неделя, 23 септември 2012 г.

За смисъла на живота.

СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА СЕ
КОРЕНИ ВЪВ СВОБОДАТА  ОТ
ОКОВИТЕ НА МАТЕРИЯТА!
                                           Тодор Миков







РАЗГОВОР С БОГА
/ Пети разговор /

ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

-Днес си в бодро настроение! РАДВАМ СЕ за теб! - усмихна ми се Той.
-Да! - отговорих Му - Днес започнах да разсъждавам за ...
-Смисълът на живота! - прочете мислите ми Той - И докъде стигна, сине? - усмихна ми се дяволито Той с характерната си БОЖЕСТВЕННА УСМИВКА и аз вече бях наясно, че Той ЗНАЕ ВСИЧКО за мен. Имах чувството, че със всеки изминат ден се доближавах все по-вече и по-вече ДО НЕГО /Той кимна одобрително с глава/ и се чувствах окрилен, че съм навлязъл на по-високо ниво в разсъжденията си за Света в които живея и смисълът на моя живот ...
-Така е и ВИЖДАМ коренна промяна в теб! Не се ли чувстваш по-добре?
-Чувствам се БОЖЕСТВЕННО и ако преди търсех ИСТИНАТА, сега съм проумял ПЪТЯ по който да тръгна за да стигна до НЕЯ и то благодарение на  Теб!
-Това е нормално! Човек рано или късно СТИГА ДО ИСТИНАТА, но само един човешки живот не стига! В предишният НИ разговор ти КАЗАХ - АЗ СЪМ ТИ ДАЛ ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕШ ДА НОСИШ!
-Да! Не съм забравил и това е началото на новия път по които съм тръгнал и това ми вдъхва увереност и сила да се изкачвам по спиралата към усъвършенстване на ПОЗНАНИЕТО и това е моята най-възвишена цел ...
-Добър ученик си! Тогава продължи за твоите разсъждения за смисълът на живота. Какво мислиш и как го възприемаш?
-Да! Много често съм си задавал въпроса: Какъв е смисълът на живота? Човек се ражда на този свят, живее в него и умира. Тогава, защо човек се ражда, след като ще трябва да умре? Има смисъл да се родиш, има смисъл да живееш и накрая: Какъв е смисъла да умреш? Обаче, /каквото и да си мисля/ ЖИВОТА СИ ТЕЧЕ ПО ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА, КОИТО НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРОМЯНА! Жалко, но е факт! Може би пък да има някакъв смисъл, които аз не мога да проумея и само в едно съм сигурен,че: НИЩО СЛУЧАЙНО НЕ СЕ СЛУЧВА НА ТОЗИ СВЯТ! Започвам да разсъждавам по следния начин: може би, смисълът на живота е в пряка зависимост от процесите протичащи в битието и е съобразен със законите на мирозданието. В противен случай, липсата на такова съгласуване се превръща в безкрайна поредица от конфликти и страдания. Тогава, кой е основния процес в битието /вечното движение/ и как би трябвало да се съобразявам с него? Добре, нека да си представим Бог като едно безкрайно слънце, което разпръсква навсякъде своите лъчи, тогава тази енергия, по принципа на ентропията /"ентропия" е понятие от философията и физиката. Във философията на науката то е дял от онтологията, а във физиката е мярка за безпорядъка (хаоса) в една термодинамична система. Думата има гръцки произход: εν (en - вътре) + τρέπω (trepo - преследвам, бягам, въртя) и е величина, характеризираща състоянието на една термодинамична система, т.е. изразяването на броя на възможните конфигурации или подреждания на градивните частици на системата. Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система. Тя е по-голяма, когато хаосът, а следователно и неговата вероятност, са по-големи/, постепенно "изстива" и се превръща в все по-груба материя. Така частица след частица, ниво след ниво, свят след свят се изгражда битието. За да може този процес да е вечен, съществува и обратното движение - завръщане на материята обратно в първоизточника. Това завръщане ни е познато под термина "еволюция" и когато тя достигне до своето съвършенство, става сливане със Съвършения - Върховният Абсолют. За да продължи еволюцията на човечеството е необходимо ново отношение между индивидите, като се промени способността за оценка на действителността заменяйки претенциите си за абсолютни истини с умерени и допускащи много възможни варианти преценки. От гледна точка на еволюцията, всички недостатъци са временно явление, те са нещо нормално и не могат да бъдат квалифицирани като добро или зло. Понятията "добро и зло" са двигателят, който определя посоката на еволюцията. Напълно нормално е всеки един етап от развитието да си има своите понятия за добро и зло. Околното пространство също е от съществено значение в еволюционния процес от заобикалящите ни хора. Хармоничното съчетание на отделните елементи от пространството около нас е единият от благоприятните елементи. Хармонията се определя от правилното съчетание и от многообразието. Съвременното общество, водено от икономически /а не от еволюционни/ интереси, е създало традиция да създава дисхармонична жизнена среда. Когато преобладава дисхармонията в ежедневието ни, съвсем естествено е да сме подтиснати, раздразнителни, агресивни и безразлични към проблемите на другите т.е. могат да се изброят всички недостатъци на  съвременното ни ежедневие. Но ако със собствени усилия сме успели да създадем едно хармонично пространство, то се превръща в един резонатор, който усилва точно необходимите ни енергии - това приповдига нашето себеусещане, ние се чувстваме въодушевени, щастливи, изпълнени с любов, състрадание и само светли чувства. Изграждането на хармонично пространство е невъзможно само с мъртви предмети - те създават минимален енергиен фон. Колкото повече живи елементи (растения и животни) включите в пространството около вас и те се радват на вашата симпатия и любов и същевременно също са в хармонични отношения по между си, толкова повече те ще ви отговарят със същото - енергийният фон ще става все по-наситен, по-хармоничен и благоприятен за спокойното посрещане на ежедневните проблеми. Този оптимистичен стоицизъм постепенно се превръща в постоянно щастие, а доброто самочувствие дава отлично здраве. Хармонията на Природата е естествена и ако човек си създаде активно /с любов/ отношение към нея - тя ще му отговори със същото отношение. За да ни е по-ясно разбирането за Смисълът на Живота трябва да анулираме илюзията, че живеем само в материалния свят и от илюзията, че можем да намерим истинския носител на истината който да следваме неотклонно. Човешкото съзнание е обсебено от масовата илюзия за съществуването само на материалния свят. Тази илюзия ограничава интересите и грижите единствено до материалното тяло, който определят ценностните системи и ежедневните усилия на човечеството. Хората трябва да са убедени, че живеят едновременно в няколко свята: страстите са енергии на астралния свят, мислите са енергии от умствения свят, вдъхновението, творческите пориви, духовните стремежи са енергиите на душата и духа. Отчитайки тези разлики, човек трябва да свикне с мисълта, че неговото тяло е само един временен инструмент, който има значение само за кратко време и да осъзнае, че  досегашните приоритети са само губене на време, които не са си стрували усилията. За това човек трябва да се събуди от съня на илюзиите и да осъзнае, че СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА СЕ КОРЕНИ ВЪВ СВОБОДАТА ОТ ОКОВИТЕ НА МАТЕРИЯТА!
-Отлично разсъждение!  Лека нощ!
-Лека да е на всички! - вече бях извън медитацията  и заспах в прегръдките на първата есенна нощ.  Градът отдавна вече беше заспал ...                   


                                                                            Тодор Миков




Няма коментари:

Публикуване на коментар