкмо поради този факт и поради неговите следствия, това са били най-силните, най-вдъхновените, най-възторжените и резултатни години за българите от много столетия насам. Но да се върнем още назад - там, където се прекъсва една важна нишка. Когато прабългарите на хан Аспарух идват на Балканите, заварват едно силно религиозно население /славяните/, в чиято вяра имало нещо много мистериозно - уж били християни и се молили на Христос и в същото време, те не спазвали голяма част от каноните на Официалната Църква. За сметка на това пък използвали много езически ритуали и свещенодействия, което за другите християни било нещо съвсем непознато. Всъщност те си служели с една синкретична /това е философска логика за метафизиката и диалектиката за мирогледа, цивилизацията и култура/ християно-езическа религия, която много се е понравила на прабългарите, защото е имала много общи черти и с тяхната религиозна система. Двадесетина години по-късно /по времето на хан Тервел/, постепенно започва един спонтанен и разрастващ се процес на приемане на тази религия от тях. Голяма заслуга има и самият хан, който според историческите извори, също приел тази религия. Може да се каже, че тогава е било - първото масово покръстване, продължило около десетилетия. А Тервел, наричан още с християнското име Тривелий (Св. крал Тривелий), се явява първия български Цар, Покръстител на българите. При това покръстването е ставало съвсем доброволно, без да се избиват болярски родове. А апогеят на целия този дълъг процес е бил около 710 година, а по време на обсадата на Константинопол през 717-718 година същото е дало и своя най-осезаем резултат. Българите се притекли на помощ на обсадените ромеи, разбили огромна арабска армия и така спасили не само Източната Византия, не само България, но и цяла Европа - цялата християнска цивилизация. След това е настъпило времето на осъзнаване и равносметка. Защото празнотата в главите и в душите на хората си има граница! За глуповото безмислие, чието масово насажданото внушение е било че, хората нямали нищо общо с околния свят, с родната природа, със съотечествениците, с колективния дух и с родната страна, в която са се пръкнали уж “случайно”!Естествено такова разсъждение е пагубно за всеки един човек или народ!. Защото такова внушение, обслужва интересите и желанията само на онези, които искат да завладеят тези хора. Където и да отиде човек по света, той завинаги принадлежи на колективния организъм, в който се е родил, на неговите вътрешни сили, на неговите дълбоки корени, на неговия растеж, на неговия изначален дух и на неговите изначални ценности и стремежи, свързани с енергията на родната Земя и с нейната специфична връзка с Небето. За това, много е важно човек да намери себе си, своите най-силни качества и таланти, и да ги развива по най-добрия начин. Но не по малко важно е и другото - да се грижи за големия организъм, към който неизменно принадлежи. Ако пък някой не вярва, че е така, нека сам да нагази в блатото на невежеството и когато започне да потъва, да се опита сам да се измъкне, хващайки се за косите си! Как мислите? Ще успее ли? Едва ли! Защото, все някой трябва да му подаде ръка, да му хвърли въже и да го издърпа. А понякога ще са необходими и по-вече хора, за да му помогнат! Нали? За това хората казват: "Задружна дружина, планина повдига!" За това трябва да сме единни, заловени за и въжето, в една и съща посока - в името на собственото ни спасение и оцеляване! След като преминахме през Историята на България, сега се пренасям в наши дни и започвам с агрегора на България: Отлично знаем че, нематериалната (духовна, енергийна) компонента във всеки колективен организъм се нарича егрегор, който е отборният дух - поддържан от мислите, настроенията, думите, музиката, празниците, обичаите, традициите, желанията, надеждите, страстите, вярванията и вдъхновенията на хората, съставляващи този организъм. Така че, за да се създаде вътрешно единство и хармония в България е необходимо между всички тези елементи няма вражда, а да има подобие, съчетаване, допълване и съзвучие! В противен случай - ще настъпи неописуем хаос и безмилостно разкъсване обществото! За това: Основната грижа на всеки осъзнат човек в една група, отбор, общество, народ е да потисне своето его и да съобрази своите желания и усилия с тези на своя отбор! За съжаление, много хора не се съобразяват с отборния дух и с отбора, наречен България! Тези хора мислят единствено за себе си, с неистовото си желание за бързо забогатяване и то с цената на всичко. Те осъзнават само онова, което им се подаде отпред за поглъщане и са готови да