От тъмната "Ин" към светлата "Ян"

Доброто никога не 

остава ненаказано.... 

                       /от  непозната жена/

За Добро или за Зло -

Доброто си остава ДОБРО!

/Независимо от наказанието/

                                     Тодор Миков

РАЗГОВОР С БОГА

/ Четиринадесети разговор /

...Тази вечер изпратих Залеза на Слънцето със чувство на удовлетворение, че излязох от непрогледната Тъмнина на "Ин" и утре ще посрещна Изгрева му, навлизайки в Светлината на "Ян". Случайно прочетох едно тъжно послание: "Доброто, никога не остава безнаказано..." от непознато момиче или жена /във Фейсбук/ и ми стана много мъчно. Явно тя е в капана на непрогледната Тъмнина на "Ин" и нейното послание го приех, като зов за помощ към всички, които я познават и обичат и към Бог. Естествено, тя ще получи различни отговори и съвети /добри или лоши/, но аз, искам бащински да й дам най-добрия и най-чисто кристален съвет, за да излезе от собствената си, непрогледна и обвита в Тъмнина на "Ян"- заблуда ...

-А, как мислиш да го направиш, сине? - усетих Бога до себе си и ме погледна в очите с /онзи характерен за Него/ поглед, излъчващ меката светлина на бащината загриженост.

-И аз, като Теб: Ще намеря всевъзможни начини за да отговоря на нейните въпроси, преди още тя да ми ги e задала! Така, както Ти се обърна към мен: "Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя, как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъди нащрек. * Но наблюдавай и * Слушай... Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти... Всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук"- /Нийл Доналд Уолш - духовен водач и учител/.

-Съгласен съм с теб и знам твоята обич към хората в беда, но не насилвай нещата с помощта си към непознатите хора, защото: колкото и позитивни да са съветите ти към тази жена, толкова по-негативно и по-отрицателно ще ги възприеме със сърцето си, поради непрогледната тъмнина на нейния "Ин",  както сам се изразяваш в мислите си. 

-Никога не съм искал да наранявам, нито пък ще натрапвам съветите си към нея, защото: ЯСНО ОСЪЗНАВАМ, трудната ситуация в която /може би/ тя се намира в момента и трудно се лекува наранената й душа! Нали и аз, самия бях в същото положение на безизходица в тъмнината на моя "Ин"?

-Много мило от твоя страна! - трогна се Той - Какво би искал да й кажеш или да я посъветваш? Не забравяй, че това което ти си й пожелал - ще й се случи?

-Първо бих искал, към тази непозната жена или момиче да я посъветвам, като баща към дъщеря, че искам да й помогна със съветите си и съм сигурен, че ще успея! 
-Как? Ето, обърни се към нея: Какво ще й кажеш?

