вторник, 30 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" Моята Локус фортуна.


Моята Локус фортуна е
Дао от Ин към Ян!
                           Тодор Миков




"Ин-Ян" Моята Локус фортуна.

Възможно е някой хора да не се интересуват от това - какво означава копнежът по напускане на тялото - Дао от Ин, за да се слеят с морето на безусловната любов - Дао към Ян и вероятно, то ще внесе малко светлина - Ян в тъмната нощ - Ин на душата, през която преминават! Лично за мен, този копнеж, има двойно по-голям смисъл, защото ми помага да си обясня един привиден парадокс, който представлява един аспект от хороскопа ми и който дълго време не можех да разбера. Това се нарича Локус фортуна, или както още се нарича "Точката на щастието" и представлява онова място в хороскопа, където индивидът е вътрешно убеден, че не трябва да отстъпва от своите идеали. Разбира се това не е някакво космическо тяло, а чувствителна точка от хороскопа, която показва чувствителните зони на подсъзнателно ниво у човека, които често може и да не осъзнава. Локус фортуна е една от най-важните арабски точки, чрез които древните арабски астролози са си служили, и която се използва и от нашата съвременната астрология. Изчислява се на базата на разположението на Асцендента /нашето начало, нашата отправна точка в живота по време и място, нашата физическа реалност – лице, тяло, инстинктивните ни реакции на проявление/, Слънцето /нашата вътрешна, Аз-ова същност, сърцето на хороскопа, нашето съзнание, нашето настояще./ и Луната /нашата душевност, психиката ни, нашата емоционална индивидуалност, нашето минало./ в рождената карта. Тъй като задължително се включва и Асцендента много важно, за точното и намиране е точния час на раждането. Формулата на изчисление е следната: Асцендент + Слънце, Луна за дневно раждане и Асцендент - Слънце + Луна за нощно раждане. И така, много е трудно човек да налучка тази "точка на щастието", например: как да си егоист и в същото време да не си егоист и как се решава тази дилема на практика за да бъда щастлив? Това е в противоречие с логическият ми ум, за да мога да разбера вътрешно, противоречивия и сложен език на архетипите, който в същността си е и езикът на астрологията. Дали пък това да е индивидуализираното съзнание, при което егото по някакъв начин все пак умира, но съзнаващият аз - не? Може би, моята Локус фортуна е мястото, където намирам своето щастие и предназначение в живота си и там, където се чувствам в собствените си води? Да не би това да е мястото или точката, където аз се вграждам в Собственото си Съществуване? Наистина, това е изключително невероятно и феноменално, защото идеалите на хората са толкова различни, колкото са различни и самите хора! И в интерес на истината, всеки човек има право и свободата на личен избор, за да персонализира своите идеали по собственият си уникален път, което би трябвало да му донесе в крайна сметка, огромно чувство на радост и удовлетворение? Понякога постигането на тези идеали може да отнеме цял живот и да премине през много перипетии. И това го осъзнавам едва сега, след като младостта ми отдавна ме е напуснала с изчистена карма и приключване с миналото? Интересно разсъждение и какво всъщност е Щастието? Къде се намира то? Във външния материален свят, като външни обстоятелства или във вътрешното ми състояние на моя вътрешен свят? Как да реализирам по най-добрия начин искреното желание на моята душа? Защото, най-сериозното препятствие, което срещам по своя жизнен път е - запазването на вътрешната и външна хармония? Нали външната хармония в света в който живея е пряк резултат от вътрешната хармония в мен самия? Защото, вътрешната хармония ми позволява да осъзная целите и идеалите, които ще ми донесат щастие? Въпроси, въпроси и пак въпроси? Моят жизнен опит ме научи да уважавам импулса към смъртта, като използвам правилно, този мощен фактор за духовно пробуждане и търсене на това, което не умира. Ако аз се освободя от тези различни форми на идентификации и привързаности към материалният си свят и земен начин на живот, може би, ще използвам правилно, този импулс, който няма нищо общо с физическата смърт на моето тяло и ще въплъщава само процесите по умиране на моето его. От гледна точка на архетипите понятията за „смърт“ и „трансформация“ са близки, защото смъртта се разглежда като процес на трансформация, като преминаване от една форма на съществуване в друга! За да съм щастлив, съм се опитвал да отхвърля арогантността на своята депресия /това е нещото с което не мога да се справя и до този момент/, защото тя е една своеобразна форма на отричане от живота такъв, какъвто е и следователно - отричане на Божието творение! За това, аз се научих да владея Изкуството на Смирение, не като отхвърлям арогантността си за да стана не-арогантен, а като я приемам като част от мен, защото моята арогантност е неизбежната противоположна страна на моето смирение, докато си „играя игрите на дуалност“ тук на Земята. Много добре осъзнавам, че силата на моето его ще отслабне, ако се проваля по една или друга причина и в него ще остане само осъзнаващата себе си интелигентност - същата тази интелигентност, която е отвъд дуалността, в тясната зона на неутралността, където единственото, което ще е останало от мен е - способността ми да гледам с очите на Бога. Тоест, аз ще стигна до там, като премина през всички серии от малки умирания /което е преходно/, докато накрая остане само това, което не умира: Душата ми - Бог, проявен чрез мен! Това е моя път Дао на моята Локус фортуна от Ин към Ян!


                                                                           Тодор Миков



"Ин-Ян" Дао Пробуждане.


"Неведоми са пътищата Божии!"
                                        /християнски рефрен/

Сливането на Човешката Душа с Абсолютното,
води до Съвършеното Бесмъртно Тяло на Бог!
                                        Тодор Миков





"Ин-Ян" Дао Пробуждане.

Най-светло е утрото след най-тъмната нощ! Една сутрин се събудих като новороден, след невероятно мистериозен сън, в който преживях духовната си същност на своето его, извън материалното си тяло и се уверих /за втори път/, че аз мога да съществувам "извън тялото си". Защо за втори път ли? Преди години преживях операция, която налагаше да бъда под пълна упойка и през цялото време виждах /с подробности/ самата операция и разговорите на опериращият ме персонал. Аз осъзнавах, че съм жив и витаех в пространството на операционната зала без да усещам тялото си. Също така помня, че когато излизах от упойката, усетих някаква вибрация, която започна от темето на главата ми и премина през цялото ми тяло, а Аз влязох в тялото си през зениците на очите си! Когато се събудих, се замислих от духовно перспективна гледна точка какво представлява в същността си Моето Его и какви са етапите от неговото формиране и развитие. Имах чувството, че бях в пространството на чиста съзнателност, божествена енергия и невероятна същност! В мен липсваше усещането за отделена Аз-съзнателност! За това /сега/ ясно осъзнавам, защо първичната ми Душа-его в своето Аз-съзнание се отделя от Единството и не го осъзнава. Чувствах някакво разширяване на осъзнатостта в която липсваше земното измерение - "X,Y,Z", "Време-Пространство или Място" и следователно няма СЛЕДА ОТ СПОМЕНИ.! За мен това е един невероятно уникален феномен в който бях лишен от умението си „да помня“, когато искрата на съзнанието ми полетя в своя екстаз от съществуването и се „пробуди“ за своята същност - без спомени, някога да е била част от нещо друго. Като че ли тази искра на съзнанието ми анализираше, през целият сеанс на сънят ми, своята същност и да вижда всичко останало като нещо „друго“. За това /през тази част от преживяването си/ осъзнах, че ако човешката ми душа се слее с Абсолюта /тоест с Бога/, без да завърши изграждането на своето Безсмъртно Тяло на Мъдростта, тя ще бъде погълната отново и ще престане да съществува. Може би ние се въплъщаваме във физическа форма, СЪТВОРЕНА ОТ ПРИРОДАТА, за да можем да се научим да проявяваме тази форма в Духа. Ако го нямаше самото изграждане на нашето безсмъртно тяло от Светлина, с което да се завърнем отново към Бог, не бихме могли да изпълним своята съдба на Абсолютната Свобода. В такъв смисъл на разсъждения, ще се разтворим отново в несъзнателното единство, вместо да еволюираме в напълно Съзнателен Създател и за да се осъществи факт трябва да имаме Спомени; а за да изграждаме спомени, трябва да имаме Възприемане за Време, Пространство и Усещане. Тоест, трябва да се въплътим отново във физическия свят. "НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ!" - това е най често срещания рефрен при разговори с християни, фраза, с която те на практика се освобождават от своето невежество, безсилие и неумение да отговорят що-годе смислено на неудобни въпроси, като по този начин трансформират въпросното си невежество в Божия Воля и прехвърлят отговорността на Бог.

                                                                             Тодор Миков



понеделник, 29 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" Отговорът е в мен.


Единствения Духовен Дао  /Път/  е 
движението от Непроявения Бог "Ин"
към Проявения Бог "Ян"!          
                          Тодор Миков







"Ин-Ян" Отговорът е в мен.

