ЗА ИДЕАЛИЗМА, ПЕСИМИЗЪМ И РЕАЛИЗМА

ИДЕАЛИЗЪМ, ПЕСИМИЗЪМ И РЕАЛИЗЪМ

НИЩО ЧОВЕШКО НЕ МИ Е ЧУЖДО!

СТИГА ДА Е В УМЕРЕНИ ГРАНИЦИ!

                        Тодор Миков

ЗА ИДЕАЛИЗМА, ПЕСИМИЗЪМ И РЕАЛИЗМА

По принцип идеализма е привилегия на младите хора, защото в повечето случай, тяхното мислене е ексцентрично, което е предпоставка за нови идеи и носят в себе си новаторство! На такива хора им казваме, че са идеалисти и тяхното духовно извисяване в забързаното ни ежедневие е чудновато и характерно за лудите /в добрия смисъл на думата/. Все пак, добре е че ги има, защото само те могат да променят света и това е прекрасно. Освен идеи, те носят в сърцата си и оптимизъм. Техния философски възглед е, че всичко на света е добро и върви към по-добро. Разбира се, че идеалисти има и при възрастното поколение, но те са рядкост. Както винаги тази група е атакувана от песимистите които са носители на скептицизма и материализма. Те не вярват на идеалистите, въпреки, че те също са били такива на млади години и обладани от битовизма са със здравословни проблеми. Скептиците отричат идеализма и здраво са се вкопчили в материализма, като си въобразяват, че само той е непресъхващият извор на блага. Те са се превърнали в роби на жълтия метал и са оковани във веригите на парите, треперейки денонощно за равновесието на наличният си доход и равнището на цените на пазара. Песимистите, непрекъснато натякват на идеалистите, че няма да оцелеят дълго време в ежедневният си живот и в същото време не се усещат, че техния живот вече е изтекъл между пръстите им докато са броели парите и трупали богатства. И като си помисли човек материалното и идеалното не са противоположности от гледна точка на реализма. Тоест те всички са реалисти, защото и едните и другите съществуват с тази разлика, че принципите им на съществуване са различни. Нещото което ги обединява е необходимостта от тях, защото човек не може да съществува без идеали, без храна и облекло, без пари и без духовно развитие. За да бъдем в хармония с тези необходимости, се нуждаем от умереност, като мярка за всичко в живота. За това хората казват: "Нищо човешко не ми е чуждо!"и аз само ще добавя: "Стига да е в умерени граници!" Посредствеността не е лоша черта в характера на човека, защото го поставя в хармония със света, който го заобикаля и как се чувства в ежедневието си. Имам в предвид за това за какво си мислите всеки ден, кое има значение за вас, кое е на преден план в живота ви и как ви се отразява това?  ВСЕ ПАК ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА!

                                                                    
                                                                                  Тодор Миков