Ин-Ян Моята философия.

Моята философия е

сложна плетеница от

разсъждения, затворени

в омагьосания кръг на

Материалният ни Живот!

                                 Тодор Миков

Ин-Ян Моята философия.

През целия си живот съм се стремял да бъда по-съвършен, по-умен и по-мъдър! Сега, когато съм на преклонна възраст усещам, че все още съм далеч от Истината за Познанието към което съм се стремял и че има още много да се уча. Имам чувството, че все по-вече и по-вече затъвам в сложната плетеница на моите мисли, разсъждения и философия за живота в пълния смисъл на думата! По принцип Живота съществува във два аспекта - материален и духовен! Материалния живот е по-лесен за разбиране поради четириизмерното му съвпадение с човешкият ми разум и пътя Дао по който съм тръгнал от самото ми раждане Ян до смъртта ми Ин, която ме очаква! По принцип никой не ме е питал: Искам или не искам да съм на този Свят, нито ме пита и сега: Искам ли да умра? Това е реалността в която се намирам, като нямам право на лично мнение и възражение! Чисто и просто, аз следвам неволно предначертания път - не по моя воля! За това живея с илюзията, че съм господар на земния си живот, но душата ми принадлежи на Бог и това ме прави зависим от Него! Случайно ли е това или съществува някаква закономерност, която води Света към съвършенство и на по-високо ниво на развитие на човечеството! В противен случай: Какъв е Смисъла на Сътворението? Ясно осъзнавам сложната заплетеност в разсъжденията си за философията на живота от моя гледна точка и търсейки основанията, върху които мога да се облегна е: Да премахна всички неопровержими допускания и описание на това, което е дадено в жизненият ми опит. Пътят на моята философия /без предпоставки/ започва с отменянето на естественото ми отношение към всекидневното познание и възприятието ми, че нещата са просто там във външния свят! И така разсъждавайки за духовния свят на живота ми се съсредоточавам върху онова, което е вътрешно за моето съзнание - това е феномена на моето преживяване за опознаването на света и живота като цяло. Мислейки така, започвам да си противореча, защото: Как мога да опиша съзнанието си, без да взема в предвид определените предпоставки? Имам в предвид следното: Обектите ги възприемам винаги частично и допълването на пълния им вид се осъществява по отношение на моите интереси и очаквания! Тоест, всяко мое възприятие и всяко мое преживяване включва в себе си определено ниво от очаквания, от които не мога да се освободя! Не съм много сигурен, но мисля, че моите преживявания са свързани с акта на моето познание, което от своя страна е свързано с моето разбиране за този свят в по малка или по голяма степен. Естествено моето разбиране за света е част от Цялото Разбиране, което пък от своя страна е изградено от много частични разбирания - подобно на атомите, който изграждат материята. Тоест, частта зависи от цялото, но и цялото зависи от частите и по този начин между тях се оформя т. нар. ‘херменевтичен кръг’. Нещата се сложни! Нали? И ако продължа нататък, бих си задал въпроса: Разбирането за човешкото съществуване, няма ли свой предшественик - Предзададено Разбиране? Ами сега? Не бих искал да сравнявам разбирането си за живота, като четенето на книга например в която всичко е написано предварително и различните хора по различен /по свой/ начин ще я възприемат, съсредоточавайки се върху интерпретацията и четенето. Защото Живота не е Книга от която можеш да четеш и да се учиш! Ако книгата е зависима за своето съществуване от т. нар. интенционални актове на съзнанието /интенционален акт е акт, чрез който съзнанието се насочва към обектите от света/ на нейния автор и читатели, то Живота си съществува независимо от нас! Интенионалност на съзнанието означава: Двойната зависимост на съзнанието от света и на света! Например: Аз осъзнавам, че имам съзнание в момента и то схваща някаква особеност на света. От своя страна светът съществува, защото съществуват и други съзнания, които го възприемат! И така моята рефлексия не може да ми помогне да си представя за същината на духовната част на моя живот и би трябвало да се насоча към нивото на Чистата рефлексия, като не забравям да се придържам към моите възгледи и че възможностите ми /би трябвало да/ са предмет на идеалните закони в полето на чистото съзнание. Тази идея не е за пренебрегване, защото: Принципа върху който се основава всеки опит, не се основава на друг принцип (защото ще доведе до безкрайно снемане) и е универсален опит, който се споделя от всички хора. Тогава, как да си изградя метода за изграждане на точна наука - съобразно моето човешко Съзнание? Как с помощта на феномена на моето съзнание да достигна до самите неща, който ме интересуват и да ги опиша така както се появяват в съзнанието ми? Как да стигна до Истинското познание, което е познание за същностите? Ако моята философия за живота е проект за разкриване на рационалната структура /същност/ на света, то феноменологията на моето съзнание е тази, която би трябвало да разполага със средствата за реализиране на моите намерения? Как да изолирам същностите на базата на обикновения опит на моето съзнанието, щом този опит е винаги частичен. Звучи много наивно! Нали? Как да изкарам универсалното от частното, без да засегна неговата оценъчност? Как да разсека този заплетен възел? Ако реша да се въздържам от оценка би трябвало да приема, че всичко преживяно от моето съзнание ще остане само универсалната структура и да разгранича физическия свят от психическия, света на съзнанието? Да, ама моето съзнание не е кутия, в която влизат образи, възприятия и т.н. а интенционална визия, която във всеки момент дава смисъл на нещата! Моето възприемане за даден предмет, не се състой в представата ми за него - визуално той е същия предмет, но не и актът на визирането му! Значи, аз се нуждая от една съвършено оригинална философия, различна от моята философия. Тази оригинална философия трябва да изчисти радикално смисъла и мотивите на философските ми проблеми, за да проникне до тази първична основа, върху която тези проблеми трябва да намерят истински логично и научно решение! Тогава, аз се нуждая от ново разбиране за света, което да ме изведе от четириизмерното земно: "X,Y,Z" и "Време/Пространство" и да няма ограничен обхват! Тази нова наука, би трябвало да стой над всички науки измислени от човечеството и да ги държи под контрол, чрез своята методологическа строгост и тя да не стои по-долу от съвременните науки! И така стигам до същото изходно положение от където започнаха разсъжденията ми и философията ми за живота!

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян Чудеса и Феномен.

Чудото: Човечество, съществува на Земята,

благодарение на Чудния грях на Адам и Ева!

                                                    Тодор Миков

Чудния грях на Адам и Ева

създаде със обич потомство - Човека!

                                                    Тодор Миков

Ин-Ян Чудеса и Феномен.