Както всяко човешко същество, съм си задавал всевъзможни въпроси за живота, за света и за сътворението, като цяло и никога не съм намирал съответният отговор, който да задоволи въображението ми. Както и да задавам въпросите си и от където и да очаквам отговор, Имам усещането, че само в моя духовен учител /вътрешният ми глас/ е моят собствен отговор. Защото, преди още да съм задал въпроса си, вече имам вътрешната си нагласа и готовност да го чуя и безпогрешно да разпозная неговата точност. Може би, дарбите и способностите, с които съм дошъл в този свят, стои една друга цел - моето осъществяване като духовна същност, която върви по пътя от Бога /който не е проявен/ към Бога, който е проявен. Знам ли? Но със сигурност знам, че ако реша да правя нещо, ще срещна много противоположнсти, от които с готовност бих се телепортирал в друга Вселена. Все пак съм наясно, че "Нищо случайно не се случва на този свят!", но ако отворя очите си за начина, по който твори Духът и очевидното сблъскване с противоположното на моето намерение - ще бъде една от тези неслучайни случайности. Много добре осъзнавам, че препятствията по Пътя ми са средствата, чрез които Духът подлага на изпитание моята решимост, са утешителни. Тъй като случайности няма, вероятно ще открия нещо, което идва точно навреме в живота ми, за да ме подкрепи по нелекия път към себе си. Естествено, аз не съм безпогрешен човек, въпреки, че правенето на грешки /съзнателно или несъзнателно/ може да ми донесе по-голям успех от избягването да правя грешки. Дали пък в „лошите неща“ е семето на светлината, което спи? Може би, човек за да преживее доброто като красиво, чисто и истинско, първо трябва да преживее лошото в себе си? Не знам! Може би, Аз, Богът, който е вътре в мен, съм се гмурнал дълбоко в дълбините на материалната си реалност за да познавам чрез жизненият си опит, а не да прилагам познанието си в опита. Опита като цяло и в пълният смисъл на думата е свещен и значим. За това /със цената на всички средства и способности/ не съм се оставял да бъда "воден за носа" чрез правила отвън, които да ми диктуват какво е здравословно, правилно и духовно за мен. За това "крайъгълният" камък е моето сърце и ако то усеща, че нещо е правилно за мен, значи то е добре. Всичко останало е второстепенно и няма никакво значение! За това смятам, че една от най-основните характеристики на духовното съзнание на Човека в съвременността е, че източникът на духовни правила е преместен от традиционните външни авторитети вътре в самия човек, по-точно - в сърцето му. Преминаването на вярата от „Бога, вън от мен“, към „Бога, вътре в мен“, е най-висшата и точна форма на духовно самосъзнание! Тогава, аз съм своя основен и най-важен Авторитет, защото никой друг не знае по-добре от мен какво иска сърцето ми и никой друг не знае по добре от мен, как изглежда животът ми „отвътре“. Никой друг освен мен не е преживял това, което аз съм преживял и не разполага със знанието дошло чрез това преживяване - включително и опита от неизбежните отклонения по пътя, които често наричаме грешки. Само аз и моето сърце знаем най-добре кое е най-доброто за мен! И това ми го напомня точно сега, точно в този момент - Проявеният ми Бог! Самият аз съм изпадал в състояние, в което земният живот ми е дотягал толкова много, че с удоволствие бих се махнал от тялото си, ако не беше чувството ми за дълг и желанието да не се предавам! Това е състояние, в което външният свят, за мен, няма никаква притегателна сила и единственото, което ме влече, е смъртта с обещанието си за покой /както и очакването ми за сливане с Бога, което подозирам, че ме чака „от другата страна на живота“/. Някъде съм чел, "че ако не сме завършили своя път като индивидуализирани аспекти от Божествената цялост, нашето сливане с Абсолюта няма да бъде нищо друго освен потъване обратно в морето от несъзнаваност, което представлява единството с Бога, който не е проявен. Проявеният Бог - това сме ние, но едва след като сме завършили дългия си път на превъплъщения в света на материята и дуалността и отново се завръщаме към Първоизточника, но вече като завършено съзнание, което е способно да съзнава самото себе си". Според мен: Единствения духовен Дао /път/ е движението от Непроявения Бог "Ин" към Проявения Бог "Ян"! 

                                                                               Тодор Миков



неделя, 28 октомври 2012 г.

"Ин-Ян" Опознай себе си..

Опознай себе си!
/Надпис над Делфийския храм в Древна Гърция/





"Ин-Ян" Опознай себе си.

Една сутрин с кафе в ръка посрещнах, за кой ли път, изгрева на слънцето и съзерцавайки събуждащата се природа, неволно се замислих за себе си: Познавам ли себе си? Наистина много съм затруднен да намеря отговорите на въпросът си и понякога съм се запитвал: Аз съм дошъл тук на Земята за да живея щастливо или да направя живота на другите щастлив? А може би и двете? Нещото, което знам за себе си е, че съм на този свят с висока цел или идея, който съм длъжен да следвам неотклонно - в противен случай, всичко губи своето предназначение, съдържание и смисъл ... Ясно осъзнавам, че живота е една своеобразна мистерийна школа в която се уча да се само опознавам, защото, ако успея да се опозная, може би, ще опозная още по добре света и Бога в себе си! А може би: Аз съм Бог?!?!... Дали тази моя първоначална предпоставка за пътя /Дао/ на моето посвещение в божествените мистерии с течение на времето ще стане чужда на целта ми или ще се издигна на по високо ниво? Естествено, за мен е полезно и необходимо да опозная личните си заложби, дарби и същност, за да мога да изпитвам и отхвърлям придобити или чужди образци на поведение, доколкото те ограничават собственото ми същество. С помощта на натрупаният си жизнен опит, се научих да бъда верен на себе си и да поемам отговорност за действията си във всекидневния живот, макар да си създавам понякога илюзията за победа на вътрешната си свобода. Ако моето само опознаване е успешно в материалният ми живот, който е затворен в границите на триизмерното пространство, то не бих могъл да се похваля за опознаването си извън границата на земното измерение или иначе казано - необходимо е излизане извън границите на този свят. Защо мисля така? За да опозная себе си в духовния смисъл на думата, аз трябва да съм извън своята личност на земния свят и без предрасъдъци да съм в отвъдната страна на материалният си живот. Само така погледът и разумът ми ще са ясни и освободени от многообразните нюанси, които се дължат на личностни и кармично предопределени връзки. Добре, но къде и как ще намеря такова място извън света, след като го наблюдавам и опознавам и самия себе си само от това освободено от света място? Това не е ли противоречие, от което следва безнадеждността на моите усилия да опозная себе си? Ако искам да обхвана това противоречие с моето нормално, логично време-пространствено мислене, то то не може да бъде разрешено. В края на краищата, човекът е едно двойствено същество, притежаващо една смъртна част от този свят и една безсмъртна част, която не е от този свят. Тези две части са свързани заедно в продължителността на един живот, но не са смесени една с друга. Тогава, заключението ми е, че съществуват и двата свята: един земен, преходен, към който ние принадлежим като личности, и един вечен, непреходен, към който принадлежи неземната част, която наричаме - Божествена или Духовна искра. Дали това не е второто ми познание на себе опознаване? Тогава трябва да следва и трето познание и ако имам в предвид духовното ядро, си спомням думите на Исус Христос:  “Нима не знаете, че сте богове?” Тогава, Богът в човека не се нуждае тепърва да се изгражда от самия човек. Той вече съществува в него и в своето съвършенство. Той се нуждае само от жизнено пространство и за целта човекът трябва да се научи да дава път на силата на божественото, което живее в него. Може би това е четвъртото познание: “А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца - на тези, които вярват в Неговото Име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.” (Йн 1:12-1) - от Евангелието на Йоан. Възможно ли е постигането на едно ново разбиране за целта на човешкото съществуване да се сравни с опита, който е натрупан с помощта на космическите средства за наблюдения? Например, Хабъловият телескоп, изпревари времето с много светлинни години, така че бяха открити хиляди нови слънчеви системи и млечни пътища. Човекът изчисли, че техният брой е милиарден. Но и тази перспектива остава в този земен свят. За това пък перспективата, изхождаща от духовното ядро, се разпростира извън земния свят. За това, човек трябва да продължава да опознава себе си..  Пътуването към самия себе си  е опасно, стръмно и непредсказуемо .. Това е Дао на опознаването от Ин към Ян. Друг път няма 

                                                                             Тодор Миков


"Ин-Ян" за Мълчаната вода.


Човекът и Природата са
в хармонично единство!
                Тодор Миков


"Ин-Ян" за МЪЛЧАНАТА ВОДА

Най-голямото богатство на един човек, освен здравето е и хармоничното му единство с неговата Вътрешна и Външна Природа. От гледна точка на езотеричното познание, целият му живот го придружава свещеното, магичното и значимото чувство всред Природата в която той живее. Ако повдигнем воала на Майя, ще си припомним онова фундаментално познание, което винаги е било в нас, и което ни помага да живеем в хармония със себе си, Земята и Вселената. В българската народна традиция, съществува понятието "мълчана вода", която е ипостас на чистотата в душата на българина, на чистото българско слово и на запазената сила на енергията. "Мълчаната вода" предоставя основа за развитието на личността, която се стреми да опознае света, да го опитоми и впише в мирогледа си, а от там и себе си - в системата на мирозданието. Флуйдността и запаметяващата способност на водата дават възможност за пренасяне на фина информация от различни нива, а мълчаната вода е гаранцията за чистотата на този процес. Освен магията на чистата енергия, "мълчаната вода" е един от основните магически елементи при извършването на различни видове ритуали в българската ни традиция и нейните сили се крият в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основна база за по нататъшното й зареждане с необходимата енергия и сигурна гаранция за успех при постигането на определените ритуални цели. В този смисъл "мълчаната вода" е фундаментът при вибрационното надграждане в магическата дейност на българския народ в един свят от най-разнородни митове, обичаи и обреди. Например:"Магически пентакъл" е мястото където човек може да се свързва и зарежда с енергията на слънчевите и лунните фази през цялата година; да планира ежедневните си дейности в съответствие с циклите на природата, която го заобикаля и специфичното излъчване на сезоните - пролет, лято, есен и зима, да намира своите малки магични помощници и сам да създава ритуали за здраве, благоденствие и реализиране на мечтите на сърцето. Именно в този "магически пентакъл", може да се потопите в магията на лунните и слънчевите ритми през годината, да разберете кога и как те въздействат върху тялото, ума и душата и разбира се - да използвате силата им, за да се движите леко в естествения поток на живота и винаги да постигате целите си, който сте ги поставили пред себе си. Естествено, лунната медитация е чудесно средство за настройване към мощната енергия на Луната /Ин/ за релаксиране, изчистване и зареждане /Ян/, както и за свързване и съвместна работа с други хора, които по същото време правят медитация в някоя друга точка на планетата - което ви вдъхновява по пътя Дао на хармоничното свързване със себе си и другите и изявява вашата енергийна същност. Така "мълчаната вода" съдържа в себе си магическата магия на противоположностите "Ин-Ян" и "магическия пентакъл" е пътя Дао между тях. Може би тази българска традиция за "мълчаната вода" и "магическия пентакъл" да са продължение на китайската философия, за чудното и мистериозно взаимодействие на противоположностите "Ин-Ян" и пътя "Дао" между тях. Може би: Да!, а може би: Не! Кой знае! Само едно е ясно, че те се допълват по между си и не могат да съществуват самостоятелно, защото са едно цяло още от тяхното сътворение с Вселената!