погълнат собственият си народ! Такива плазмодии, функционират като гъсеници, който безжалостно обезлистват всичко, което им се изпречи на пътя. И ако някои от тях станат твърде богати и влиятелни, то и тяхната разкъсваща мощ върху България и нейния егрегор става ужасяваща! Какво имам в предвид? В едно интервю по телевизията слушах за "философските" разсъждения на един човек, взел под крилото си силно заложения у нас нескопосан дубликат на арабска музика, наречена чалга. Той беше казал следното: "Попфолк музиката у нас, занапред ще се развива с арабски привкус и балкански манталитет!" Такива са неговите оценки, разбирания и цели! Тогава се прекръстих и се помолих на Бог - Боже, съди този несретник, не по мислите и разсъжденията му, а по делата! И докато България прегърна чалгата и загърби собственият си фолк и традиции - нашите съседи: гърци, сърби, турци, румънци и македонци - развиваха попфолк музиката си на основата на собствения фолклор и собствения манталитет и по този начин подкрепиха собствения си егрегор. Само ние, умниците и чуждо поклонниците - вече двадесет и няколко години, следваме и подкрепяме арабския егрегор и балканския манталитет заради такива, като онзи плазмодии. Но в интерес на истината - ние сме си виновни защото: "Не е виновен онзи, който яде баницата, а този, който му я дава!" И резултатът е налице - българите продължаваме да се смаляваме със скоростта на светлината! Затова македонците не ни искат и не щат да чуят за нас. Така, те се самосъхраняват и се дистанцират от нас. Щом така лесно се поклонихме на арабската култура към която изтече жизнената ни енергия - Какво искаме още? Не си ли го заслужихме? Нито правителството, нито народа и нито държавата ни като цяло, не схващахме, че по-вече от две десетилетия насам се води задкулисна и невиждана по своите мащаби, ожесточеност - война срещу нашата култура, срещу духа и душата на България? Война, в която няма милост и в която, голяма част от един народ, поощрявана отвън, е изправена срещу друга част от същия народ. Война срещу хилядолетната памет и енергия на собствените предци! Никой ли не се сеща че, ефектите от чалгата върху България, върху националния ни егрегор и върху колективния ни дух, са по-страшни и разрушителни от тези, които нанася наркотикът върху тялото, психиката и личността на наркомана. В същността си, чалгата е уродливото отроче на онази тинеста прослойка от мафия безродници и рушители на всичко ценно у нас в България. От векове наред у нас - музиката и танците са на пиедестал, както никъде другаде. Те са основна ценност - Ос, около която всичко се върти, защото от музиката, която се създава, слуша и танцува у нас, зависи какво ще създават българите. Какви деца, какви произведения на изкуството, какви земеделски и промишлени продукти. Схващате ли защо е толкова важна музиката у нас? Не напразно започнах началото на тази статия с Историята на България, защото историческата съдба на българите е такава, че са минали през твърде дълъг и нерадостен период на потисничество. Затова много от българските народни песни, съхранени от миналото и оставили траен отпечатък в нашия фолклор, са изпълнени с разтърсващи драми, трагизъм и жал, за сметка на жизнерадостните песни. Въпреки всичко си имаме и жизнерадостни песни, особено в танцовата фолклорна музика и в танците, изобилстващи с енергия, страст, красота и жизненост. И в името на нашето спасение и излизане от кризата, България се трябва здраво да се стъпи и да работи упорито за своята многовековна традиция, икономически растеж и преспоритет. Това е единствения Дао и друг път от Ин към Ян, България няма! Ако България успее да популяризира своята фолклорна традиция в чужбина, създавайки нови и ценни произведения и в съвременен стил, ще бъдем уважавани и харесвани от хората по света! Тогава тази популярност ще започне да влива голяма енергия тук - в нашия национален егрегор. Само тогава успехите във финансовата сфера, в икономиката, в промишлеността и във всичко останало ще тръгнат ногоре Ян, защото най-важният капитал на всяка страна са хората, който зависят най-много от техния отборен дух (егрегор)! Много е жалко, че все още има хора, който трудно разбират реалната действителност и факторите, от които зависят твърде много неща. За съжаление, това е тъмната страна Ин на България в която се намира в момента, но рано или късно ще тръгне към светлината на Ян, защото друг Дао /път/няма! Идва времето на изтрезняване! Дано следващата 2013-та година да ни донесе щастие и преспоритет за моята много страдална родина България!
Тодор Миков
Няма коментари:
Публикуване на коментар