Светът в който живеем е пълен с чудеса и феноменални явления! Феноменът е изключително явление или същество. Явлението е всяко наблюдаемо събитие, а Чудото е необикновено, свръхестествено явление - нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност. Ще попитате: Какво му е чудното и феноменалното на Света? Ами самото Сътворение - не е ли най-голямото Чудо и Феноменално явление? Раждането, Живота и Смъртта - също са чудеса и феномени! Това, че ние в момента сме на този свят /благодарение на Чудния грях на Адам и Ева/ е Чудо! И никой не знае - това чудо дали пак ще ни се повтори? Аз съм благодарен на моите родители и на Бог, че са ми дали това Чудо да Живея на тази прекрасна планета Земя, върху която и аз ще оставя някаква следа! Нима това не е феноменално чудо? Чувствата с който сме надарени и самия живот, който живеем - също е чудо! Ами децата - Цветята на Живота, Любовта и Обичта? Нямам думи с който да изразя възхищението и благодарността си към моите родители и към Твореца - Бог! В живота на всеки човек идва време, когато стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме /за добро или зло/  такъв, какъвто е, защото и той самия е уникален! Определено човешките добродетели са по-скоро изключение, отколкото правило и моят живот си е за мен самия! Моя живот не е спектакъл и няма разлика дали върша или се въздържам от действия, който са смятани за прекрасни! Аз никога не се колебая да казвам това за което си мисля в момента! Утре мога да кажа онова, което ще си помисля утре, макар и да е в противоречие с днешното - без да се съобразявам дали ще бъда грешно разбран! И какво от това, че не съм бил разбран правилно! Важното е какво мисля, какво искам и дали ще го получа! Ако се върнем назад в историята - още в древността Питагор е бил разбиран погрешно! Сократ, Исус Христос, Коперник, Галилей, Нютон и други философи и мъдреци - също не са били разбрани! Техния чист и мъдър дух - също! Ако Човек вярва в себе си, приемайки мястото, отредено за него от Божественото провидение и възприеме връзките между събитията - този човек е велик и неповторим! Скоро бях изпаднал в бездната Ин на неразбирането от близките ми хора и гласовете, които чувах в самота, отшумяха, щом навлязох Дао в света на обществото Ян - всред хората! Имам чувството, че обществото /като че ли/ е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Подобно на акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване насъщния на всеки акционер, подчинявайки свободата и културата на интереса. За това си мисля, че: Великият човек е този, който запазва своята независимост и самота, независимо от мнението на обществото! А Идеалния Човек е този, чиято философия е изградена върху Абсолютния Фундамент и Точната наука. За съжаление, тази привилегия принадлежи само на Бог и за това човечеството е грешно! В днешно време, може би най-търсената добродетел е конформизмът, който не търпи реалности и съзидатели, защото предпочита имена и навици. И неволно се сещам за Феноменологията, която е философия на преживяването и крайната точка на всяко значение и всяка стойност е живото преживяване на хората! Именно тази философия описва структурата на преживяването, /в частност/ съзнанието, въображението, отношението с другите живи същества и ситуираността на човека в обществото и Историята! Тя разглежда произведенията на творението, като посредници между съзнанието на автора и това на читателя или като опит да се разкрият аспектите на човешкото същество и неговите светове! За това, когато един човек е запознат добре със своята рефлексия, той се придържа към възгледа, че неговите възможности са предмет на природните закони в рамките на неговото съзнание! За това, че сме грешни и не сме идеални - също е феноменално чудо, защото сме човеци на тази чудна Земя!

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян В ежедневието ни.

Балансираната чудотворна 

енергия на Ин и Ян - ни

кара да се чувстваме в

офиса или в дома уютно!

                                      Тодор Миков

Ин-Ян В ежедневието ни.

Един ден се замислих: Може ли двете противоположни, взаимно допълващи се и уравновесяващи се - Ин-Ян да се използват разумно в нашето ежедневие и в живота въобще? Например: Кога можем да използваме светлата част на кръга Ян - активното, мъжкото, небесното начало - и кога можем да използваме тъмната част на кръга Ин  пасивното, женското и земното? Всички знаем, че: Ян началото е активно, мъжко, доминиращо, положително и е пълно със сила и енергия, а Ин началото е приемащо, женско, подчиняващо се, отрицателно и поддържа, храни и подкрепя! Тъй като: Всяко понятие, което се отнася към Ин, съдържа в себе си и част от Ян, както и всяко понятие, което се отнася към Ян, съдържа в себе си Ин! Това показва и всяка от двете точки в символа. За това няма да сгрешим, ако се говори за преобладаващо Ин или преобладаващо Ян! За това в нашето ежедневие, във всяко пространство, във всеки дом или офис трябва да се поддържа относителен баланс на Ин и Ян! Те трябва да са балансирани и в хармония, така, че ние да се чувстваме уютно и комфортно! Преди това, обаче трябва да се знае: Кои предмети и свойства към кое начало се отнасят? И така: Ин - това са: тъмните тонове, мекото и приглушено осветление, плавните линии, тишината, прохладата, меката мебел, килими, меките повърхности, възглавниците, масивната мебел, тихата спокойна музика. А Ян - това са ярките цветове, силната светлина, правите линии, силната музика, топлината, твърдата мебел (например столове), огледалните и лъскави повърхности, силната и жизнена музика. Също така: Хората по характер също са повече Ин или Ян (по рождение) и съответно може да избират благоприятна за тях среда! Също така, знаем, че: Личността Ян е активна, властна, концентрирана и невъздържана, а личността Ин е по-възприемчива, феерична, нежна, спокойна и привличаща! Интересното е в това, че: На личността Ян и е необходима среда Ин, за да забави темпото и да се поуспокои. И обратното - на личността Ин и е необходима среда Ян, за да се активизира! Само че не трябва да се забравя една особеност в ежедневието на човека и тя е - когато човек е в депресия е склонен да потъва още повече в тази депресия и ще предпочете затъмнена стая, тишина и килим. А в същото време му са необходими ярка дневна светлина, червен или оранжев цвят и движение, както и да не остава сам за дълго. По такъв начин - внасяйки в обстановката противоположните качества, може да се постигне благотворен ефект - да се преодолее депресията със цел: да се успокоят бурни емоции. Също така: Балансът на Ин и Ян в дома е необходимо да има достатъчно светлина, но и възможност за затъмняване в зависимост от предпочитанието на човека! Също така: Употребата на меки, топли и уютни материи, както и гланцови, лъскави и стимулиращи повърхности, също оказват благоприятно въздействие върху цялостният баланс за хората, които живеят в дома - какво работят, как искат да се чувстват, когато се приберат в къщи, склонни ли са към депресия или са оптимисти и т.н. Разбира се: Балансът на Ин и Ян в офиса трябва да е изместен в полза на Ян, т.е. да преобладава активното начало, по-активни цветове, добро движение на енергия, докато в спалнята, в СПА центрове, в почивни бази е обратно - трябва да преобладава Ин - спокойна, отпускаща атмосфера, тишина и възможност за релаксация! А какво правим, когато спим и работим в едно и също пространство? По принцип това е недопустимо, защото: Зоната, в която спим оформяме с преобладание на Ин /т.е. по-меки и отпускащи цветове/, а зоната за работа - изисква повече Ян и възможност за по-силно осветление, ярки акценти и т.н! Да не забравяме и цветовете, който също се делят на Ин и Ян! Ин цветове са син, сив, синьо-зелено, синьо-лилаво! Зеления цвят е средата на видимия спектър на светлината и може да се отнесе към Ин или Ян в зависимост от нюанса: синьо-зелено или жълто-зелено! Понеже, зимата е период на свиване, на превес на Ин енергиите - поставете си красивото цвете "Коледна звезда",(Euphorbia pulcherrima) което със своите ярки червени листа-цветове ще внесе във Вашия дом - елемента Ян, като създава настроение и стимул за живот! Трябва да се знае, че: Когато енергиите Ин и Ян са добре балансирани, ще се се чувстваме комфортно. За предпочитане е в домовете ни да преобладава Ян-ската енергия, защото тя носи радост в живота. Добре е да поддържаме чистота и порядък Ян енергия, защото безпорядъкът и застоят на енергия се отнасят към Ин енергия. Независимо, къде се намираме - в дома или в офиса - да не забравяме да проветряваме помещенията, за да се раздвижат енергиите: Ин-Ян и да има по-вече слънчева светлина за да се чувстваме уютно в хармоничния дом или офис, който ни подкрепят с балансираната чудотворна енергия на Ин и Ян!