                                                                                Тодор Миков 


                                                                                                     

ИН-ЯН за Невинността.


Невинността е детска, 
но не и детинска!
               Тодор Миков







ИН-ЯН за Невинността.

Какво представлява невинността и каква е нейната структурна анатомия? Като се замисля, стигам до извода, че невинността е първопричината на зараждащата се жизнена същност във Вселената, защото в началният си стадии живото същество е лишено от познанието в което е включено името, самоличността и всичко, което му е дадено от Създателя. Това същество има съвсем различно качество, за разлика от нас, който вече сме на земята и това качество се нарича: НЕВИННОСТ! Може би, това е разпятието на човешката личност и възкресение? Всички ние, независимо от възрастта си, излъчваме детски възторг от света който ни заобикаля, с усещането за благодат, който витае около нас и чувство за пълна хармония със себе си и с всичко, което ни поднася живота на планетата Земя! Може би невинността се зародила от дълбокото възприятие на живота още от самото му създаване и тази невинност е детска, но не и детинска. Разбира се, че невинността на детето е прекрасна, но за съжаление е невежа и след време тя ще бъде заменена с недоверие и съмнение, докато детето расте и все по вече и повече научава, че светът е опасно място за оцеляване. Въпреки всичко, аз ясно осъзнавам, че невинността на пълноценно изживяния живот притежава, като свое качество, мъдростта и приемането на вечно променящото се чудо на живота: "Ин-Ян" и знай, че всичко, което се случва около теб е винаги за твое добро. Такава е повелята на Създателя и на мистериозната магия на противоположностите: "Ин-Ян" в Света в който ние живеем! За това ние сме благословени на тази Земя!


                                                                                  Тодор Миков


Ин-Ян За индивидуалността.


Човек, това звучи гордо!
               Максим Горки






Ин-Ян За индивидуалността.

Една сутрин с кафе в ръка, съзерцавах изгрева на слънцето и си мислех: Каква е моята индивидуалност и от какво е обусловена? Каква е нейната анатомия и структура. Знам, че моята индивидуалност е уникална и неповторима, както дактилоскопията в съвременната криминалистика и каква е по отношение на ДНК анализа, ако съществува такъв? Какво ли би се случило, ако за миг изоставя личността си - дали ще бъда лишен от своята индивидуалност, която ми е дадена от Съществуванието? Дали пък моята личност е наложена от обществото и изкуствено създадена за удобство на това общество в което аз живея? С всяка фибра на цялото си тяло, предусещам, как това общество се старае със всички средства с който разполага да скове моята индивидуалност в желязната си прегръдка и да я подчини, като послушна овца Ин. Всички знаем, че овцата е стадно животно и се чувства защитена в средата на своето стадо. Естествено, тя се чувства удобно в тази среда и винаги може да се спаси при евентуална опасност в тълпата! Ами ако си сам? Разбира се, аз никога не бих искал да имам психиката на овцата, защото се чувствам свободен и сам мога да взимам решения, според дадената ситуация или проблем, който съдбата ми ги сервира не подготвен. Няма да сгреша, че се чувствам като лъва в джунглата на живота и се движа сам без да ме е страх от обществото, което непрекъснато ми налага условности, програмира или промива умът ми /особено по време на социализма и комунизма/ за да ме превърне в послушна овца. Именно това общество се стреми да ми прикачи илюзията за удобна, приятна и много послушна личност - то се нуждае от послушни роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание, а не от свободно мислещи и уважаващи свободата в пълния смисъл на думата, хора. Къде ли бях чел някаква притча за един лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца докато друг лъв му отворил очите, като му показал да види собственото си изображение върху повърхността на едно езеро. Много от нас са като този лъв - представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите т.е. от мненията на обществото  и така наложена отвън "личност" замества индивидуалността, която би могла да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, не съзнаващи своята истинска самоличност. Време е да погледнем отражението си в езерото и да направим усилие да се освободим от обусловената от другите хора представа за себе си. За това танцувай, тичай, говори безсмислици - каквото е нужно, само и само да събудиш спящия в теб лъв Ян. За това човек трябва да отстоява своята обусловена индивидуалност и свобода на действие, защото: "Човек, това звучи гордо!"/М. Горки/. 

                                                                           Тодор Миков



събота, 27 октомври 2012 г.

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - край.

Приятелството е Отговорност!
                                        Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
//26-ти разговор/

ИН-ЯН Съвет към приятелят ми.

-И така приятелю, искам да отправя към теб и семейството ти последните си съвети към вас! Най-голямото приключение в живота ви е, че в момента изживявате един срив съзнателно. За вас рискът е огромен, защото няма гаранция, че сривът ще се превърне в пробив. Хаосът във вас е много стар, защото в продължение на много животи, всички сме били в хаос. Той е добил плътност и е станал сам по себе си Вселена. Без да се изправиш пред тази опасност никой и никога не е успял да интегрира своята същност и никой не е станал индивид и неделим. Медитацията, която аз много често използвам е методът, който ще ти помогне да минеш през хаоса и през тъмната нощ на душата, балансиран, дисциплиниран и бдителен. Зората не е далеч от теб, но преди да я стигнеш, трябва да прекосиш мрака на нощта "Ин". Идва момент в който на човек му писва и е способен да направи дори  и най -невъзможното и ако не го направи, има опасност да бъде задушен и да отслабят енергията на собственият му живот. Ако в момента изпитваш това чувство, позволи си да рискуваш и разбиеш  старите възгледи и ограничения, който са пречка на твоята енергия. Ако го направиш ще се изумиш от жизнеността и от вътрешната сила, която този пробив ще внесе в живота ти - това е твоя Дао  /път/  към светлата част на живота ти "Ян".
-Добро начало! - усмихна се Той и всичко около нас се обля от мека  божествена светлина и се почувствах блажен ...  -
Е, продължавай!
-И така приятелю! Освободи се от илюзиите и погледни отвъд тях и ще видиш, че това е единствената разлика между съня и реалността, защото реалността ти позволява да се съмняваш, а сънят - не! За мен способността да се съмняваме е един от най-големите дарове за човечеството. Религиите са опиум на човека, защото винаги са прерязвали съмнението от самите му корени - но за това си има причина и тя е, че религиите искат хората да вярват в проповядваните от тях илюзии... Защо хората  са твърдели така настоятелно, че цялото съществувание - освен твоята същност, твоята осъзнатост - е ефимерно, че е съставено от субстанцията, от която са изградени и сънищата? От гледна точка на ежедневието ни илюзията може да бъде приета като нещо реално, но във върховния смисъл, от висините на твоето просветление тя става не реална, а илюзорна.
-Много си прав! - настани се удобно до мен Той - И после?
-В дуалността приятелю, се проявяват противоположности между теб и твоите близки и вие взаимно ще прекратите войната, когато осъзнаете разрушителността на омразата, когато се съсредоточите върху мира и го изберете съзнателно. Войната между вас няма да бъде прекратена, като я мразите, а трябва да обичате мира и хармонията. В такт и в синхронност трябва и двете страни да обичате мира и ще дойде ден в който вие ще сте неговите инициатори за по скорошното му постигане. Това не означава да се откажете от висшите си принципи, а по скоро фокусът ви да бъде насочен към мислите ви за мир. Вие се нуждаете от балансиране, което е задвижваща сила на вашата карма, която не означава изплащане на "вина". Така вашите взаимно отношения ще се укрепят и ще бъдат още по дълготрайни. Именно тази "свързваща интерактивна сила" ще ви позволи да работите извън различията си, да разрешавате изникналите проблеми, да продължите обединяващият напредък за постигане на хармоничните цели, заради който всеки един от вас се е родил да осъществи своето дълбоко мисловно разбиране по отношение на грешката или недоразумението, който са възникнали между вас. Вие се нуждаете именно от този "кармичен баланс", който го добивате от жизнен опит на физическата ви проява в човешката ви същност, ограничена в триизмерната ни реалност. Така, че всеки един допринася по един или друг начин за това, което се случва между вас и доставяте огромна "мисловна енергия" от огромни мисловни проекции чрез който са се формирали всички ваши физически събития. Именно вашата енергия сътворява реалността във вашето семейство и обкръжаващата ви среда в която живеете. Когато давате най доброто от себе си в собственият си семеен живот, така помагате да се подобри живота и на останалите от вашето обкръжение, който много ви обичат. Вашите мисли са точно толкова реални, колкото е реална Вселената в която ние живеем. Аз напълно ви разбирам, че да се действа в индивидуалната ви независимост е изключително отговорно действие, което изисква освен сила е необходимо и безумна смелост. Не забравяйте, че вашата сила е част от вашия творческия процес на развитие тук на земята и ако вашата любов към силата бъде заменена от силата на вашата любов, тогава вие ще направите квантов скок във вашето развитие, защото любовта ви без силата ще бъде хилава и вие сте длъжни да осъзнаете тази взаимно свързаност по между си. Може би това което ви съветвам да изглежда парадоксално, но мъдрото и внимателно съзерцаване на тази същност разкрива великата истина от сътворението на човечеството. За това Любовта е основната творческа и божествена сила, а в омразата се коренят страхът, който олицетворяват основните деструктивни и генеративни сили. От гледна точка на вашата аура, омразата и страхът са първоначалните разрушителни сили, който предизвикват у вас ауричен дисбаланс. Нима това ви е необходимо? Разберете, че няма човек, който силно да мрази и тази ненавист да рефлектира извън него, защото знаете ефекта на бумеранга - той се връща обратно от където е стартирал! Същото се отнася и за любовта - ефекта на бумеранга е същият. За това вие се нуждаете от само осъзнаване при всяка дадена ситуация, защото вашата само осъзнателност на разпознаване на природата на "мисловното ви съдържание" е много съществен аспект за вашето превръщане в едно цяло и изцяло осъзнато духовно същество, което е присъщо само на човека. Така, че съдържанието на вашите мисли и убеждения са напълно достъпни за вас. Те не са заровени някъде и не са заключени в отдалечените или недостъпни места във вашия разум. Напротив те са достъпни за вас - само се иска да ги погледнете и да ги видите. От вас не се изисква да имате висше образование по философия, защото вашият жизнен опит ви го е предоставил, като най висша школа на вашето познание. От вас се иска само да отсеете конструктивното от деградивното и съзнателно да приемете това, което смятате за най-добре за вас, за семейството ви, за вашето поколение и околната среда, която ви обкръжава. Това е! Никак не е трудно! Просто отделете време за внимателното съзерцаване на мислите, убежденията и действията си! Толкова е просто! Нали? Осъзнавам, че заплетеността и разновидността на взаимно отношенията и връзките ви в сферата на вашето семейство са много сложни, но проблемите идват и си отиват във времето. Омразата е обратната страна на Любовта, в другия край на същия спектър от гледна точка /пречупена през призмата на вашето възприятие/ вашият емоционален аспект. Ако не ме разбирате правилно, има опасност между вас да възникне гняв и да се преследвате по между си и да имате усещането за предателство в резултат на емоциите си. Тогава картината е ясна - ще се задвижите спираловидно в посока надолу атакувайки и наранявайки. Само, че след време ще разберете, че тази енергия е като бумеранга и ще се насочи обратно към първоизточника си, който я проектира. Докато носите в сърцата си тази негативна енергия, която продължава да разбива ауричното ви поле, заразявайки и другите около вас, разрушавайки емоционалната ви стабилност и тя ще продължава дотогава докато се въртите и фокусирате над болката, гнева и омразата. Всичко това вие ще привличате върху себе си и ще се чувствате потопени в тази деструктивна негативност с години или през целият ви живот - това зависи от без мисленият ви инат! Да, виновникът е негативната ви енергия на деструктивните ви емоции - омраза, страх, болка и гняв. Именно тази болка, причинена от скъсването на вашата връзка с любимите хора, ще ви отведе до най висшия аспект на истината на вашата независимост. Вашата връзка ще има бъдеще само, когато и двамата сте независими и всеки да уважава свободата на другия. Друга алтернатива няма! Не забравяйте, че всички ние сме тук на земята, като духовни същества, който да разнищят мистерията на живота, да открият неговата цел и смисъл чрез така наречената Любов. Ние сме избрали физическия живот на земята с пълното съзнание, че всеки човек притежава нещо прекрасно и единствено по рода си лично усещане за живота сам по себе си. За това приятелю, ти и твоите близки - Дайте Дао /път/ на Любовта и Разума да ви водят от тъмната страна на Ин в която се намирате сега и смело продължете към светлината на Ян във вашия живот! Така всички ще сме радостни и щастливи! Друг Път няма! Обичам ви!

