Ин-Ян За индивидуалността.

Човек, това звучи гордо!

               Максим Горки

Ин-Ян За индивидуалността.

Една сутрин с кафе в ръка, съзерцавах изгрева на слънцето и си мислех: Каква е моята индивидуалност и от какво е обусловена? Каква е нейната анатомия и структура. Знам, че моята индивидуалност е уникална и неповторима, както дактилоскопията в съвременната криминалистика и каква е по отношение на ДНК анализа, ако съществува такъв? Какво ли би се случило, ако за миг изоставя личността си - дали ще бъда лишен от своята индивидуалност, която ми е дадена от Съществуванието? Дали пък моята личност е наложена от обществото и изкуствено създадена за удобство на това общество в което аз живея? С всяка фибра на цялото си тяло, предусещам, как това общество се старае със всички средства с който разполага да скове моята индивидуалност в желязната си прегръдка и да я подчини, като послушна овца Ин. Всички знаем, че овцата е стадно животно и се чувства защитена в средата на своето стадо. Естествено, тя се чувства удобно в тази среда и винаги може да се спаси при евентуална опасност в тълпата! Ами ако си сам? Разбира се, аз никога не бих искал да имам психиката на овцата, защото се чувствам свободен и сам мога да взимам решения, според дадената ситуация или проблем, който съдбата ми ги сервира не подготвен. Няма да сгреша, че се чувствам като лъва в джунглата на живота и се движа сам без да ме е страх от обществото, което непрекъснато ми налага условности, програмира или промива умът ми /особено по време на социализма и комунизма/ за да ме превърне в послушна овца. Именно това общество се стреми да ми прикачи илюзията за удобна, приятна и много послушна личност - то се нуждае от послушни роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание, а не от свободно мислещи и уважаващи свободата в пълния смисъл на думата, хора. Къде ли бях чел някаква притча за един лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца докато друг лъв му отворил очите, като му показал да види собственото си изображение върху повърхността на едно езеро. Много от нас са като този лъв - представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите т.е. от мненията на обществото  и така наложена отвън "личност" замества индивидуалността, която би могла да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, не съзнаващи своята истинска самоличност. Време е да погледнем отражението си в езерото и да направим усилие да се освободим от обусловената от другите хора представа за себе си. За това танцувай, тичай, говори безсмислици - каквото е нужно, само и само да събудиш спящия в теб лъв Ян. За това човек трябва да отстоява своята обусловена индивидуалност и свобода на действие, защото: "Човек, това звучи гордо!"/М. Горки/. 

                                                                           Тодор Миков