                                                                                    Тодор Миков

Ин-ЯН Кой е Бог?

Бог е във Времето и

в Прстранството със

определена структура!

                Тодор Миков

Ин-Ян Кой е Бог?

Няма човек, който да не се е замислил: Кой е Бог? Ако решим да го разберем от гледна точка на Изначалния образ, чиято структура се отнася до различните взаимодействия на множеството атрибути на Бог. Естествено е да разсъждаваме за тази структура, която се отнася само до съществуващия свят и това не може да се приеме за описание на Бог! Защото, съгласете се - Бог е извън Времето и Пространството и това е непосилно за нас, чиито разум е несъвършенен и ограничен в рамките на трите измерения: "X,Y,Z" и "Време/Пространството" и за да разберем Бог чрез нашите концепции, трябва да използваме само Аналитичния Метод. Тоест, ние можем да разберем Бог, разглеждайки индиректно Неговите атрибути и с помощта на концепцията за структурата на Изначалния образ. И така, когато говорим за Съзнанието на един човек, често го определяме като ограничено или отворено и се различава по своята структура! Така, че е възможно да разберем Невидимото Съзнание, говорейки за него като за структурно понятие! По-същия начин може да имаме определено разбиране и представа за Бог, Който е Отвъд Времето и Пространството, като Го опишем сякаш Той е Същество във Времето и Пространството с Определена Структура!

                                                                                   Тодор Миков 

Ин-Ян Творчество.

От Човека зависи

дали ще го има!

                    Тодор Миков

Бъдещето на Човека

е в човешките ръце!

                    Тодор Миков

Ин-Ян Творчество.

По принцип, Творчество е способността да се създава нещо! Винаги, когато хората се опитват да обогатят живота си, са развивали нови идеи и нови неща. Именно, този израз на дейност се нарича творчество! Самото Творчество ни е дарено от Бог още в Началото на Неговото Сътворение! Вече знаем, че: Логосът се формира от Изначалния Сонг-Санг /Вътрешен характер/, чрез вътрешни Сонг-Санг /Вътрешни характери/ и вътрешния Хъонг-Санг /Външна форма/, които влизат в действие на даване и получаване с център целта! Създадените неща се формират чрез логоса и изначалния Хъонг-Санг /Външна форма/, които влизат в действие на даване и получаване! Именно, тази способност на формирането на размножено тяло, като се инициира действието на даване и получаване е самото творчество! Действието на даване и получаване се разделя на два вида - Вътрешно: Това е действието между вътрешния Хъонг-Санг /Външна форма/ и вътрешния Сонг-Санг /Вътрешния характер/ в първоначалния Сонг-Санг /Вътрешен характер/ и Външно: Това е действието между Логоса и Хъонг-Санг /Външната форма/. В този случай: „Вътрешно” и „външно” са концепции с център Първоначалния Сонг-Санг /Върешен характер/. Така, че: Творчеството може да се опише като способност да се образуват вътрешна и външна основа, като се инициира вътрешно и външно действие на даване и получаване. За това, по време на сътворяването, действително на даване и получаване е било зад целта, която е била инициирана от Сърцето За това Божието творчество се основава на Сърцето и когато Бог сътворява Адам и Ева, ги дарява с творчество, което се наследява от тяхното потомство - човечеството! Целта на Бог е била да обучи хората да упражняват господство над всички неща, като използват творчеството си. За това,  човекът е способен да господства над всички неща при условие, че се усъвършенства като личност, създавайки семейство чрез брак със център - Божията любов и продължи да усъвършенства това семейство. В противен случай, хората грешат и не могат да наследят Божието Сърце, което от своя страна, води до сриване на творческите способности, наследени от Бог и стават непълноценни и със център - егоизма! За това човешка история и човешките творчески способности нямат нищо общо с Божията любов! От гледна точка на първоначалното значение - творчеството се базира на любовта, което се осланя на ценностите, контролирайки естествения свят и науката! Но за голямо съжаление се получава обратния ефект - с развитието на науката ценностите се сриват! Защото, човешкият живот става по комфортен, постиженията на науката се използват за подтискане, войни и унищожаване на Природата и хората! Поради човешкото си грехопадение, хората не могат да изявят истинските си творчески способности със център любовта, защото стават жестоки и разрушителни! Тогава цялото Творение започва да страда! И обратно: Ако хората получат отново Божията любов и започнат да изразяват истинските си творчески заложби - жестокостта и унищожението ще отпаднат и самото Творение повече няма да страда. Тогава плодовете на науката ще допринасят само за осъществяването на щастие. За това природозащитните движения по Света са много популярни и се концентрират върху създаването на хармония между науките и ценностите. За това: Единствения път Дао за спасението на човечеството и Природата е в самото проявление на човешките усилия за възстановяване на техните загубени творчески способности! За това всичко зависи само от нас! Ще пропуснем ли този единствен шанс?

                                                                                    Тодор Миков

Ин-Ян Бог, Логос Слово.

"В началото бе словото и

словото беше у Бога!"

        /от евангелието на Иоан/

Бог е създал Света,

независимо от нас и

от нашето мислене!

                             Тодор Миков

Ин-Ян Бог, Логос Слово.

Спомняте ли си, как започва Евангелието на Йоан в първа глава: "В начало бе Словото, и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бог, всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” (Йоан 1:1-3). Замисляли ли сте се какво е значението на тези библейски слова? Всички неща са били създадени чрез Божието слово! Обединителната философия е съгласна с това твърдение, като допуска, че Бог е създал Вселената чрез Своето Слово и то е като Логоса! Но има нещо смущаващо, защото - ако Словото се идентифицира с Бог, възниква проблем! Хегел /Георг Вилхелм Фридрих Хегел (на немски: Georg Wilhelm Friedrich Hegel е велик немски философ и един от основателите на немския идеализъм/ разглежда логоса /идеята/, като Бог и описва създаването на Вселената, като саморазвиваща се идея или логос, което изключва Индивидуалният Аспект на Бог! Логоса, от гледна точка на Обединителната философия е Мисълта на Бог, както и Неговото Слово. Така стигаме до изводът, че логоса като слово извира от Бог и е модел в основата на всяко създадено битие по времето на сътворението! Тогава няма да сгрешим /поне така си мисля/, че Логоса може да се определи, като: Мултиплицирана Същност, която Извира от Съзнанието на Бог! Всъщност: Какво представлява Логоса? От гледна точка на китайската философия: Когато вътрешният Сонг-Санг /Вътрешния характер/ и вътрешният Хъонг-Санг /Външна форма/ започнат да си взаимодействат по между си с Център Целта на Творението, вследствие което възниква концепция /модел/, би трябвало да се нарича логос! Това си е моето лично мнение, което може да подлежи на критика, но защо мисля така? Нека да си представим, че Бог със Център Сърцето, установява целта за сътворение на животинския свят, който е необходим за хората и за да стане факт тази цел, Бог използва своя Интелект! Каква би трябвало да бъде процедурата, за да се осъществи тази цел? Ако разсъждаваме по пътя на човешката логика, би трябвало първо: Бог да си представи чрез Своето въображение: В какви форми трябва да създаде този разнообразен животински свят? Нека да вземем за пример: Орела! Преди да бъде сътворен този орел, трябва да се знаят неговите характеристики - външен вид, цвят на перушината и каква да бъде структурата на този орел - крилата /за да може да лети/, краката /за да върви/, скелета и тялото? След, като Бог е оформил визуалната си представа за орела и неговия образ, като е използвал различни идеи в Неговия Хьонг-Санг /Външна форма/ е създал предварителната концепция за орел! По същия начин Бог е създал богатото разнообразие на растителния и животински свят, Природата на Земята, минералите и природните богатства, необходими за Човека и Вселената, като цяло!