                                                                          Тодор Миков
/Край/
                         
                                                                                  

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - продължение

Приятелството е Отговорност!
                                        Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/25-ти разговор/

ИН - ЯН Съвет към приятелят ми.

-И така приятелю  ти си, като едно малко дивно цвете, което посреща предизвикателствата на камънаците и тръните по своя път към светлината на деня. Също като това цвете, ти си обгърнат от аурата на ярката златиста светлина, която разкрива величието на твоята човешка същност, също като крехката същност на цветето, което без да се прикрива от дебнещите опасности е равностойно и на най-яркото слънце на Вселената. Сега, ти си изправен пред много трудна ситуация и имаш избор - или да негодуваш и да потърсиш кого да обвиниш за страданията си, или да посрещнеш предизвикателството и да го преодолееш със цената на всичко на което ти си способен. Твоето цвете на живота, ти показва пътя, докато твоето силно желание за живот те води от мрака на Ин към светлината на Ян. Разбираш ли приятелю? Безсмислено е да се бориш с предизвикателствата на живота, /който ти ги предоставя съдбата/ или ще се опиташ да ги избегнеш и отречеш. Тези предизвикателства, приятелю съществуват от край време и ако семето в теб иска да стане цвете, трябва да минеш през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш на този свят. Когато си сам, знай, че ти не си сам, а си просто самотен - защото между това да си сам и самотен има огромна разлика. Когато си самотен, мислиш за другия човек и чувстваш липсата му. Разбира се, че самотността е негативно състояние в живота ти и тогава чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб са приятелят, съпругата или любещата ти майката. 
-Много си прав! - усмихна се Той и се настани удобно до мен. 
-Да! Найстина! Мисля, че съм прав! Защото, когато човек е самотен е илюзия т.е. той никога не е самотен, защото ние с Теб сме до него!
-Така е! - съгласи се Той - И после?
-И така, приятелю, хубаво щеше да е, ако някой от тях да е наблизо до теб, но тях ги няма. Самотността е отсъствието на другия. Самотата е собственото ти присъствие и е многопозитивна. Тя е едно преливащо присъствие и ти си толкова изпълнен с това присъствие, че можеш да обхванеш цялата Вселена и нямаш нужда от никого. Когато го няма "човека в живота ти", можеш или да бъдеш самотен, или да се наслаждаваш на свободата си, която самотата ти е донесла. Когато не намираш подкрепа у другите за истините, които усещаш дълбоко в себе си, можеш или да се чувстваш изолиран и огорчен, или да празнуваш осъзнаването, че визията ти е достатъчно силна, за да победи дори могъщата човешка нужда от одобрението на семейство, приятели или колеги. Тъй като ти си изправен пред подобна ситуация в момента, обърни внимание на това как избираш да погледнеш на своята "самота" и поеми отговорността за направения от теб избор. Аз като твои и  най-добър и най-сърдечно искрен приятел няма да ти позволя да се чувстваш самотен, огорчен и изолиран от света в който ти живееш. Не се превръщай в смирено същество, което излъчва тъжната светлина на разочарованието и несправедливото анатемосване от страна на любимите ти хора. Бъди светлина сам за себе си, приятелю, защото рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи. На теб ти предстой промяна или ремонт в живота ти, който винаги се мени и повтаря механично. Ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело. Ето защо будистите го наричат: Колелото на живота и смъртта и колелото на времето. Раждането е последвано от смърт, смъртта е последвана от раждане, любовта е последвана от омраза, омразата е последвана от любов, успехът е последван от провал, провалът е последван от успех и т.н. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш... И това се повтаря отново и отново. За това съм неотклонно до теб приятелю, за да ти помогна от това състояние на безпомощност, защото ти си човешко същество и имаш право на щастие. 
-Разбира се, че всички имате право на щастие! Нали за това Съм ви създал с много обич и любов ЗА ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ! - прекъсна ме Той.
-Така е! - съгласих се също с Него и продължих - Огромното колело на твоя живот приятелю,, олицетворява времето в което ти живееш, твоята съдба и твоята карма и около това безспирно движещо се колело се въртят галактиките на Света. Ти също си една галактика, която съхранява в себе си  дванадесетте знака на зодиака на живота, разположени по периферията му, осемте триграми на И Дзин /И Дзин е най-известната философско-гадателска книга в света и най- старата китайска историческа книга./, а още по-близо до центъра са четирите посоки, всяка от тях осветена от енергията на светкавицата. Въртящият се триъгълник в този труден за теб момент сочи  нагоре, към божественото, а в центъра са символите Ян и Ин, мъжкото и женското начало, творческото и приемащото. Всичко това си ти, приятелю и единственото нещо, което никога не се променя в света, е самата промяна. Животът не спира да се променя, да еволюира, да умира и да се възражда. Всички противоположности играят роля в този необятен кръгов космически модел и ако упорито продължиш да се държиш към периферията на колелото, ще ти се завие свят! За това те съветвам, приятелю - движи се към центъра на урагана и се отпусни в осъзнаването, че това ще мине и ще бъдеш отново щастлив. За това не се предавай и от все сърце ти пожелавам да погледнеш с нов поглед към света и живота в който ти живееш. Ако ти се отвориш за върховното, то мигновено ще се излее в теб и вече няма да си обикновено човешко същество, а ще си се издигнал над това ниво на което си в момента. Тогава твоето прозрение ще е станало прозрение на цялото съществувание и вече не си отделен, защото си намерил своите корени. Иначе всички ще се движат без корени, без да знаят откъде сърцето им получава безспирно енергия, кой е този, който диша в тях и без да познават жизнения сок, който тече в тях. Това не е тялото, не е умът - това е нещо, което е отвъд всички дуалности. Когато твоята вътрешна същност се отвори, отначало изживяването е в две посоки - на височина и в дълбочина. После бавно, с установяването на тази ситуация, започваш да се оглеждаш, да се простираш в останалите посоки. А когато стигнеш до момента, в който височината и дълбочината се срещнат, ще можеш да се огледаш до самата периферия на Вселената в теб. Тогава съзнанието ти ще започне да се разгръща във всички посоки, но знай, че пътят е един! Ти трябва да изживееш своето възраждане, за да се освободиш от земните си корени и да полетиш с новите си криле към безкрая на твоя духовен живот към съвършенство. Ти имаш прекрасната възможност да видиш живота във всичките му измерения - от дълбините до висините. Ако ти осъзнаеш, че мракът и трудностите са толкова нужни, колкото светлината и безгрижието,  ще започнеш да гледаш на света по много по различен начин и ако позволиш да бъдеш наситен с всичките цветове на дъгата на живота, ще станеш по-цялостен и по-уверен в себе си. 
-Прекрасно разсъждение! Твоя приятел трябва да бъде цялостен и уверен в себе си - това е много важно за него! - съгласи се Той.
-Дано да ме е разбрал правилно, Боже!  - продължавайки - Много добре знаеш, приятелю, че конфликтите съпътствуват човека още от неговото сътворение и истината е, че конфликта преди всичко се корени в самият човек и ако не бъде разрешен там, не може да бъде разрешен никъде. Политиката е в теб самия и тя е между двете сфери на ума. Между тях има много малък мост и ако бъде разрушен - при нещастен случай, физиологичен дефект или нещо друго - човек става раздвоен, става двама души. Това е феноменът на шизофренията, на раздвоението на личността. Прекъсне ли се мостът, а той е много крехък,  ставаш двама, държиш се като двама души. Сутринта си изпълнен с любов и красота, а вечерта си завладян от гняв и напълно различен. Не помниш сутринта... как можеш да помниш? Тогава е действал друг ум - и човек става двама души. Ако мостът бъде укрепен до такава степен, че двата ума да изчезнат като два и да станат един, тогава настъпва интеграцията и кристализацията. Тази кристализация на съществото, не е нищо друго, освен единството на тези два ума, вътрешната среща на мъжкото и женското, на Ян и Ин, на ляво и дясно, на логика и интуиция, на Платон и Аристотел. Интеграцията в теб, приятелю е сливането на противоположностите в самия теб. Време е досега изпитваните дуалности на твоя живот да установят контакт по между си. Вместо нощта и тъмнината да се противопоставят на деня и светлината в твоята душа, те трябва да започнат да работят заедно за създаването на единно цяло, като се превръщат едно в друго до безкрай и всяко да съдържа в своята сърцевина семето на противоположното. Нали знаеш, че: Орелът, и лебедът са същества на величието и полета. Орелът въплъщава силата и самотата /вглъбен в самия себе си/, а лебедът въплъщава простора и чистотата, като изящно се носи по повърхността и се гмурка във водите на емоциите, напълно удовлетворен и цялостен в своето съвършенство и красота. Така и ние сме съюзът на орела и лебеда - мъжко и женско, огън и вода, живот и смърт. Интеграцията е символ на сътворяването на себе си, на новия живот и на мистичния съюз, познат /още от миналото/ като алхимия. За това те моля приятелю: Обичай себе си, бъди лебед и никога не се предавай! Аз винаги ще съм до теб! Обичам те!
-Много мило от твоя страна и Аз като теб му пожелавам същото и най-вече: Да не се предава и да не пада духом! За сега, Лека нощ! - изчезна Той, оставяйки божествената си светлина в сърцето и душата ми ...
-Лека нощ! - излязох от медитацията си и искрено се надявам, моят приятел да ме е разбрал правилно и уверено да тръгне по своя Дао от Ин към Ян. Пожелавам му го от сърце!

