неделя, 2 септември 2012 г.

ЗА ХАРАКТЕРА НА ЧОВЕКА


Характера на Човека
е Огледалото на 
неговата Психика!
                       Тодор Миков






ЗА ХАРАКТЕРА НА ЧОВЕКА

Преди всичко характера на човека е съвкупност от начина по който той реагира на обстоятелствата който го предизвикват, в поведението му в обществото което го заобикаля, чувствата който той изпитва при дадена ситуация, настроенията който го предизвикват, от неговия темперамент, нервна система и най-вече от психологическата му нагласа. Колкото по-различни са хората, толкова е по-различен и характерът им и точно това им придава индивидуалната им същност като отделен и неповторим индивид. Някой скептици мърморят: "Такъв ми е характерът и нищо не мога да направя. Нервен съм, злопаметен съм, импулсивен съм, това съм, онова съм... Пък и в края на краищата човек не може да промени характера си!", но същият този човек ще заповяда на детето си да промени поведението си, ако е лошо или не му харесва. Заповядва на детето да промени характера си, а на себе си нищо не заповядва, защото така е по-лесно. Чувал съм някой да ме убеждават, че човек не може да промени характера си, защото това е равносилно да признае инертността си, защото това признание за него е провал. Според мен това са хора който нямат воля или са агресивни /като, че ли няма разлика между воля и агресивност/. Такива хора са си издигнали изкуствено защитна фасада, която в никакъв случай не позволява на житейските проблеми да се докоснат до тях. Те се страхуват от нови обстоятелства, които слабостта им няма да може да понесе т.е. те разполагат само с една нагласа, скована и замръзнала в тяхното собственно "аз"! Естественно никой не се съмнява, че излишните страхове и вътрешни /и с нищо необосновани/ конфликти, непременно СПИРАТ ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ и това е присъщо на инертните хора, чийто живот тече без промяна, защото са обладани от собствената си инертност. Все пак има хора който биха могли да се развият прекрасно със ясното съзнание, че са блокирали в някаква психологическа точка в съзнанието си, като предпоставка за нейното преодоляване и промяна в характера! Човекът, като Божие създание, заслужава нещо по-добро, защото той притежава огромни запаси от проницателност и от разсъдък, от енергия и от желание за действие. Иначе казано: ако човек си остане умствено блокиран, тогава как ще искаме да постигне нещо наистина човешко? За разлика от инертния човек - уравновесеният и цялостен човек е винаги бдителен. Такива хора са готови правилно да отговорят на предизвикателствата на живота по подобаващ начин т.е. на всеки въпрос, поставен им от живота да отвърнат с необходимия и точен отговор. Непрекъснато са в синхрон със събитията и може да се каже, че те са аристократи на живота, защото виждат ясно нещата и ги осъзнават такива, каквито са! Тези хора заслужават уважение, защото са господари на себе си и ако потънат в бездната на живота, бързо успяват да изплуват на повърхността - без целостта им да бъде докосната даже и от емоциите. Човек, винаги трябва да казва НЕ НА ИНЕРТНОСТТА, НЕЗАВИСИМО ОТ КАКВО Е ПОРОДЕНА! Не всеки човек който го виждаме като "работохолник" е активен и деен! Има и такива "работохолници" които умело прикриват своята импулсивност и агресивност в характера си. Такива хора са лишени от психическа активност, но не са лишени от инертност, защото те не вършат нищо съзнателно, а действат импулсивно и агресивно! Такива хора чисто и просто вдигат само пушилка - породена от вътрешни отклонения или психологически комплекси водещи до блокаж и инертност. За мен такива хора са блокирани в собствената черупка на характера си и със сигурност няма да приемат друг човек, особено ако е дете със същия характер! Такива хора са трудно разбираеми и са обект на психоаналитиците, защото ако един човек е неспособен да се опознае и не положи усилие или воля да се коригира, има ли право да изисква подобно нещо от по-слаб от него? Още по-вече, че сме напълно в правото си да се запитаме кой е по-слабият от двамата - взрастния човек или детето?

                                                                                   Тодор Миков


Няма коментари:

Публикуване на коментар