Млечния път и Човека

Човешките мечти са

толкова необятни,

колкото необятен е

Космосът в нас!

                    Тодор Миков

Художествено изображение на Млечния път

Млечния път и Човека.

Млечният път (на латински: Via Lactea, на гръцки: γαλαξίας κύκλος) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система. Има лещовидна форма, а Слънцето е близо до галактичната равнина. За земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светла млековидна ивица на небето, откъдето идва и наименованието. Възраст: 13 млрд.години , Светимост: 200 млрд.слънца, Диаметър на диска: 100000 св.г. , Дебелина на диска: 800 до 2600 св.г., Диаметър на халото: поне 600 000 св.г. и Дължина на бара: 28 000 светлинни години.
Една вечер не можах да заспя и седейки на терасата се вглеждах в ярките звезди на небосклона и наблюдавах танца на Луната на фона на Млечния път. Имах чувството, че Луната се гмуркаше във водите на небесната звездна река и пак се показваше, тичайки с босите си крака по лунната пътека над язовира и се оглеждаше в спокойните му води. Повърхността на водната площ отразяваше звездното небе, сякаш беше слязло на земята. Гледката беше неописуема, а водите на небесната река се разделяха в два ръкава, после пак се събираха в лудият си бяг по течението, като на места течеше спокойно в тясно корито, и изведнъж се разливаше и разширяваше. Ярки облаци се сменяха с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуваха в небесната река по ясната небесна сфера. Гледката беше неописуемо красива. Според науката във Вселената, звездите и дифузните мъглявини /светли и тъмни/ се наричат галактики. В нашата Вселена е и нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система и е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 светлинни години от ядрото на галактиката.. Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, гледана от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година). Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че облаците на Млечния път са образувани от отделни звезди. 
Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина, която закрива ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп. За това ядрото на нашата Галактика се фотографира с помощта на инфрачервените лъчи и може да се „наблюдава“ с радиотелескоп. Млечния път преминава през съзвездията: Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.
Също така, Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. Например в митологията на древните гърци за него се разказва следна та легенда:
В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера. С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път.
Унесен във звездните си мечти, съм заспал и /в съня си/, се носех върху звездните вълни на небесната река, наречена Млечен път! ...


                                                                                    Тодор Миков