                                                                         Тодор Миков
/Следва продължение/


сряда, 24 октомври 2012 г.

Ин-Ян Съвет към приятелят ми - продължение.

Приятелството е Отговорност!
                                        Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/24-ти разговор/

Ин-Ян Съвет към приятелят ми.

-Приятелю! Знам за мъката ти и я споделям с теб със цялото си сърце и душа. Искам да знаеш, че аз винаги ще съм до теб и искам да отправя едно пожелание към теб: Беше споделил с мен, че твоя син те беше нарекъл, че си глупак! Недей да му се сърдиш, защото да си глупак - означава да си доверчив човек. Това означава, че колкото и пъти да го мамиш, толкова пъти ти се доверява. Това навежда на мисълта, че глупакът не се учи от опита да го мамят, но не забравяй, че доверието на глупака е безкрайно и е толкова чисто, че никой не може да го поквари. Искам да ти пожелая да продължиш да си глупак в смисъла на Дао - китайската философия за мистериозната магия на противоположностите: "Ин и Ян". Моля те само да не се изолираш от света, който те заобикаля и не е необходима да се ограждаш със стена от познания и ако има нещо, което ти се случва, позволи му да пресече жизнения ти път и с гордо вдигната глава - продължи напред, независимо от преживяванията и болката! Ако трябва, всеки път умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, колкото и да ти е трудно в началото. Хората ще започнат да се възползват от теб... така да е, но те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето. Всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира, оставяйки миналото зад гърба си. Носи в себе си единствено своята чистота, невинност и доверие към хората, който те обичат или мразят. Така ти ще си в хармония със заобикалящият те свят, твоята интуиция ще е в своя епогей и винаги ще имаш подкрепата на Вселената, моята подкрепа и подкрепата на Бог ...
-Много интересно и задълбочено начало! - озова се Той до мен и се настани удобно на дивана - Продължавай!
-Дори и да скочиш в неизвестната бездна на живота си ще имаш нашата подкрепа, доверявай се на собствената си интуиция, на чувството за "правилност" на нещата и няма да сгрешиш. Действията ти може да се сторят "глупави" на другите, дори на теб самия, ако ги подложиш на анализа на рационалния ум. Не забравяй, че твоите водачи са доверието и невинността, а не скептицизмът и миналият опит. По принцип, ти не си случоино на този свят, защото съществуванието има нужда от теб и защото без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие, че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята - всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.Това ти носи огромна радост и задоволство, че си свързан със съществуванието и то те обича. Веднъж щом добиеш вътрешна чистота и яснота, виждаш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов. Приятелю, отправи поглед към прекрасното нощно небе и знай, че "вкъщи" не е физическо място от външния свят, а вътрешно качество на спокойствие и приемане. Звездите, скалите, дърветата,цветята, рибите и птиците - всички са наши братя и сестри в този танц на живота. Ние, човешките същества, сме склонни да забравяме това, заети да преследваме личните си цели с убеждението, че трябва да се борим за това, от което имаме нужда. В основата си обаче, нашето чувство за отделност е само илюзия, изфабрикувана от ограничените действия на ума. Сега е моментът да се запиташ: Позволяваш ли си да приемеш необикновения дар да се чувстваш "у дома", където и да си? Ако е така, отдели време да се насладиш на това усещане, за да го задълбочиш и запазиш в себе си. Ако пък имаш чувството, че целият свят е против теб, време е за почивка. Излез довечера и погледай звездите ...
-Прекрасен съвет към твоя приятел! Много мило от твоя страна! Ти найстина си прекрасен приятел, на твоя приятел! После?
-Следващото нещо, което искам да ти пожелая, приятелю е: Винаги слушай ВЪТРЕШНИЯТ СИ ГЛАС! Ако си открил своята истина в себе си, в цялото си съществувание няма какво друго да откриеш. Сега истината действа чрез теб. Когато отваряш очи, истината отваря очи. Когато затваряш очи, истината е тази, която затваря очи. Това е изключителна медитация. Ако само разбереш механизма й, няма нужда да правиш каквото и да е било, защото всичко, което ти правиш, се извършва от истината. Когато вървиш, това е истината, когато спиш, истината си почива, когато говориш, говори истината, когато мълчиш, това е мълчанието на истината. Това е една от най-простите техники за медитация. Малко по малко всичко се нарежда и тогава няма нужда от техниката. Когато си излекуван, оставяш медитацията, изхвърляш лекарството и заживяваш като истина - жив, сияен, удовлетворен, блажен, сам за себе си. Целият ти живот става молитва без думи, всъщност е по-добре да се каже молитвеност, изящност, красота, която не е от този земен свят, лъч светлина от отвъдното, пробиващ мрака на нашия свят. Твоят вътрешен глас приятелю, говори не с думи, а с безмълвния език на сърцето ти. Той е като оракул, който казва само истината. Ако имаше лице, то би приличало на лицето в центъра на твоя свят - будно, бдително и способно да приеме мрака и светлината на кристала. Самият кристал олицетворява яснотата, която настъпва с трансцендирането на всички дуалности. Вътрешният ти глас приятелю, може да бъде и игрив, когато се гмурка в дълбините на емоциите и отново изплува, за да се устреми към небето, като двата делфина, които танцуват във водите на живота. Неговата връзка с космоса е олицетворена от короната полумесец, а със земята - от зелените листа по кимоното на Природата. В живота ни има моменти, когато твърде много гласове сякаш ни теглят във всички посоки. Самото чувство на объркване в тези ситуации ни напомня да потърсим вътрешната тишина и центрираност. Само тогава ще сме в състояние да чуем своята истина.
-Така е! Ти винаги контактуваш с вътрешният си глас т.е. с Мен и хубавото е в това, че съветваш приятелят си да разговаря със своят вътрешен глас, където винаги на свойте въпроси ще намери техните отговори! Много си прав и Съм съгласен с теб. Твоя приятел трябва да се радва, че те има на този свят! А после, какво би му препоръчал на твоя приятел? - попита ме загрижена Той.
-Приятелю, искам да събудиш бунтарят в теб, защото хората се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите хора от затвора на традицията. Просветленият човек не може да бъде поробен и той не може да бъде затворен. Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане и внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни, защото са свикнали с нещастието си и всеки, който не е нещастен, като тях, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света и сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации. Такъв човек излъчва сила и авторитет. Той несъмнено е господар на съдбата си - без значение дали е богат или беден. Бунтарят е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото. Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните,  безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите криле на мечтите си. Самият негов начин на съществуване е бунтарски - не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея. Бунтарят ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да приемем Осъзнатостта и Смисъла на Живота! Знай че умът ти никога не е интелигентен, защото: само не-умът е интелигентен. Само не-умът е оригинален и радикален. Само не-умът е революционен - той е революция в действие. Умът ти причинява нещо като вцепенение. Под тежестта на спомените от миналото и проекциите за бъдещето и продължаваш да живееш на нивото на своя минимум и не живееш със своите максимални възможности. Пламъкът ти едва мъждука. Веднъж щом започнеш да изоставяш мислите, да се отърсваш от събрания в миналото прах, пламъкът лумва - ясен, чист, жив и свеж. Целият ти живот става пламък, и то пламък без дим. Именно това е истината за осъзнатостта. Отхвърли своята "Майа"- булото на илюзията, което ти е пречело да възприемаш реалността такава, каквато е. Това не е нагорещеният огън на страстта, а хладният пламък на осъзнатостта. Осъзнатостта, която израства в теб в момента, не е резултат от съзнателно "правене", нито пък трябва да полагаш усилия, за да накараш нещо да се случи. Каквото и чувство да си имал, че се движиш в пипнешком, то вече изчезва или скоро ще изчезне. Установи се в себе си и помни, че дълбоко в своя вътрешен център ти си само свидетел, вечно безмълвен, осъзнат и неизменен. В момента се отваря канал от периферията на действието към този център на безмълвно наблюдение. Той ще ти помогне да възприемаш с не привързаност и една нова осъзнатост ще вдигне булото от очите ти. За това се иска смелост и мъжество. Представи си, че твоята смелост е едно мъничко семе, което си го посял в душата си и бъди уверен, че това семе не знае, какво ще се случи, даже то не знае и какво ще бъде цветето, за което то е посято! То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните - а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва и прави усилие. Семето изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и със скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия наред, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства. Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.
-Страхотно! Много мило от твоя страна! - усмихна се Той и Лека нощ! - оставяйки след себе си мека светлина ...
-Лека нощ, Боже и много благодаря за подкрепата Ти ... - и излизайки от медитацията, си пожелах: Дано моя приятел да ме е разбрал правилно и смело да поеме своя Дао от Ин към Ян! 

                                                                             Тодор Миков
/Следва продължение/

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Ин-Ян, Любов и Живот.

"Ин" не може без "Ян"!
Любовта не може без Живота!
Живото не може без Любовта!
Човекът не може и без тях!
                                         Тодор Миков







Ин-Ян,  Любов и Живот. 

Любовта е толкова необятна, колкото необятна е Вселената, но има ЕДНА АБСОЛЮТНА ЛЮБОВ, НАРЕЧЕНА БОГ и всичко останало за Любовта си остава в 4-те измерения на земния разум. Любовта се изразява по хиляди начини, но ако човек се постарае да я обедини в едно цяло, непременно стига до Бог, тоест до БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ! Във всички случай я възприемаме като музика в сърцето си, като симфония, която въплъщава в себе си живота на Вселената и човек за да обича, трябва да бъде сензитивен т.е. чувствителен към към цялата тази симфония, сътворено от Бога. Когато човек е увлечен, привързан, пристрастен или е обсебен с човешкото си чувство на влюбване към любимия човек, го поставя на най-високият пиедестал в живота си, като първостепенен план и всичко останало остава зад себе си. "Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те – личен, обществен, семеен или общочовешки."/Петър Дънов/. Когато си влюбен усещаш, че сърцето ти вече не е чувствително и че любовта не е обвързване, а състояние на съществуване. Така, че Любовта, също е една от причините за Смисълът на Живота за неговото продължение във Времето. Любовта е вечна, както и живота е вечен, защото те са съществували и при ние да сме се родили и ще съществува и след нас! Може ли да има Любов без Живот или Живот без Любов - естествено не, защото и двете са като Ин и Ян - взаимно се противопоставят, привличат, преливат едно в друго и така ще си останат завинаги във Вечността. Любовта олицетворява Живота и Живота олицетворява Любовта - те са като въздуха, слънцето и водата без който Вселената нямаше да съществува. Любовта е като розата /както и всички земни цветя/, еднакво дават своя аромат на добрите и на лошите хора. Цветята и децата в своята същност не могат да правят нищо друго освен да обичат света, който ги заобикаля. Някъде бях чел или слушал: "Розата в своята същност не може да прави друго, освен да обича всичко. Възможно ли е за лампа да каже – „аз ще дам светлината си на добрите хора в тази стая и ще я задържа от лошите”. Възможно ли е за едно дърво да каже – „аз ще дам своята сянка на добрите хора, които седят под мен, но ще я задържа от лошите”. Не може. И поетът казва – дървото ще даде сянката си дори на човека, който го сече и ако е благоуханно дърво, ще остави аромата си върху брадвата. Какво достойнство е за вас, ако поздравявате само тези, които ви поздравяват и ако обичате само тези, които ви обичат? Вие трябва да сте всеобичащи по подобие на Небесния си баща, който е всеобичащ, за да направи своя син отново да блести над доброто и злото по равно и над светците и грешниците еднакво.” Това е Любовта! Това е Живота! Това са Ин и Ян! И никой не може да съществува без тях!


                                                                            Тодор Миков



Ин-Дао-Ян ЗА МОЯ ПРИЯТЕЛ.

ПРИЯТЕЛ!
Това звучи
прекрасно!
      Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/23-ти разговор/


Ин-Дао-Ян ЗА МОЯ ПРИЯТЕЛ

-А има ли все още нерешени въпроси или мисли около твоя приятел?
-Естествено, че има! - отговорих Му аз.
-И какви са те? - попита ме загрижено Той.
-Въпросите му са ясни, но мислите му са сложни ...
-Започни от там, от където смяташ за най-удачно! - насърчи ме той и се настани по-удобно на дивана до мен в очакване ...
-Да! Трудно ми е от къде да започна? Първото нещо, което ме успокоява е, че той е на път да излезе от тъмната сянка на "Ин" и да се насочи към светлината на "Ян"! Той ясно осъзнава причините на раздорите с близките си и те са в основата на мамонизма, които е завладял сърцата им, поради кризата и безпаричието. Той ми каза: "Аз отдавна се излекувах /в личен план/ от мамонизма и се радвам на това, което имам и притежавам, но най-голямото ми богатство са: съпругата, децата и внучетата! Всички те са различни по характер /като петте пръста на ръката ми/, но еднакво ги обичам и еднакво ме боли за тях /така, както ще ме боли, който и пръст да си отрежа/. Лошото е, че не всеки от тях може да се излекува от заболяването на мамонизма /Мамон - Бога на парите/, който доведе до разруха на много семейства по света, безработица, социален стрес, грабежи, убийства и несигурност в живота. Съпругата ми е на път да осъзнае грешката си /за което съм й благодарен/, дъщеря ми - отчасти, поради факта, че бившият й съпруг, умело манипулира децата в своя полза, защото го мързи да работи и се мисли за някаква световна знаменитост, като изпитва срам и отвращение от работата на обикновените хора. Така той я задушава с класическият си мързел и негативизъм, като не й дава възможност да излезе от непрогледния мрак на тъмнината "Ин". Единственото й спасение е: да се изолира от него, но трудното е в това, че децата трябва да обичат баща си, а той да спре да ги манипулира срещу майка си и да не използва нейния труд. Той абдикира напълно от бащинските си задължения и се отдаде на бохемски живот и неговият мамонизъм е цел номер едно със цената на всякакви средства и възможности. Затънал е в борчове и финансови задължения към банки и приятели и към синът ми - на когото дължи огромна сума, завършваща с три нули. В интерес на истината: "Не е виновен този, който яде баницата, а този който му я дава!" /българска народна поговорка/. И му се възхищавам на този сладък тарикат: Как е успял замъгли съзнанието на синът ми, така че: той продължава да го обожава, а мен да ме мрази, за това, че се опитвам да му отворя очите. Получава се така, че и двамата са се опълчили срещу мен и в момента са повлияли и на дъщеря ми, която също е срещу мен. Наистина се прекланям пред този този сладък тарикат и ловък интригант. Възхищавам се на изкуството му на влияние и манипулация. Независимо от злините, който  той ние направил - му се възхищавам, защото всеки не може да бъде като него!"
-Позитивното мислене на покойният ти баща, с което ти си насърчил твоя приятел да мисли по същия начин, не те е напуснало?
-Да! Боже! Аз никога няма да се откажа от позитивното си мислене, чрез което ме е възпитал моя татко-вълшебник, но съм сигурен, че децата на моя приятел, рано или късно - ще осъзнаят грешките си и грешното си убеждение срещу него и тяхното осъзнаване ще им помогне да излязат от тъмната сянка на "Ин" и да се насочат към светлината на "Ян" т.е. да намерят пътя /Дао/ към сърцето на баща си.
-А бившия му зет? - загрижи се Той ...
-Според неговите думи: Той е безнадежден случай и ако нещо се промени в него ЩЯЛО БЪДЕ ИСТИНСКО ЧУДО!
-Какво би пожелал на твоя приятел? - попита ме Той.
-Желая му от все сърце да се въоръжи с необходимото търпение и  се моля, децата му, да осъзнаят грешките си и с любов да излязат от тъмния "Ин".
-А на бившият му зет?
-Ако няма сили и воля да излезе от сковалият го "Ин" и от капана на Мамон - нека да пощади децата и внуците на моя приятел, като спре да ги манипулира и интриганства. Неговата съдба си е в неговите ръце, но каквото и да предприеме - да го направи за свое добро и да не вреди на другите! Ако го направи НАИСТИНА ЩЕ БЪДЕ ЧУДО!  Моят приятел е прав, че единственият начин е, децата му да се осъзнаят и каквото и да е тяхното решение - той щял го уважи! "Кой каквото, сам си го направи и Бог не може да му помогне"! /също българска поговорка/.
-Успя да Ме разсмееш! - засмя се Той.
-Така е и аз съм доволен, че с моята и с Твоята помощ, сме помогнали донякъде на моя приятел да се вземе в ръце, да се мобилизира и да се насочи по верния Дао /път/, който му предстой да пропътува от тъмната сянка на "ИН" в която е попаднал и да се насочи към светлината на "Ян" в живота си. Първата стъпка вече е направена - той вече е със стабилна психика и уверено гледа към бъдещето си. За мен и за Теб - това е най-важното. От тук нататък макар и бавно той ще продължи напред с ясното съзнание, че УСПЕХЪТ МУ ЩЕ ЗАВИСИ ИЗЦЯЛО ОТ САМИЯ НЕГО! Аз го познавам отлично и съм по-вече от сигурен, че той ще успее! Аз вярвам в него и в силната му воля да преодолее този стрес в живота си. 
-Разбира се, че няма да го изоставим! - подкрепи ме Той - И продължавай да си неотклонно да своя приятел, които заслужава своето щастие, което трябва сам да си го изгради! До скоро виждане! - изчезна Той ...
-До скоро ... - отговорих Му аз и излизайки от медитацията, си пожелах - моя приятел да се въоръжи с още сили и търпение, за да преодолее стреса и уверено да тръгне по пътя на щастието си! Пожелавам му го от все сърце! А вие приятели, какво бихте допълнили към моето пожелание за моя приятел? Вече имате адреса:  todor.mikov46@gmail.com
Обичам Ви!

                                                                              Тодор Миков



"Ин-Ян" БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА

Приятел в нужда
се познава!
           Народна мъдрост 

Благородната лъжа
е БОЖЕСТВЕННА!
           Тодор Миков






РАЗГОВОР С БОГА
/22-ри разговор/

"Ин-Ян" БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА

Искам да говоря за добрата лъжа, която наричам: БЛАГОРОДНАТА ЛЪЖА!
-Интересно! - усмихна се Той и в очите Му заблещукаха звездички с мека светлина и се настани удобно до мен.
-Като пример искам да споделя разговорът на моят приятел за неговата внучка ...
-Интересно! - лицето Му засия, като слънце 
-Да! Един ден, той се свързал по телефона със съпругата си и след кратък разговор, тя му дала да разговаря с внучката си, която плачела по телефона: "Дядо! Обичам те много! Кога ще си дойдеш? Чуваш ли ме дядо! Искам те! ЧАКАМ ТЕ ДА СИ ДОЙДЕШ ДЯДО!"- двамата плакали по телефона. Разговорът им бил много трогателен и се сетил за позитивното мислене /за което го бях посъветвал/ и решил да използва благородната лъжа с която успял да я успокой и да й вдъхне някаква надежда:"Слушай ме внимателно, мило слънчице на дядо! В момента правя ремонт в къщи и когато свърша - ВЕДНАГА ЩЕ СЕ ВЪРНА ПРИ ТЕБ! Разбра ли ме  малка принцеса? Дядо ти ще се върне при теб! Усмихни се и спри да плачеш! Чуваш ли ме, миличка? ДЯДО МНОГО ТЕ ОБИЧА И ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ!-Да! Дядо! Вече няма да плача! Много те обичам! Чакам те дядо! Много, ама много много много те обичам! Дядо ...- чувах я как ридаеше и не бях на себе си ..." А после? Какво стана? - попитах то аз -"Аз също много много много те обичам, слънчице! Искам да знаеш, че аз винаги ще съм до теб - даже и в сънищата ти, когато спиш" - отговори ми той. А внучката? - "Тя се успокой и остана с надеждата, че аз ще се върна. Много ме боли за нея и се наложи да я излъжа!"- Добре си направил, защото твоята лъжа е благородна и така си успял да съхраниш детската психика в крехкото й сърчице! - насърчих го аз - Жалко, че заради глупостта на големите хора, страдат децата им - прегърнах го аз и го оставих да си поплаче върху рамото ми. Той ридаеше като дете и се чувстваше безпомощен. Сега, когато пиша тези редове, сълзите ми не спират и болката на приятелят ми - се превърна в моя болка.- "И СЕГА АЗ ПРАВЯ РЕМОНТ В ДОМА НА МОЯТА ДУША ЧРЕЗ МОЯТА ЧОВЕШКА ВРЪЗКА С ТЕБ ПРИЯТЕЛЮ, ЗАЩОТО САМО ТИ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА МИ ПОМОГНЕШ!" - Бог също е с теб, приятелю и Той никога няма да ни изостави! Ясно осъзнавам, че нейното малко сърчице не може да побере голямата омраза на майка й към нейния дядо и абсурдността на човешкото безумие в глупостта на големите хора! ИСТИНАТА Е В ТОВА, ЧЕ ТЯ Е ЖЕРТВА ИМЕННО НА ТОВА БЕЗУМИЕ И ГЛУПОСТ! ТИ ВЕЧЕ СИ НАПРАВИЛ СВОЯ РЕМОНТ В ДОМА НА СВОЯТА ДУША! Сега е ред за ремонт в дома на душата на твоята дъщеря и осъзнаване на грешките си. Защото: ЧОВЕШКО Е ДА СЕ ГРЕШИ, но е престъпление, ако тези грешки не се осъзнават и се отстъпва място на ината! Инатът, също е една грандиозна илюзия, присъща на високомерните хора, които ги превръща в глупаци и жалки смешници. Към такива хора, приятелю се обръщай с любов и им подавай ръка, за да им помогнеш да се осъзнаят, с ясното съзнание, че: САМО ТЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА СИ ПОМОГНАТ И ТО СЪЗНАТЕЛНО! За сега, мога само с любов да те подкрепя, НО КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ СИ Е ИЗЦЯЛО В ТЕХНИТЕ РЪЦЕ! Техния ремонт в дома на тяхната Душа, зависи само от тях самите! В случая ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ, а не от теб! Ти си направил всичко и според твоите възможности. Ти си човек за уважение и аз се гордея, че имам такъв приятел.
-Да! Ремонтът в домът на душа на твоя приятел е отлично завършен! - подкрепи ме Той - Свободата с която разполагат неговите близки е в техни ръце и от тях зависи съдбата на неговата невръстна внучка и нейното възпитание. Ти си направил всичко на което си бил способен за твоя приятел. Дали ремонта в души им ще бъде успешен или не, ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ! Спри да се притесняваш и бъди сигурен, че твоя приятел ще бъде щастлив, дори и да не живее с близките си, защото знаеш, че ВРЕМЕТО ЛЕКУВА! Тя ще порасне и ще го потърси. Така, че ти като негов приятел си длъжен винаги да си до него и да го подкрепяш. За сега, това се иска от теб. Обичай приятелят си! - усмихна се Той и изчезна.
-Да! Аз никога няма да го изоставя и което зависи от мен, ще го направя и излизайки от медитацията си мислех: Ако мога да го събера със семейството му ще бъде голям успех в живота му и аз от все сърце му го желая! А вие приятели с какво ще му помогнете? Очаквам ви на адрес:  todor.mikov46@gmail.com             Обичам ви!

                                                                                Тодор Миков



"Ин-Ян" НЕДОРАЗУМЕНИЯ.

Недоразуменията раждат
само недоразумения!
                     Тодор Миков




И ще бъда аз най-хубава...