                                                                                   Тодор Миков                                                                                                               

Ин-Ян Бог, Христос и Любов.

Божията Любов е създала Вселената!

Христовата е създала Саможертвата!

А Любовта създава Живот на Земята!

                                                      Тодор Миков

Ин-Ян Бог, Христос и Любов.

Живота не може да съществува без наличието на любовта и логично би било да си зададем въпроса: Каква е разликата между Божията любов и християнската любов? От гледна точка на Обединителната мисъл - Божията Любов е Любовта на Бог по Време на Сътворението, която е била изпълнена с Надежда и е била Извор на Живот. Тази любов се съдържа в идеала за Творението, която със сигурност щеше да се осъществи, ако Адам и Ева не бяха сгрешили и бяха осъществили семейство с център Бог. Противоположно на Божията Любов пък - християнската любов символизира саможертвенната и окуражаваща любов, която се стреми към спасение на човечеството. Когато Исус Христос дошъл на Земята - неговата изначална цел е била да осъществи Изначалния Идеал на Бог на планетата Земя и за голямо съжаление бива разпънат поради безверието на хората. За това Божият Син не е успял да осъществи този идеал и вместо това Той показал Божията любов като Саможертвенна Любов, чиято цел е била да спаси човечеството, като го върне обратно към Бог!

                                                      Тодор Миков

Ин-Ян Човешките Чувствата.

Интелекта е Знание!

Емоцията - Стремеж!

Волята - Морал! А

Сърцето е техния Дом!

                                Тодор Миков

Мотивацията на Сърцето

е самото Творчество!

                                Тодор Миков

Мотивацията на Божието Сърце е

Причината - Бог да Създаде Света!

                                Тодор Миков

Ин-Ян Човешките Чувства.

Освен, че Бог е Създал Човека - го е надарил със чувства без който Живота не би съществувал на този Свят! Именно тези човешки чувства движат Живота и Вселената! И сега се питам: Какво е предназначението на всяко чувство и какви са неговите функции в Живота на Човека? Мисля, че в интелекта, емоциите и волята на човек - функцията на интелекта е да се стреми към знания, функцията на емоциите е стремеж към изкуството, а функцията на волята е да се стреми към етика и морал. Но те не биха съществували, , ако го нямаше Сърцето, което е коренът на Сонг-Санг /Вътрешния характер/ от което да избликват тези човешки чувства. Тогава стигам до заключението, че Сърцето е извор и център на тези чувства. Щом е така: Каква е неговата цел? Естествено, целта му е да осъществи целта на Творението! Тогава Човешкото творчество започва с мотивация на сърцето му, защото, Божието творчество започва с мотивация на Сърцето и от гледна точка на Изначалния образ, действието на даване и получаване между Изначалния образ Хъонг-Санг /Външната форма/ е изградено с център Сърцето. За това: Когато импулсивната сила на Сърцето в Изначалния Сонг-Санг /Вътрешен характер/ се обедини с енергийните елементи на Изначалния Хъонг-Санг /Външната форма/ - това единство се проявява именно в Първична сила. Безспорно, Първична сила Действа Върху Всички Неща и се проявява под формата на сила, която образува действието на даване и получаване, което ние наричаме: УНИВЕРСАЛНА ПЪРВИЧНА СИЛА! Тогава, как се проявява тази сила в Човека? Може би тя формира взаимовръзки между тях, като сила на Любовта? Тъй като религията и науката все още не са обяснили факта, че Бог е същество на Сърцето - не са успели да дадат ясен отговор на въпроса: Защо Бог е създал Вселената. Обединителната мисъл предлага: „Теория с мотивация на сърцето”, която обяснява причината, скрита зад Божието Творчество. Тогава и аз се питам: Тази теория не е ли безспорно потвърждение на теорията на сътворението, която ни дава увереност в съществуването на Бога като Творец? И според мен: "Теорията с мотивация на Сърцето", трябва окончателно да сложи край на конфронтацията между "Теорията на сътворението" и "Теорията за произхода". Защо мисля така ли? Ами вникнете в разсъжденията на "Теорията на Сътворението", която твърди, че: Бог е сътворил света, но не изяснява мотивацията, когато Той е започнал да твори! И на това отгоре и стои проблема, че Материята е Създадена от Нищото?!?! ... От друга страна пък Обединителната мисъл е на мнение, че: Причината за съществуващия свят е в Бог, но светът не извира от Бог! Ами тогава? Какво е заключението и какъв е изводът за Произходът на Света? Не е ли по достоверно да мислим, че: Под въздействието на Сърцето, Бог е бил мотивиран да създаде Света, Живота и Човека по своя образ и подобие, като е вложил с Любов своя Сонг-Санг /Вътрешен характер/ и Хъонг-Санг /Външна форма/ във всяко едно създадено творение! Може и да греша! Не знам!

                                                                                   Тодор Миков 

Ин-Ян Емоция-Сърце-Любов.

Сърцето е извор на Любовта,

а Любовта е извор на Живот!

Ин-Ян Емоция-Сърце-Любов.

Често съм се замислял: Каква е връзката между емоцията сърцето и любовта? По принцип, емоциите и сърцето имат една и съща емоционална функция, но Сърцето е причинен и емоционален резултат.  Когато импулсът на Сърцето е удовлетворен, ние се чувстваме щастливи а когато не е удовлетворен, се чувстваме силно депресирани. За това тази радост и депресия са емоционален и краен резултат. Тъй като, сърцето е вътрешна причинна емоция, а емоциите - на външния Сонг-Санг /Вътрешен характер/, то интелекта, емоциите и волята са външни и резултатни емоции. Тогава, каква връзката между Сърцето и Любовта?  Със сигурност знаем, че те са коренът на интелекта, на емоциите и на волята! Също така знаем, че сърцето е и емоционален импулс, който търси радостта, докато любовта е емоционалната сила, която свързва субекта и обекта. Именно с импулса на Сърцето, емоционалната сила се предава от субекта към обекта или от обекта към субекта. Понеже Любовта е емоционална сила, а Сърцето е емоционален импулс, който търси радостта, може да се твърди, че Сърцето е извор на Любовта!

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян Радост, Щастие, Любов.

Радостта ражда Щастие,

а Любовта ражда Живот!

                 Тодор Миков

Ин-Ян Радост, Щастие, Любов.

Безспорен е факта, че всички хора притежават импулс за стремеж към щастие чрез натрупване на богатство, власт и познание, но за съжаление радостта, която получават е краткотрайна! Тогава, как може човек да достигне до Истинската радост? Никой не се съмнява, че единственият начин да се изпита истинска радост е чрез любовта. Особено онези, който се занимават с икономическа, политическа или академична дейност и в същото време обичат другите и получават любов от другите. Такива хора изпитват радост от цялото си сърце, защото тяхната любов е силно емоционална, която субектът дава на обекта. Тоест, за субекта импулсът е да обича, а за обекта импулсът е да бъде обичан. Желанието на децата, например е да търсят непрекъснато любов от своите родители и ако не бъдат задоволени са с понижено самочувствие и могат да получат психо-травма и да се разболеят! И обратното - желанието на родителите да обичат своите деца, също е непрекъснато и са готови на саможертва, за да защитят своите децата. Това ме кара да мисля, че причината е любовта, чрез която човек изпитва истинска радост! Значи, желанието да изпиташ радост е свързано с желанието да обичаш. Нали? Защото любовта не е обвързана с някакви егоистични желания и желанието да изпиташ радост е свързано с желанието да обичаш. За това радостта, която се преживява чрез истинска любов е вечна и непроменлива. Освен, че истинската любов няма егоизъм - тя първо дава радост и след това получава радост! За това истинската любов дава без да притиска, като първо иска да удовлетвори обекта. За това Бог е създал хората, като е вложил безгранична  любов в тях и е щастлив когато вижда Своите деца също щастливи! И така стигаме до заключението, че: Сърцето е самия Бог, около, което в орбита са: Сонг-Санг /Вътрешния характер/ и Хъонг-Санг /Външната форма/. За това: Радостта ражда Щастие, а Любовта ражда Живот! 

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян Вселената.

Бог е създал Човека, 

а Човека е създал Бог!

                                Тодор Миков

Ин-Ян Вселената.

Винаги съм се замислял и питал: Защо Му е трябвало на Бог да Създаде Вселената, Живота и Човека? Защо Му е трябвала такава беля на главата? Дали, защото: да Не Се Чувства Сам или е имал ПО-ВИСША ЦЕЛ, която Адам и Ева са опорочили чрез ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА и благодарение на техния грях - СЪЩЕСТВУВА ЧОВЕЧЕСТВОТО! В интерес на истината:  Нито една религия или философия до сега не е успяла да даде ясен отговор на този въпрос! Те са се занимавали и продължават да се занимават единствено с вече Създалата Се Реалност. Ако вникнем в китайската философия: Тя обяснява, че от Първопричината са се появили Ян и Ин и те са създали „четирите образа” - великият Ян, малкият Ян, великият Ин и малкият Ин. Тези четири образа от своя страна пък са създали „осем триграми”, от които са възникнали Всички Неща! И за съжаление, китайската философия не дава никакво обяснение - защо Първопричината е създала Ян и Ин и защо те са се развили в четири образа и осем триграми и по този начин са се създали всички неща. Същото се отнася и за Християнската теология, където Бог се разглежда като Всемогъщ. Това не означава, че Той трябва да създаде нещо. Бог може да не направи нищо и пак да е Всемогъщ. Естествено това не би трябвало е мотивация Той да създаде Вселената! Също така, според Християнството в основата на Бог е Любовта. Най-висшата Форма на Любовта е Саможертвената Любов, която се изразява в Разпятието на Исус Христос и целта на тази любов е да спаси грешното човечество! За това, тази любов също не може да бъде причината, поради която Бог е създал Вселената. Така, че докато не се изясни причината, поради която Бог е създал човечеството и Вселената, не може да бъде се обясни въпросът за съществуването на Бог. Именно в тази празна ниша се е настанил Атеизмът, който родил Комунизма и т.н. Всъщност излиза, че Бог е създал човека, а човекът е създал Бог. И тази идея е на Фойербак /Лудвиг Андреас фон Фойербах (на немски: Ludwig Andreas von Feuerbach) е немски философ и антрополог/ заключава, че: "Съвършеният разум, съвършената воля и съвършената любов не са нищо друго освен характеристики на човека. След което твърди, че Бог не е нищо друго освен представа на човека. Художникът рисува картинката, като превъплъщава концепцията, която е в неговото съзнание!" С други думи той достига до твърдението, че не Бог създава човека, а че човек създава Бог! Така той "запалил чергата" на християните, който все още не са знаели причината, поради която Бог е създал човечеството и Вселената! Иначе, те щяха да отвърнат по подобаващ начин на нападките на Фойербах. Тъй като християните не са имали необходимото познание - теорията на Фойербах се превърна в почва на атеизма, като марксизмът в лицето на Карл Маркс, го доразви! Чрез Обединителната мисъл, този въпрос може да бъде изяснен, защото: Бог е Същество със Сърце, Който е Създал Човечеството като Свой Обект, а Вселената е Създал, като Обект на Човечеството! Тъй като, човек е създаден по подобие на Бог, той също притежава емоционален импулс за получаване на радост чрез любов. Това е импулсът на Сърцето, което съдържа два вида импулса, един за радост и един за любов. Всеки човек може да бъде щастлив. За това всичко, което човек постига в живота си - богатство, власт, познание и т.н. - го прави за да изпита радост! Децата изпитват радост, като си играят с любимите си играчки, духовно просветените хора изпитват радост в духовното си развитие и израстване, мъчениците са готови да жертват материалните си блага и т.н. Това са импулсите на радостта и любовта, който извират от сърцето на Човека-Бог! Може би това е причината Бог да създаде Човека, Живота и Вселената!

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян Божествен Образ и Характер.

Сърцето е Божествено,

защото и Бог е Сърце!

                                       Тодор Миков

Снимка на мъглявините: Сърце и Душа

 в съзвездието Касиопея.

Ин-Ян Божествен Образ и Характер.

Винаги съм се вълнувал, когато чета или дискутирам с някого за Бог, защото тази тема вълнува човечеството още от древността и тази дискусия продължава да е актуална за нас. Въпросите са толкова много и различни, колкото и самата Вселена, но аз искам да се спра на най съществените и най актуалните в днешно време! И така:Аспектът, който изразява формата на Бог, се нарича Божествен образ, докато аспектът, който изразява способностите и функциите на Бог, се нарича Божествен характер. В традиционната теология Бог се разглежда като Всемогъщ, Вездесъщ, Вечен, Непроменлив, Върховно добро, Върховна красота, Върховна любов и Абсолют във Всичко! В Обединителна мисъл, Сърцето, логоса и творчеството се разглеждат като най-съществени характеристики на Бог. Любовта, също е една от важните Божествени природи, но според мен - тя извира от Сърцето. За това искам да разсъждавам върху характеристиките на Сърцето, логоса и творчеството. Безспорно е, че: Сърцето е в основата или същината от атрибутите на Бог. То представлява един емоционален импулс за преживяване на радост, която от своя страна се преживява чрез любовта. За това си мисля, че този емоционалният импулс за преживяване на радостта е Емоционален Импулс за Търсене на Любов и Божието сърце е Неспиращ Импулс, което е неспираща емоционална сила и желание, което извира от Бог. Затова Бог се е нуждаел от обект на тази любов. Тогава е логично да си мисля, че Основната Причина, поради която Бог е Създал Човека Живота и Вселената е била Любовта Му да Направи Човека Щастлив, Той, като му е създал Свят и Природа, който да му носят това щастие. Има логика! Нали? Защото ние също изпитваме радост, когато имаме обект на своята любов и ако обектът отразява субекта, тогава и субектът ще изпитва още по-голяма радост. И според мен: Това е била причината Бог да Създаде човека по Свой образ и подобие! И за да го направи щастлив, Бог е създал всички неща да приличат по нещо на човека и да бъдат негов обект! В това е и смисълът на живота!

                                                                                  Тодор Миков

Ин-Ян Индивидуалния образ.

Индивидуалния образ

определя индивида!

                               Тодор Миков

Ин-Ян Индивидуалния образ.

Атрибутите на Бог, които са причина за индивидуалните свойства на всяко едно битие, специфичните черти и наследени от всяко едно от тях – се наричат „индивидуален образ”. Несъмнено, всяко битие си има своите специфични особености! Например, хората имат ясно изразени черти на лицето, физическа структура и характер. От биологична гледна точка хората имат различни гени, или ДНК, които се съдържат в хромозомите им и защо всеки човек има различно ДНК? Може би, поради индивидуалния образ, който съществува в Бог и също се съдържа в хромозомите под формата на ДНК. Създавайки хората и всички неща в Природата, Бог създава Форма и Характер, които са специфични за всяко едно битие. Специфичната форма и характер се съдържат като идея във вътрешния Хъонг-Санг /Външна форма/ на Бог. Именно тази идея е точно това, което представлява Индивидуалният Образ, който се съдържа във вътрешния Хъонг-Санг /Външна форма/ на Изначалния Сонг-Санг /Вътрешния характер/. Така че, ако всяко нещо в Природата е уникално означава, че всяко битие притежава индивидуален  Сонг-Санг /Вътрешен характер/ и Хъонг-Санг /Външна форма/ и индивидуален Ян и Ин. Нормално е да се мисли, че : Индивидуалният образ не съществува, независимо от Универсалния образ. Всъщност индивидуалният образ не е нищо друго освен индивидуализиран универсален образ. Тогава, каква е целта на многообразието на характерите и формите при хората? Може би, тази разлика съществува, за да донесе Радост на Бог, защото Божието Желание е да преживее уникален вид радост чрез всеки един човек? Естествено, всички неща в Природата имат свой уникален характер, но не е така ясно изразен, както при Човека. Причината за това е, че хората са създадени по Божие подобие, докато всички останали битиета са създадени, като символичен образ на Бог. Божият Индивидуален образ е изразен в Човешката индивидуалност, която е ценна и трябва да бъде абсолютно уважавана. Също и нещата от природата имат своята индивидуалност, която произхожда от Бог и те също трябва да бъдат уважавани. Но стойността на тяхната индивидуалност не може да се сравнява със стойността на човешката индивидуалност. За това, тази причина Човек е създаден да Господства Над Всички Неща в Света. Тогава следва и логическия въпрос: Индивидуалността на всеки човек не идва ли по-скоро от неговите родители, отколкото от Бог? Всички знаем, че в определена степен родителите предават на своите деца част от своя характер, но не всички характеристики от родителите се унаследяват от децата! Нали? Защото в повечето случай хората се раждат с нови и уникални характеристики, които родителите не притежават. От това може да се направи заключение, че Бог създава хората, като използва уникалните характеристики и форми на техните родители, но също така, Той влага индивидуални характеристики, които се съдържат като уникална идея в Божия вътрешен Хъонг-Санг /Вътрешен характер/ и според Тома Аквински, хиле е „принципът на индивидуалността”. Всички неща съдържат в себе си ейдос и хиле, но ейдос е универсален, а не индивидуален.. Всички неща са индивидуални в хиле. Това е равносилно на твърдението, че индивидуалността се появява случайно. Теорията на Аквински не ни дава гаранция на абсолютността на човешката индивидуалност от философска гледна точка. В противоречие на това твърдение пък хуманистите прокарват идеята, че човешката индивидуалност трябва да бъде уважавана, но също не гарантират абсолютността на човешката индивидуалност! Комунизмът от друга страна твърди, че човек е животно, което е еволюирало и в същото време е продукт на социалната среда. Тази теория е на мнение, че с промяна на средата се промени и човека! За това, според комунистите - човешката индивидуалност не е от значение, а социалната среда и социалните институции. Проявата на геноцид по време на комунистическите революции и масовото изгребване на хора в след революционните борби на силите доказва, че при комунизма липсва теоретическа основа за уважение на човешката индивидуалност! Обединителна мисъл твърди, че човешката индивидуалност идва от Божия Индивидуален образ и за това не се определя от средата. Без съмнение, съществуват отделни аспекти в индивидуалността, които се повлияят от средата, но аспектите, които произхождат от Божия индивидуален образ са Първостепенни, а тези, които се влияят от средата, са второстепенни. Ето защо Обединителната мисъл твърди, че Човешката Индивидуалност е Абсолютна. Аз съм на същото мнение! А Вие?

                                                                                    Тодор Миков

Ин-Ян Чистата Материя.

Ако Чистата Материя 

е Независима, то Бог

е Чистата Мисъл!

          Тодор Миков

Ин-Ян Чистата Материя.

А сега Ви предлагам да разгледаме, гледната точка на Аристотел /на старогръцки: Ἀριστοτέλης, на гръцки: Αριστοτέλης е древногръцки философ, един от най-големите гении на Античността/ за субстанциалното и гледната точка на Декарт /Рене Декарт, на френски: René Descartes, на латински: Renatus Cartesius е известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик./ за дуализма /от латински duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от монизма, възприема не едно, а две основополагащи начала./. И така, според Аристотел субстанциалното се отнася към формата и материята, а Формата се отнася до същността, която изгражда субстанцията и материята, която се отнася до материала, с който се изгражда субстанцията. Всички знаем, че теорията на Аристотел е основа, на която се изгражда западната философия. Също така тя се доближава до виждането за Сонг-Санг /Вътрешния характер/ и Хъонг-Санг /Външната форма/ елементите в Обединителна мисъл. Но между тях също съществуват и основни разлики. Според Аристотел, когато проследим формата и материята до техния произход, ние достигаме до „чистата форма” и „чистата материя”. Чистата форма, или Бог, няма физическа форма тя е само Мисъл. Бог се разглежда като Чиста мисъл, докато Чистата Материя Съществува Независимо от Бог. Това виждане на Аристотел се доближава до дуализма и що се отнася до Първичната Материя то се различава от виждането на християните за Бог като Творец на Всички Неща. Като свързва виждането на Аристотел с това на Християните, Тома Аквински /Свети Тома Аквински (на латински: Thomas Aquinas) е италиански теолог и схоластически философ/ разглежда чистата форма като Бог. Аквински достига до виждането, че Бог е Създал Света от Нищото. По този начин той прокарва идеята „Създаване от Нищото”. Естествено, тази доктрина е неприемлива за съвременната наука, която е на мнение, че Вселената е създадена от енергия. Рене Декарт твърди, че Бог, дух и тяло са три вида субстанция. Той е на мнение, че Божията субстанция е Абсолютно Единна, но в Света, тя се проявява като Дух и Тяло. За него духът и тялото са напълно независими един от друг, но всяка една зависи от Бог. Декарт прокарва дуализма. Но в резултат на това за него, както и за Западна философия е трудно да се обясни как духът и тялото си взаимодействат. В основата на проблема е, че Декарт разглежда Духа и Тялото напълно хетерогенни един към друг. Тези концепции ейдос (форма) и хило (материя), както и духът и материята, така както са възприети от Западната философия, показват тежки проблеми. Може да се каже, че концепцията на Обединителна мисъл за Сонг-Санг /Вътрешния характер/ и Хъонг-Санг /Външната форма/ разрешават тези проблеми! За това мисля, че: Ако Чистата Материя е Независима, то Бог е Чистата Мисъл! Логично е! Нали?

