четвъртък, 1 ноември 2012 г.

"Ин-Ян" Моето его.


Любовта между Духа и Егото 
води до Духовната Свобода!
                                    Тодор Миков





"Ин-Ян" Моето его.

Понякога ми е идвало желанието /поне за миг в живота си/ да се почувствам добре, ако успея да се идентифицирам с нещо, което да е по-голямо от мен самия или по-голямо от силата на индивидуалната ми воля - Бог, друг Живот или друга Съдба и това нещо е моето его. Всички знаем, че оцеляването е първичният инстинкт на Природата, като цяло и моето его също ще се бори да оцелее със цената на всичко. Много добре осъзнавам, че ако се опитам да го заплаша, няма да успея да изпълня своята духовна цел, защото душата ми има нужда от съдействието му. Тогава осъзнавам, че проблемът не е в притежаването на моето его и няма да осъществя себе си без него, ако не намеря начина по който да се отнасям с него, по своя духовен път. Не е ли по-добре вместо да изнудвам своето его да го превърна в свой съюзник и приятел? Идеята е прекрасна и крайната ми цел е да превърна собственото си его в носител към Свободата и към Бог! Винаги съм знаел, че егото е самоопределящата се интелигентност на моето съзнание и аз съм длъжен да го поддържам с мъдрост /родена от жизненият ми опит/ и с любов, за да се отъждестви с духа ми. За това идеята ми е да действам на егото си, като духовен Аз, вместо да зареждам капризите му и помагайки му да се освободи от тях - да го превърна в мой носител към истинската духовна свобода /към която съм се устремил/! Мисля, че това е единственият ми Дао от Ин към Ян. Само чрез Любовта между Духа и Егото ще успея да стигна до Духовната си Свобода. Какво всъщност е структурната анатомия на моето его? Може би, от гледна точка на неговата същност е идентифицираща самата себе си интелигентност на съзнанието ми? Изглежда, че когато човешката ми душа се е формирала като искра от Бог, това его в душата ми се превърнало в „съзнание за себе си“, отделено от цялото на осъзнатостта. Интересно разсъждение, защото ако успея да осъществя своята цел по оформянето на моето его с мъдрост, така че да може да се обедини с целостта на нашата същност, то ще стане цяло и ще познава себе си т.е. мен, като Аз от цялото. Исус Христос е казал: „Аз съм Бащата и Бащата е в мен“. Така , че аз използвам своята самоличност за да изразявам себе си на Земята с тази разлика, че аз не се идентифицирам с нея и когато моят ум-его започне да се идентифицира с вечната творяща същност на Духа, от която съм произлязъл, ще разбера, че преходът ми от егото към душата е приключен. Тогава зад моето „аз“ ще стои единствено съзнаващата ми интелигентност и няма да сгреша , ако твърдя, че  моето его е моето умствено тяло и като такова, то е неутрално - то просто възприема гледната точка, която ми помага да се почувствам по-добре. Може да съм прав! А може би греша! Не знам!


                                                                              Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар