събота, 6 октомври 2012 г.

Моя Дао от “Ин“ към “Ян“

Моя Дао от “Ин“ към “Ян“
е толкова сложен, колкото,
сложна е плетеницата на
Символа на самия Дао!
                            Тодор Миков

Файл:Dao-caoshu.png

/ дао (тао) Пътят , калиграфия в стил 行書 кзигшу /

Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа: 


РАЗГОВОР С БОГА
/ Петнадесети разговор /

Моя Дао /Път/ от „Ин“ към “Ян“

Тази сутрин станах рано и с кафе в ръка, седнах на терасата за да посрещна Изгрева на Слънцето, след като цяла нощ пътувах с мислите си в сънищата из тъмната сянка “Ин“ на моя живот и сега, /събуждайки се от сън/ прекрачвам прага на Светлината на новият ми живот - “Ян“. Преди изгрева облаците бяха като запалени огньове и озаряваха събуждащата се Природа над град Кърджали /България/, където живея. Глътките кафе събуждаха всяка клетка в отпуснатото ми и още спящо тяло. С удивление гледах огнения диск, които бавно се изкачваше по хребета на Родопите и кацна на хоризонта със цялото си величие. Слънцето ми се усмихна със златистата си усмивка и сякаш поклати с глава за: “Добро утро“. Аз също се усмихнах и му махнах с ръка за поздрав. Слънцето се оглеждаше върху спокойните води на язовир “Студен кладенец“ и разпръскаше весело лъчи над събуждащият се град. Така навлязох в Светлината на моя “Ян“ и си пожелах да няма по вече “Ин“ - тъмнина в душата и в сърцето ми ...
-И как го постигна този успех? - усмихна се Той и седна до мен.
-Първо с Твоята помощ! - усмихнах се, също и аз. Чувствах се щастлив, че Той е до мен ...
-Аз, никога не Съм се отделял от теб, сине! – прочете мислите ми Той.
-Знам! Няма секунда в която да не съм чувствал присъствието Ти и успеха за излизането ми от “Ин“, го дължа именно на Теб и сега ...
-Заедно влизаме в светлината на “Ян“ - отново прочете мислите ми Той и пак се усмихна – Освен Моята помощ, кажи ми : Как пропътува твоя Дао /Път/ от “Ин“ към “Ян“?
-Но ... - очудих се аз.
-Знаеш, че Аз знам всичко! Разкажи го така, че и други, като теб САМИ ДА СИ ПОМОГНАТ! - насърчи ме Той.
-Да! В началото бях в страшно и в безизходно положение:  Както знаеш стана скандал и за да го потуша се прибрах тук. Колкото и да се мисля за праведен, осъзнавах, че допускам грешки, но за мен това беше изходът да се сложи край на мамонизмът в нашето семейство и бях решил по-вече да не се връщам обратно – също голяма грешка. Обидата и неразбирането от страна на близките ми хора, замъгли още по-вече съзнанието ми и затъвайки в тъмнината, чувствах как “Ин“ сковава с невидимите си вериги моят разум. Това беше един мъчителен период в живота ми и не знаех изхода и пътя за излизането ми от това състояние. Чувствах клаустрофобия /страх от затворено пространство/ в къщи, а когато излизах навън се упреквах какво правя навън, а не съм си в къщи. Където и да се намирах – срещах самота и празнота. Просто не знаех какво искам и бях решил да сложа край на живота си .  Непрогледния мрак на “Ин“ ме сковаваше още по-здраво в желязната си прегръдка и още по-силно ме задушаваше. Първата искрица в съзнанието ми дойде да  направя ремонт в себе си! Ами да! Аз /самият/ се нуждаех от ремонт на моята душа и от корекция на философията ми за живота! Нуждаех се от ремонт, но от къде да започна? Не знаех! Тъмнината на мрака не ми позволяваше да прогледна и се питах – къде да търся светлината и накрая я открих, че: Светлината беше в мен самия и силната ми вяра в Теб /Бог отново се усмихна/. Тогава си създадох блог в интернет и започнах да пиша почти всеки ден - статия след статия. Така неусетно, започнах да се заседявам в къщи, почти през целия ден и само вечер излизах в новия парк: “АРПЕЗОС – СЕВЕР“ за да изпратя залеза на слънцето, като винаги си пожелавах: Утрешния ден да е по-мъдър от днешния! Така започнах да свиквам със самотата и да осмислям по някакъв начин живота си и накрая се ...
-Обърна към Мен, като започна да пишеш поредицата: РАЗГОВОР С БОГА т.е. с Мен! Нали? - отново прочете мислите ми Той.
-Да! Така е! Защото, това беше единствената ми здрава връзка с Теб и за да не се чувствам самотен! - бях максимално откровен с Него - Тогава прозрях, че е време да предприема нещо, за да изляза от тази тъмнина и да потърся Пътя /Дао/ към светлината на "Ян". Не знам как става това, но започнах да изпадам в медитация - Гледам навън и сякаш виждам "Ян" в съзнанието си. Поглеждам навътре в себе си и виждам "Ин". Тогава мислено взех малко светлина от "Ян" и осветих за секунди "Ин" и чудо: Видях Централната светлина, която ми посочи /като лъч/ пътя към "Ян" и когато анализирах "Ян" в съзнанието си видях плана на Бог /Твоя план, респективно и моя план/ и чудо: "Ин-Ян", означават Бог /Той отново се усмихна/ само, че разделено на две - за да ни има и нас /хората/! И какво се получи, че от едната страна съм аз - "Ин", а от другата е Бог - "Ян", като същевременно СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Ако Ти виждаш Света /Твоето творение/ по един единствен начин, то ние /хората/ го виждаме с различни очи т.е. едни го виждат като "Ин"/като беше в моя случай/, а други го виждат като "Ян". И като анализирах сегашното си състояние в сянката на "Ин", реших, че е време да премина към светлината на "Ян". Това прозрение ми отне много време и остана само: Как да намеря пътя! Защото щях да знам и: Как да подредя живота си! Пътя ми беше толкова сложен, колкото сложна е плетеницата на самия Символ на Дао /виж символа горе над статията/.
-Правилно! И после? - попита ме Той.
-После, като, че ли беше по-лесно ...
-Как? Не те разбирам? - отново ме попита Той, очудено ...
-Ами, чисто и просто - Аз се доверих на Теб и разчитах на Теб! Само в Теб беше моя изход и с Твоята безрезервна помощ Ти ме спаси и ето ни и двамата пред Изгрева на Слънцето - "Ян".
-Умно! - засмя се той -  светло ли ти е на душата?
-Да! 
-А сега ти Желая в този Първи ден в "Ян" да се сбъдне най-съкровената ти мечта.! Обичам те, сине! - изчезна Той и аз останах сам със себе си ... 
                                                                                   Тодор Миков



Няма коментари:

Публикуване на коментар