"Ин-Ян" Дао Пробуждане.

"Неведоми са пътищата Божии!"

                                        /християнски рефрен/

Сливането на Човешката Душа с Абсолютното,

води до Съвършеното Бесмъртно Тяло на Бог!

                                        Тодор Миков

"Ин-Ян" Дао Пробуждане.

Най-светло е утрото след най-тъмната нощ! Една сутрин се събудих като новороден, след невероятно мистериозен сън, в който преживях духовната си същност на своето его, извън материалното си тяло и се уверих /за втори път/, че аз мога да съществувам "извън тялото си". Защо за втори път ли? Преди години преживях операция, която налагаше да бъда под пълна упойка и през цялото време виждах /с подробности/ самата операция и разговорите на опериращият ме персонал. Аз осъзнавах, че съм жив и витаех в пространството на операционната зала без да усещам тялото си. Също така помня, че когато излизах от упойката, усетих някаква вибрация, която започна от темето на главата ми и премина през цялото ми тяло, а Аз влязох в тялото си през зениците на очите си! Когато се събудих, се замислих от духовно перспективна гледна точка какво представлява в същността си Моето Его и какви са етапите от неговото формиране и развитие. Имах чувството, че бях в пространството на чиста съзнателност, божествена енергия и невероятна същност! В мен липсваше усещането за отделена Аз-съзнателност! За това /сега/ ясно осъзнавам, защо първичната ми Душа-его в своето Аз-съзнание се отделя от Единството и не го осъзнава. Чувствах някакво разширяване на осъзнатостта в която липсваше земното измерение - "X,Y,Z", "Време-Пространство или Място" и следователно няма СЛЕДА ОТ СПОМЕНИ.! За мен това е един невероятно уникален феномен в който бях лишен от умението си „да помня“, когато искрата на съзнанието ми полетя в своя екстаз от съществуването и се „пробуди“ за своята същност - без спомени, някога да е била част от нещо друго. Като че ли тази искра на съзнанието ми анализираше, през целият сеанс на сънят ми, своята същност и да вижда всичко останало като нещо „друго“. За това /през тази част от преживяването си/ осъзнах, че ако човешката ми душа се слее с Абсолюта /тоест с Бога/, без да завърши изграждането на своето Безсмъртно Тяло на Мъдростта, тя ще бъде погълната отново и ще престане да съществува. Може би ние се въплъщаваме във физическа форма, СЪТВОРЕНА ОТ ПРИРОДАТА, за да можем да се научим да проявяваме тази форма в Духа. Ако го нямаше самото изграждане на нашето безсмъртно тяло от Светлина, с което да се завърнем отново към Бог, не бихме могли да изпълним своята съдба на Абсолютната Свобода. В такъв смисъл на разсъждения, ще се разтворим отново в несъзнателното единство, вместо да еволюираме в напълно Съзнателен Създател и за да се осъществи факт трябва да имаме Спомени; а за да изграждаме спомени, трябва да имаме Възприемане за Време, Пространство и Усещане. Тоест, трябва да се въплътим отново във физическия свят. "НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ!" - това е най често срещания рефрен при разговори с християни, фраза, с която те на практика се освобождават от своето невежество, безсилие и неумение да отговорят що-годе смислено на неудобни въпроси, като по този начин трансформират въпросното си невежество в Божия Воля и прехвърлят отговорността на Бог.

                                                                             Тодор Миков