-Скъпа дъще /позволи ми така да се обърна към теб/, въпреки, че не те познавам: Остани във връзка с истинската си същност и помни, че ти не си твоето тяло, а душа, която странства с материалното ти тяло в едно радостно и щастливо пътуване по Света! Запомни, че ти и Бог сте едно цяло. Само тогава ще проумееш ясно: кое е най-важното нещо за тази Индивидуална проява на божественото, която представляваш ти - тук и сега. Отнасяйте се с всеки и с всичко в пълна хармония. Така всичко останало и идеално ще се съгласува с плана на душата ти. Разбери, че истинската ти природа е такава, че нищо не може да те нарани и че не се нуждаеш от нищо, за да бъдеш абсолютно щастлива на това място и в този момент от вечното си съществуване! Искам да те посъветвам за следното: Ти си Духовно създание с тяло, чиято свещена мисия е себереализация и себесътворение. Най-напред осъзнай, коя си в действителност, след това пресъздай себе си в следващата най-величава версия на най-висшата представа, която имаш за себе си. Твоята ежедневна задача /а тя не е толкова трудна, колкото може би изглежда/, е следната: Помни истинската си същност и я съхранявай, дълбоко в себе си. Пресътворявай същността си, въпреки всяка покана на живота да останеш там, където се намираш.! Помни същността си, въпреки всякакви доказателства за противното. Съхранявай самоличността си, във всяка ситуация, която я отрича и винаги помни: Ти НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ПРОВАЛИШ! Може би ще ми зададеш въпроса: По какъв начин да използвам оскърбленията, разочарованията, за да направя най-доброто от себе си? Мога ли да ги използвам като стъпала към един по-добър живот, вместо като пречки, които ме задържат и не ми позволяват да бъда човека, който мога да бъда и да върша нещата, които желая? Веднага ти отговарям: Можеш, разбира се, и въпросът ти е великолепен! Първо, трябва да промениш начина, по който гледаш на нещата. Трябва да разбереш, че Бог ти дал живот на този свят за да си радостна и щастлива . Също така ти е изпратил само ангели и е дарил само чудеса. Запомни, че „поражението" е илюзия, защото ти не можеш да се провалиш! Когато се почувстваш засегната или разочарована, погледни на това, като на един подарък, който отваряш, за да откриеш какво съкровище се крие вътре! Не позволявай нищо да се превърне в пречка за теб. Нищо! Знай, че можеш да имаш и да преживееш всичко, което искаш, ако само повярваш в себе си. Знай, че всичко, което се случва около теб е /винаги/ за твое добро, дори, когато „изглежда", че не получаваш това, което искаш в действителност, получаваш онова, което си избрала. Запомни, че на известно ниво на съзнание ти си предизвикала всяка среща и преживяване по причини, които са в съвършена хармония с целите на твоята душа. В този смисъл всичко е желано от теб и ти винаги получаваш, каквото искаш. Когато узнаеш и разбереш това - ти ще си овладяла изкуството, как да се живее! Нека всеки миг да бъде благословение за теб - дори миговете на оскърбление и разочарование - използвай тази сила, за да погледнеш на нещата така, както искаш, отхвърли страданието от тези мигове. Те могат да бъдат болезнени, но не се налага да страдаш. Можеш да изпитваш болка, без да страдаш. Научи се да приемаш поражението като поредното стъпало по стълбата към успеха. Не го разглеждай като „поражение", а като победа от друг характер. Когато видиш какъв дар ти предоставя животът в най-големите скърби и най-дълбоки трагедии, тогава приемаш Бога в себе си. Съществува недосегаемост, която не може да бъде нарушена. Съществува вътрешен мир, който не може да бъде накърнен. Съществува радост, която е безкрайна. За това: Престани да спориш с живота. Моля те! Знай, че до голяма степен, липсата на щастие в живота ти се дължи на твоите преценки. Склонни сме да съдим всичко - хората край нас, обстоятелствата, които представляват, случващото се в момента и разбира се, самите себе си. Някои хора не пропускат нито една възможност да издават присъди. Все едно самият живот е винаги на подсъдимата скамейка! Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им. На базата предимно на собствения си опит, собствените си идеи, собствената си "история” те съдят за другите. Изобщо не им хрумва, разбира се, че е възможно тъкмо тяхното преживяване, техните идеи, тяхната "история” да е малко изопачена. Достатъчно съм наблюдавал този процес отстрани, за да заключа, че вероятно и аз постъпвам така. Затова положих сериозно усилие да започна да се вглеждам в себе си, вместо да осъждам другите. Когато почувствам изкушение да раздавам присъди, аз обръщам поглед към себе си, за да видя кога самият аз съм постъпвал по този начин в живота си, къде съм предизвиквал такива резултати в собствения си живот, доколко е възможно аз да съм допускал същата грешка в живота си. Внезапно усещам прилив на състрадание, който измества критичността ми към другите и прави осъждането невъзможно. За това скъпа дъще, искам да те уверя, НЯМА МЯСТО ЗА ОСЪЖДАНЕ В ЛЮБЯЩОТО ТИ СЪРЦЕ! Разбираш ли: осъждането не е прозорливост, нито пък наблюдението е осъждане. Съвсем здравословно е да бъдеш прозорлива и е напълно естествено да правиш наблюдения. Защото наблюдението констатира: "Нещата са такива”, а осъждането казва: "Ами сега?” Още по-малко пък да съдиш себе си, защото, нито аз,  нито Бог няма да те съдим, никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад самата истината. Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални. За това и "Доброто, никога на може да бъде наказано или осъдено"! В момента ти си обладана от тъмнината на "ИН", която сковава мисълта ти и те води до безизходно отчаяние. Знам, че в посланието си - търсиш Бог за помощ, която Той никога няма да ти откаже! Аз също бях изпаднал в беда, но вече излязох от тъмнината на "Ин"  и знам цената на доброто, както и неговото наказание!   Не знам какво те е разочаровало в живота, но те съветвам: Захвърли лошото минало в бунището на историята и с усмивка влез в светлината на слънцето "Ян"! Приеми в живота си истината за доброто, такава, каквато е и дай Светлина на всички , които те обичат! Когато ти прозреш истината, само тогава ще отпаднат всичките ти съмнения от тях!  Аз не искам да натрапвам помощта си за теб, защото - ИЗБОРЪТ Е САМО ТВОЙ и тези, които те обичат трябва да уважават твоя избор, които ЗАВИСИ САМО ОТ ТЕБ! Не забравяй, че ти също имаш право на щастие и да твориш добро за хората!
-Може би и Аз щях да направя същото обръщение към тази жена, ако Ме потърси със чисто сърце! - каза Той, явно доволен от мен. - Много си прав, че изборът е неин и само ако тя желае - ще се насочи от тъмната "Ин" към светлата "Ян". За това Съм ви Дал на вас хората : разум - да мислите, сърце - да обичате и свобода - сами да вземате решения в материалният си живот! А сега те оставям и Лека нощ! ...

-Лека нощ, Боже! - излязох от медитацията си аз и искрено си пожелах, тази непозната жена или момиче да намери верния път за себе си, от която зависи дали "Ян" ще възтържествува със своята Светлина или ще продължи да тъне в тъмнината на "Ин"... "Лека нощ!" и нека утре заедно да посрещнем Изгрева на Слънцето - "Ян"!

                                                                          Тодор Миков