                                                                                    Тодор Миков

Ин-Ян Разликите: Сонг-Санг и Хьонг-Санг.

Ако Вътрешния характер и Външната форма

са същностно хетерогенни, тогава

Бог е дуалистично същество!

                                       Тодор Миков

Ин-Ян Разликите между Сонг-Санг и Хьонг-Санг.

Тук ще разгледаме въпроса дали Сонг-Санг /Вътрешния характер/ и Хьонг-Санг /Външната форма/ в Първоначалния образ са същностно хетерогении т.е. разнородни или не еднакви. Ако Сонг-Санг и Хьонг-Санг са същностно хетерогенни, тогава Бог може да се разглежда като дуалистично същество. Обединителна мисъл обаче не разглежда Вътрешния характер и Външната форма като същностно хетерогенни. Защо мисля така? Ами течностите и газовете са коренно различни по своята физична природа, но в същността си са едно и също в смисъл, че и двете са изградени от едни и същи молекули, от въглерод и кислород. Водата и парата, например - единствено се различават в състоянието си заради различното съотношение между кинетичната енергия (сила на отблъскване) и молекулярното привличане (сила на привличане) в молекулата на водата. Затова водата и парата по принцип не са хетерогенни. За това, двата аспекта - Вътрешния характер и Външната форма/ могат да се разглеждат по един и същи начин, като в основата си Сонг-Санг /Вътрешния характер/ съдържа духовни елементи. Има също и енергийни елементи, но в него духовните елементи са повече от енергийните. По същия начин в Хьонг-Санг /Външната форма/ основно се съдържат енергийни елементи, но също съществуват и духовни елементи. Просто във Външната форма има повече енергийни отколкото духовни елементи. Така че Сонг-Санг и Хьонг-Санг не са същностно хетерогенни и двете имат както духовни, така и енергийни елементи. В сътворения свят, Сонг-Санг и Хьонг-Санг са изразени като дух (или създание) и материя (или тяло). Те са хетерогенни, но имат много общи неща. Може да се каже, че и в Съзнанието има елементи на енергия, защото ако приложим електрически импулс върху нерв на мускула на крака на някое живо същество, то мускулът ще реагира. Но съзнанието също може да движи мускулите точно както физическата енергия (например електрическата енергия). Това показва, че в съзнанието също има енергия, която движи тялото. Дори, когато се появи енергия под формата на елементарни частици, ще се появят само тези частици, които имат определена регулярност. Това показва, че има някои вътрешни характерни елементи, наследени в самата енергия. Също така има външни форми на елементи във вътрешния характер  и обратното. В Изначалния образ Вътрешния характер и Външната форма са обединени в едно цяло, а разликите между тях са породени от едни и същи абсолютни атрибути. Когато тези абсолютни атрибути са изразени в сътворения свят чрез Творението, те се превръщат в два различни елемента. Това е аналогията с карането по права линия в две различни посоки от една и съща точка. Една от линиите се отнася до Сонг-Санг (или духа), а другата се отнася до Хьонг-Санг (или материята). Има логика! Нали? Например, в Библията е написано, че невидимата природа на Бог може да се разбере, като се наблюдават сътворените битиета (Римляни 1:20). Когато наблюдаваме Природата, откриваме, че всяко едно същество съдържа в себе си двойнствени аспекти на дух и тяло (материя), инстинкти и тяло или живот и тяло. От това можем да заключим, че Бог, като Първопричина, също има двойнствени характеристики. В Бог двойнствените характеристики са в хармония помежду си. В Бог дуалните характеристики са в единство. Бог е субект, който съдържа дуалните характеристики на Сонг-Санг /Вътрешния характер/ и Хъонг Санг /Външната форма/. Това наричаме Теория на Единството или Обединителна теория! Това разсъждение е приемливо! Нали? За това и аз си мисля, че: Ако Вътрешния характер и Външната форма са същностно хетерогенни, тогава Бог е дуалистично същество!

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян Материята.

Материалния Свят на Сътворението

е Фундаменталната Причина на Бог!

                                           Тодор Миков

Ин-Ян Материята.

По отношение на: Изначалният Хьонг-Санг /Вътрешен характер/ или Божият Хьонг-Санг /Външна форма/, е аспект на Бог, който се отнася до тялото или атрибутите на Бог, които са основната причина за видимия свят и материалния аспект на всички сътворени битиета. С други думи, Хьонг-Санг /Външната форма/ се отнася до всичко, което е „материя” и тя формира всички битиета и неограничен брой различни форми. Божията Външна форма е фундаменталната причина за материалния свят на хората, животните, растенията и минералите. Или по-точно казано: човешкото тяло, животинското тяло и материята на растенията и минералите са изява на Божия Външна форма в различни измерения. За това видимият свят на всички сътворени неща се състои от материя и външна форма! А изначална причина за това е фундаменталната материя и потенциалът за безброй много форми в Божията Външна форма. А сега следва логическия въпрос: Каква е същността на материята? Нека първо да вникнем в философията на древните мъдреци и философи! Например: "Древните гръцки философи наричат корена на всички неща или фундаменталната материя арче. Талес (624-546г. пр. Хр.) определя арче като „вода”, Анаксимандър (610-547г. пр. Хр.) я нарича апейрон или „без граница”, Анаксимен (585-528г. пр. Хр.) я нарича „въздух”. Това, което Анаксимандър нарича апейрон също така може да бъде наречено хаотична, безгранична материя. Хераклит (490-430г. пр. Хр.) определя арче като огън, Емпедокъл смята, че всъщност то представлява и четирите елемента – огън, вода, въздух и земя, а Демокрит (460-370г. пр. Хр.) смята, че тя е фундаментална частица, която повече не може да бъде разделяна - „атом”. От другата страна китайците от древни времена са смятали Чи /Живота/ за произход на Вселената. Чи е нещо, което може да бъде описано като материя, изпълваща Вселената. Теорията за Ян и Ин, създадена от Цоу Йен (305-240г. пр. Хр.), обяснява, че Великият Изначален (Тай-Чи) поражда Ян и Ин. От своя страна Ян и Ин пораждат „четирите образа”: великият Ян, малкият Ян, великият Ин и малкият Ин. Тези четири образа създават „осем триграми” (па-куа), които създават Вселената чрез взаимодействие и размножаване. По-късно Великият Изначален бе прекъснат като фундаментален единствен Чи, който поражда Ян и Ин. Ето как в теорията за Ян и Ин също се смята, че произходът на Вселената е Чи". Според модерната физика цялата материя се състои от атоми, атомите се състоят от елементарни частици, а те - от енергия. Това означава, че същността на материята е енергия. От гледна точка на Обединителна мисъл същността на Божия Хьонг-Санг /Външна форма/ е определен вид енергия. Тази енергия не е същата физическа енергия, която познаваме от физическия свят. Това е енергия в състояние точно преди да бъде феноменализирана като енергия в сътворения свят. Енергията на Божия Хьонг-Санг може да бъде наречена „приенергия” или „приматерия”. В смисъл, че може да стане материя. Когато първоначалният Сонг-Санг /Вътрешен характер/ и първоначалният Хьонг-Санг /Външната форма/ (т.е. приенергията) влязат в действие на даване и получаване, се генерира енергия или сила. В зависимост от различните цели може да бъде генерирана два вида енергия: действаща енергия (или действаща сила) и формираща енергия (или формираща сила). Действащата енергия е силата на Бог наречена, „първична сила”. Първичната сила действа на всички сътворени същества и се изразява като сила, която предизвиква действие на даване и получаване между субект и обект и се нарича „Универсална първична сила”. А формиращата енергия оформя масата от частици в сътворения свят. Материята (хиле) както е спомената от Аристотел, обикновено означава чист материал без никакво определение. Защо в Обединителна мисъл наричаме Външна форма онова което с китайски йероглифи означава „форма”? Причината е в това, че Хьонг-Санг има потенциала на приема различни форми. Това може да бъде обяснено като направим аналогия с течностите. Те нямат собствена форма, а приема формата на съда, в който са поставени. Затова можем да кажем, че течността, макар и безформена, има безброй много форми. По същия начин хиле е безформен, но има потенциала да се изрази в безброй много форми. Ето защо е удачно да го наричаме Хьонг-Санг /Външна форма/. И така: Според модерната наука елементарните частици са формирани от енергия, която е в състояние на вакум, няма маса и елементарните частици се свързват с помощта на тази енергия. Енергията вибрира и съединява елементарните частици в състояние на вакум, вибрацията на енергия не е постоянна, но се появява в определени състояния на вибрация на енергията. Също както тоналностите в музиката. Това означава, че енергията има скала на различни типове вибрации и следователно определена форма. Въпреки че е невидима, енергията вече притежава някаква форма и според тази форма елементарните частици вече са се появили. В този смисъл също е удачно да се използва термина „Хьонг-Санг” /Външна форма/ за материята и това звучи правоподобно! Такава е здравата мисъл и логическото разсъждение! Бъдещето ще покаже! Нали?

