Илюзията на парите.

ГОСПОД  ДАВА, НО

В КОШАРА НЕ ВКАРВА!

         /народна мъдрост/

РАЗГОВОР С БОГА

/ Шести разговор /

ИЛЮЗИЯТА НА ПАРИТЕ

-ЗНАМ, защо си омурлушен! - седна Той до мен.

-?!?! - изпаднах в неловко положение и наведох глава ...

-Хайде! Бъди искрен с Мен!

-Не знам от къде да ...

-Няма значение от къде ще започнеш! Хаосът в теб е нещо нормално.

-Изпитвам срам и недоволство от себе си.

-Нормално е, когато човек се блъска в тъмнината и търси светлина!

-Чувствам се неловко, защото не мога да ...

-Да излезеш от оковите на материалната си зависимост за физическото си оцеляване? - продължи мисълта ми Той.

-Да! Въпреки, че ...

-Че това не е от важно значение! Разбирам те отлично! Защо мислиш, че нямаш изход и не знаеш: Как да си устроиш живота? Нима до сега живота ти не беше устроен? Как си живял до сега? Защо се предаваш и огъваш пред трудностите и изпитанията на които СЪМ ТЕ ПОДЛОЖИЛ? Защо не се огледаш наоколо за да видиш, че има хора, които са по-зле от теб? Вие, хората сами сте си поставили хомота да слугувате на парите, които са ваше изобретение и сега се чудите "Как да си устройте живота"? Това ли е най-важното и смисълът на живота ви?

-Категорично: НЕ! - излязох от летаргията си /Летаргия (от гръцкото léthargos, съставено от léthì, „забрава“, и argós, „бездеен“) е състояние на дълбок и продължителен сън или на безчувственост, която го наподобява. Възниква в резултат на различни причини/ аз и трескаво започнах да събирам мислите си в главата - Отлично знам, че за да мина на по-високо ниво в еволюцията на познанието си - трябва да мина през земният си живот, като основна база и посока към съвършенство, но има моменти в живота ми, когато се вкопчвам в материалния свят /съзнателно или несъзнателно/ - подобно на животинския инстинк за оцеляване на материалното ми тяло, чиято болка ме кара да изпадам в състояние на безпомощност и отчаяние!

-От твоята гледна /земна/ точка е така и това е нормално!

-Но /за разлика от по-вечето хора/ никога и нито за миг не съм изпускал мисълта си: За какво съм тук! Какво е моето предназначение тук на земята! и Накъде отивам! Това, което съм постигнал в духовната сфера на съзнанието си и познанието до което съм стигнал - са червената лампичка, която алармира, когато "не съм в час" и ме държи в будно състояние! ПРАВ СИ, на мен почти нищо не ми липсва и когато изпадна в подобно състояние ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е ВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ т.е. състояние на объркване и чувство за безнадеждна безизходица! Именно: В СЪЗНАНИЕТО МИ ЧЕ ВИНАГИ ИМА ИЗХОД, ми дава сили да преодолявам бариерите пред себе си. Може би, защото вече остарях ...

-Остаряло е само материалното ти тяло! - коригира ме Той.

-Да! Знам, че Душата ми е Вечна и никога не остарява! Понякога ми се случва да се отклоня от предначертаният си път и ...

-АЗ НЯМА ДА ГО ДОПУСНА!

-И хубавото е, че аз го осъзнавам и намирам сили да се коригирам!

-ТОВА ИСКАХ ДА ЧУЯ! - усмихна се Той. 

- Много добре знам, че: "Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. 25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете" /записана в Мат. 6:24-34 /. Никога не съм искал да слугувам на мамон - бога на парите, защото те не са моята цел в живота и никога не са ме вълнували. Защото моя живот е "по-вече от храната и тялото от облеклото", "26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?"/. Това е моето убеждение, въпреки че състоянието в което съм изпаднал в момента е временно  и е въпрос на време за да излезна от този капан.

-Това е пътя, сине и тои е само един! ЗНАМ, че парите нямат никакво значение за теб и все пак: Какво мислиш за парите?

-Първата ми мисъл е, че те са само едно средство за печелене на материални блага, наложени от хората още от дълбоката древност на човечеството и си мисля: Не е ли вече време да обезценим парите и да ги захвърлим в бунището на човешката История, защото пораженията, които са нанесли парите като ценностна система, са ни докарали до ръба на пропастта. Основната трудност при решаването на този проблем е, че при сегашната организация на човешките взаимоотношения, парите са необходимост. Хората трябва да разберат, че трупането на пари, над ежедневните нужди, е престъпление срещу човечеството. Парите не са показател на човешките способности, защото в повечето случаи това става за сметка на подтискане на собствената съвест. Тоест за да печелиш по-вече от необходимото, трябва да извършиш престъпление - да измамиш, да излъжеш, да откраднеш, да насилиш, да манипулираш. Да не говорим за това, че парите са в основата на почти всички криминални престъпления. Трупането на пари не може да ни даде спокойствие, щастие, добро здраве или чувството за благополучие. Стандартното оправдание е, че се "трупат бели пари за черни дни", но парите не са гарантирали бъдещето на никого, още по-малко сега, когато лакомията е докарала Земята до ръба на катастрофата. Всички сме свидетели, че за да се изкарат малко повече пари, всичко в природата се експлоатира безогледно. Парите са една гигантска машина, благодарение на която гладуват милиони хора по света, благодарение на която са всички войни и тероризъм. Аз съм убеден, че за да има на едно място много, то е заграбено от там, където вече няма. Като пример мога да посоча: така наречената американска култура, която е обхванала в пипалата си целия свят и насажда култа към парите и узаконява насилието като нормално средство за придобиването им. Благодарение на фармацевтичните гиганти и другата така наречена развита промишленост, по света са унищожени много повече хора отколкото са били унищожени във всички войни и природни бедствия за цялата история на човечеството - и всичко това за да се трупат пари! Според мен: ПАРИТЕ СА ПЛОД НА ЧОВЕШКОТО БЕЗУМИЕ В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ НА ЗЕМНИЯТ НИ ЖИВОТ, защото безпаричието разби милиони семейства по света и принуди хората да напуснат родните си места, превръщайки ги в роби на жълтия метал. ПАРИТЕ ИЗРОДИХА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И ЧОВЕШКАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА, ИЗГРАЖДАНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ!

-Какво би пожелал на хората?

-Да премахнем парична система! Да се върнем назад към Природата И да я пазим, като зеницата на очите си! Това е пътя към любовта между хората и мирът по целия свят! Това е истината - друга няма!

-Сега, как се чувстваш?

-Божественно! - и излизайки от медитацията се чувствах окрилен с надежда и божественна любов. Лека нощ на всички хора по света!

                       

                                                                               Тодор Миков