РАЗГОВОР С БОГА
/21-ви разговор/

"ИН-ЯН"  НЕДОРАЗУМЕНИЯ

Днес се замислих, защо понякога хората не се разбират по между си и стигам до извода, че недоразуменията са в основата на кавгите и раздорите в живота им. Реално погледнато, недоразуменията могат да се избегнат при добрата воля и желание от двете страни, но ако едната страна не прояви тези качества - недоразуменията са неизбежни ...
-Естествено! - прекъсна ме Той - И тези недоразумения са присъщи само на вас хората!
-Много Си прав, за огромно съжаление и никой от нас не е застрахован от тази човешка слабост.
-Така е! - усмихна се Той - Нали на вас, хората: "Нищо човешко не ви е чуждо"! Добре ли си днес?
-Да! Всичко около мен, вече е добре! - и сърцето ми се сви от болка ...
-Какво имаш в предвид и защо си тъжен? - попита ме Той.
-Понякога човек греши в стремежа си да помага на близките си хора, а в същото време им вреди без да го осъзнава - хубав пример за недоразумение!
-Имаш в предвид себе си?
-Не! - отговорих Му аз - Един, мой приятел, от детинство сподели мъката си пред мен и се чудя как да му помогна?
-И какво му се е случило? Да не би да е болен? Хайде! Разказвай! - помоли ме Той и седна до мен в очакване ...
-Моят приятел е прекрасен човек и се познаваме още като деца. Явно в живота му, нещата не вървят на добре и сега се чувства съкрушен.
-Няма ли начин да му помогнеш? - попита ме загрижено Той.
-Предполагам, че има възможност да му помогна, но нещата не зависят само от него ...
-А от кого? - прекъсна ме Той.
-Всичко зависи от цялото му семейство и помоща трябва да е взаймна.
-Нищо не разбирам! - отново ме прекъсна Той.
-Ами, когато помагал на дъщеря си, мислил, че прави добри неща за нея и внучетата си, а се оказало, че той й вредил без да го осъзнава! Така, че за него илюзиите свършили ...
-Ама, че Начало! В състояние ли си да Ми кажеш нещо по-подробно? Каква е болката на твоя приятел? Както сам казваш: ИЛЮЗИИТЕ МУ СВЪРШИЛИ! Това означава, че е на път да се оправят нещата и ...
-Така е - прекъснах Го аз - защото  /рано или късно/ идва момент, когато човек изоставя илюзиите си! Моят приятел има две родни деца /от две различни майки/: дъщеря и син и отгледал още една доведена дъщеря! Той ги обича еднакво със цялото си сърце и душа! Поради ред причини, не успял да им предаде своя житейски опит и възпитание, каквито неговите родители са му дали и целият си живот прекарал в успехи и в падения.
-Нормално е! А после, какво се е случило с твоя приятел?
-Ами, децата му пораснали и си създали свои семейства. Сега той е дядо на шест внучета, като едното го отгледал сам от шест месечно бебе, докато навършило шестата си годинка ...
-Вероятно е бил прекрасен баща и дядо! А после? - попита ме Той.
-Преди години, неговата дъщеря имала нужда от него да й помогне в гледането на децата й, за да може тя да работи в чужбина. Наложило се да напусне работа и заминал при нея. От дъщеря си имал две внучета. Тя била разведена и той поел цялата тежест. Докато дъщеря му работела в чужбина, а баща им си живеел своя бохемски живот, приятелят ми, до последния ден, бил за тях - майка, татко, баба и дядо. Грижил се за тях съвсем сам. Дъщеря му се принудила да работи извън България, за да им осигури финансовата издръжка за оцеляване, а заради мързела на баща им - децата били лишени от грижите и обичта на майка си. Така те пораснали без майка! След развода, баща им не се е грижил за тях и бил освободен от всякакви задълженията към семейство си. За него, дъщеря му била майка - героиня, а бившият му зет - един КЛАСИЧЕСКИ МЪРЗЕЛ. След като съпругата му се пенсионирала - отишла при него, за да му помага и така докато възникнал някакъв семеен скандал между тях. Според него не е била важна причината - кой е виновен или кой е крив, но дъщеря му застанала между тях и за да намали напрежението, предпочел да се прибере у дома си с надеждата, че всеки от тях ще осъзнае грешката си и ще си вземе поука. Естествено той поел своята вина, защото не се е смятал за безпогрешен човек, но дъщеря му предпочела да го изхвърли завинаги от живота си и да принуди съпругата му да остане при нея, за да гледа децата. Така той останал съвсем сам. Многократно търсел контакт с нея, но насреща си срещал ГРОБНО МЪЛЧАНИЕ! Сега не можел да излезе от психологическата травма - нанесена от дъщеря му, защото му е било забранено да вижда децата, нито съпругата си. Тя го изгонила заради това, че винаги й казвал истината в очите. Дъщеря му си мислила, че винаги е права и не можела да търпи опонентите си, и отстранявайки ги от пътя си продължавала  напред. Никога не се е вслушвала в съветите му като баща. Той винаги й е мислил доброто и е искал да я предпази от тарикатите, който безмилостно я използвали и лъгали, защото виждал нещата по-реално от колкото нея, но уви ... Той направил толкова много добрини за нея, че от тук нататък, тя ще ги оценява за в бъдеще. Той знаел, че ще дойде време, когато тя ще се сети за него и ще оцени не само помощта която той й оказал, но и грешките който е допуснала в живота си. За него нямало никакво значение дали е бил част от успеха й, защото направил всичко според своите възможности. Сега се пита - има ли някаква човешка логика между баща и дъщеря, които да не се разбират по между си и да не могат да си подадат ръка в такива трудни моменти? Явно тя не е оценила всеотдайната му обич! Естествено, той очаквал разбиране от нейна страна и какво толкова е сгрешил, че е заслужил такова отношение? За него това било чудовищно безумие, което надминало човешката глупост. Болката му е непоносима и не знае какво да прави? След като ми разказа историята си ме попита: "Има ли изход? Ще бъде ли правилно от моя страна и аз, като родител да отвърна на мълчанието й с мълчание?" Също така: "Може ли да съществува обич без обич между родители и деца? Нима съм заслужил такава съдба на стари години? Чувствам се в тъмната сфера на безизходицата и не зная какво да правя! Около мен всичко е тъмно и няма изход ..." Има изход! - отвърнах му аз - И после? "Дъщеря ми е в капана на бившият си съпруг, защото мързелът му да работи и гладът, го накараха да се сети, че има деца, а съпругата ми я превърнаха в слугиня на стари години. Аз, като баща съм длъжен да й помогна да излезе от този капан, защото този сладкодумен тарикат я използва чрез децата! Капанът в които е заклещена дъщеря ми и тъмнината, не й дават възможност да се осъзнае от използвачите си!"
-И как мислиш да му помогнеш на твоя приятел? Между впрочем как се казва той? - попита ме загрижено Той.
-Предпочитам да запазя името му в тайна, за да не засегна и останалите от семейството му и мисля, че така ще е най-добре за всички.
-Прав си, момчето ми! - натъжи се се Той - Ти найстина си прекрасен приятел на твоя приятел! А после?
-Ами, помолих го да ме послуша като му казах: Довери се на своето позитивно мислене, приятелю и то ще те изведе от тъмнината на Ин! Кажи на дъщеря си: ДА МИСЛИ ПОЗИТИВНО, защото само това е изходът от капана и от тъмнината в която е изпаднала. Да се опита да изхвърли от себе си ИЛЮЗИИТЕ и да се огледа, защото едно е да си въобразява, а друго е да възприема живота си реално! Никога не е късно, дъщеря ти да се вземе в ръце и да гради бъдещето си с любов! Нейната "омраза", приятелю е ЕДНА ИЛЮЗИЯ и тя рано или късно ще се върне при теб! От теб се иска само да обичаш децата си, така, както си ги обичал до сега! НИЩО ДРУГО НЕ ПРАВИ! Дъщеря ти има два пътя по отношение на теб - или ще се върне или ще сгреши! ОТ НЕЯ ЗАВИСИ КОЕ ЩЕ ИЗБЕРЕ - ТЪМНИНАТА "Ин" ИЛИ СВЕТЛИНАТА "Ян"! - "ЗА НЕЯ ИЗБИРАМ СВЕТЛИНАТА, ПРИЯТЕЛЮ!  Но мисля, че съзнателно или не - аз й вредя ..." В какъв смисъл? - прекъснах го аз - "Ами, бях много взискателен към всички! Изводът, който си направих е, че: Аз не съм достойният баща на дъщеря си и за това се оттеглям от нейното полезрение и семейство, защото вероятно съм заплаха за доброто на всички ни и аз като родител няма да го допусна. Искам да й се извиня, ако с нещо съм предизвикал гнева й и да бъде спокойна. За това и моето обръщение към нея е следното: Скъпа дъще, татко ти те е създал на този свят с любов и никога няма да ти навреди, дори и когато греши. Остани си със здраве и не забравяй, че моята любов към теб е безгранична и аз съм винаги до теб - за добро или за зло. Дори и да се преселя някога в отвъдния свят - аз пак ще си остана твоят татко. От все сърце ти желая: С усмивка да излезеш от тъмната сянка на заблудата и уверено да приемеш в сърцето си светлината на радостта и щастието в живота си. С обич, твоя татко!- Много трогателно и мило от твоя страна, приятелю! Пожелавам ти, за в бъдеще да бъдеш така силен и възторжено любещ татко на децата си! - прегърнах го аз - И никога не се предавай! От все сърце ти пожелавам светлина в сърцето и душата ти. Не знам точно с какво бих могъл да ти помогна, но аз, като твой приятел, никога няма да те изоставя и ще търся начин, как да ти помогна!
-Добре си му казал, че никога няма да го изоставиш! Нали: "Приятел в нужда се познава?"
-Така е! - отговорих Му аз - Но трудността идва от там, че той е лишен от всякакъв контакт с тях и не може да се осъществи никакъв диалог. Също така, не съм сигурен, ако се намеся, дали няма да навредя вместо да помогна! Ситуацията между тях е много деликатна и ако не се подходи внимателно с такт и с любов - всичко ще бъде обречено на гибел. Може би трябва да мине известно време и когато обстановката се успокой, тогава да се предприеме нещо. Сега, момента не е подходящ!
-Да! Прав си! За сега, остави нещата така! След време ще измислим нещо! До скоро виждане! - изчезна Той.
-До скоро виждане! - излязох от медитацията си и от все сърце пожелах на приятелят си да не пада духом и с любов да намери своя Дао /път/ към светлината на "Ян" в своя живот! Аз и Бог ще се опитаме да му помогнем! А вие приятели с какво бихте помогнали на моя приятел? Обичам Ви! Искам предварително да се извиня на тези, който са с подобна съдба и да не се засягат, ако мислят, че става въпрос за тях /това ще е просто едно съвпадение/! Случката е истинска и за това не споменавам никакви имена! Ще се радвам, ако получа отзиви или съвети, как да помогна на приятелят си и на неговото семейство, за което предварително Ви благодаря! Пишете ми на адрес:     todor.mikov46@gmail.com 


                                                                                  Тодор Миков