                                                                                    Тодор Миков

Ин-Ян Чистото Съзнание.

Чистото Съзнание е
Чисто Разсъждение!
                           Тодор Миков

Ин-Ян Чистото Съзнание.

Един ден се бях замислил за Съзнанието на Човека, което също носи в себе си човешките черти, даже си има и подсъзнание! Но за мен беше най-важното: Какво е Чистото Съзнания? Защото си мисля, че от него произлиза и съзнанието, което споменах по-горе! Опитах се да потърся отговор от философията на Хусерл, но и там не намирам отговорът, който да удовлетвори моето разсъждение и ето ти и следващия въпрос: Какво е Чистото Разсъждение? Има ли някаква връзка между Чистото Съзнание и Чистото Разсъждение? Мисля, че между тях съществува тясна връзка и едното не може да съществува без другото, подобно на Ин и Ян в китайската философия! И така: Едмунд Густав Албрехт Хусерл (на немски: Edmund Gustav Albrecht Husserl е роден на 8 април 1859 г. и е починал на 28 април 1938 г.) е германски философ, считан за Баща на Феноменологията, говори за структурата на чистото съзнание. Според него това е съзнание, където не трябва да има разсъждения, свързани с външния свят. Според него чистото съзнание има функционална част и обективна част, или с други думи - част, която мисли и част, за която се мисли. Той ги нарича „ноезис” /noezis - насочеността на съзнанието към обекта/ и „ноема” /noema - самият обект като носител на смисъла/. В Обединителната мисъл - те съответстват на вътрешния Сонг-Санг /Вътрешен характер/ и вътрешния Хьонг-Санг /Външната форма/. Хусел се е занимавал главно със Съзнанието, но причината за съществуването на двете части - функционална и обективна - на съзнанието е, че Божият Сонг-Санг /Вътрешен характер/ е структуриран по този начин, а хората са създадени по образ на Бог. Според мен, философиите, в случая: Феноменологията на Едмунд Густав Албрехт Хусерл и тази на „Феноменология на духа“ на Хегел, не би трябвало да се смятат, като точна наука, защото липсват "Абсолютната основа" и "Точния изследователски метод", който да позволят напредъка на изследването! Ако Хусерл е прозрял "абсолютния фундамент" в идеята за cogito, която заема от „Медитациите“ на Рене Декарт (1596-1650), френски философ, който се счита за Бащата на философията на Новото време - New Age и математик, чийто „картезиански" светоглед определя научното мислене чак до наши дни, то съвременната физика на 20-ти век доказа, че не може да има абсолютна истина и че всички теории имат само ограничена валидност. Една от целите на Ню Ейдж е преодоляването на това картезианско мислене и изходния пункт за Декарт е била неговата прочута констатация: "Когито, ерго сум!" - „Мисля, следователно съществувам!". От нея той заключава, че най-съществено в човешката природа е Мисленето, което е аналитичен /разчленяващ/ метод, който е една от характерните черти на науката на Новото време. Духът (рес когитанс - „мислещо нещо") и материята (рес екстенза = „разтегнато нещо") са две напълно отделени една от друга области и от тук нататък се развива разделянето на духовните и естествените науки! Именно това разделение е оказало дълбоко влияние върху западноевропейското мислене и бавно се е преодоляло през 20-ти век. Мисълта на Декарт: „Всяка наука е сигурно, очевидно знание!" ни довежда до една религиозна вяра в науката, която е била разклатена едва от съвременното естествознание. За това моето мнение е, че: Чистото Съзнание е Чисто Разсъждение!

                                                                                   Тодор Миков

Ин-Ян Математика.

Бог е Математическо Същество

с математическо съдържание!

                                       Тодор Миков

Ин-Ян Математика.

До сега съм писал всичко, което ми е идвало на акъла за Бог, за различните философии, чиято Онтология е свързана с Него и със Неговото Сътворение и сега се замислям: След като Бог е Създал Този Прекрасен Свят, Чудото - Живот и най-голямото Чудо - Човека, също ли  е Автор на Всичките Науки в пълния смисъл на думата и ако е така, въпросът ми е: Бог, математическо същество ли е или не? Защо си задавам този въпрос? Ами Бог е създал този Свят, освен с ЛЮБОВ, го е Създал и с ГОЛЯМА ТОЧНОСТ, която контролира Ин-Ян и всички Космически и Природни Закони! Това не е ли Най-ТОЧНАТА МАТЕМАТИКА на този Свят? За това и логичният ми въпрос е: Какъв е Бог от гледна точка на математиката? Ето и мойте разсъждения, за който не гарантирам, че съм точен или греша: По отношение на Математиката, Бог е математическо същество, защото в Своя вътрешен Хьонг-Санг /Външна форма/, Той има математическо съдържане като цифри, математически стойности и формули! На времето Питагор (570-496г. пр. Хр.) е смятал, че Числата са Основата на Вселената и така той е успял да улови математическите принципи в Изначалния образ. Тогава учените са открили много формули през Историята и всеки от тях е усетил проявлението на отделна част на Математическата Природа на Бог! Пол Дирак (1902г.), британски физик, който допринася за формулирането на квантовата механика казва, че Бог е Математик на Високо Ниво и че никой не може да отрече, че Той е използвал Висша Математика при Формирането на Вселената! За това и аз също си позволявам да твърдя, че: Бог е Математическо Същество с математическо съдържание! Има логика! Нали?

                                                                                   Тодор Миков