Случайно аз тук съм на тази Земя
и знам, че случайно аз тук ще умра,
но няма случайно блага да творя
завинаги тук ще оставя следа ...
Тодор Миков
Цигулката на татко
...Потънала в
прах
вътре в старата
ракла,
на татко цигулката
в тъжен покой
лежи, а от струните
тежка въздишка
изпълва Вселената
вътре във мен
...
Аз чувам плачът
й
в ръцете на
татко,
как тихо отронва
се
струнният звън.
Под грубите
пръсти
звезди разпилени,
като птици в
симфония
с ритъм на сън
...
Не летят вече
струнните звуци на татко
по Млечния път
на летящия лък
събрани в едно,
между четири
струни
е моето детство
и споменът скъп
...
Отлитат
годините
няма го вече,
моя татко –
вълшебник
на тази Земя.
Изпълнен съм с
мъка,
че струните –
мъртви,
без музика вече
са във Вечността ...
Сърцето ми плаче
нима във забрава
ще бъде на татко
душата му в плен
между немите
струни
и никога вече
не ще се завърне
той с белия ден ...
Децата
пораснаха
живи и здрави.
и всеки си тръгна
по свой жизнен
път,
и никой не пипна
със пръстченце
даже,
на татко цигулката
тънеща в скръб
...
Сега аз се
вглеждам
в очичките сини
на моето внуче,
дали някой ден
ще пипне с ръчички
цигулката старата,
изтръгвайки с
пръстче
от струните звън
...
Тогава животът
в цигулката
стара
ще трепти в
резонанс
заедно с детския
смях
на моето внуче
във синя симфония,
бликаща в детските
сини очи ...
В отвъдното
(може би)
с трепет се
взираш
през разпилените
форми
на мисълта.
Животът ти татко
с любов продължава,
от детските
пръсти
до струнният
звън ...
Тодор Миков
12.11.1996 година.
гр. Кърджали.
В памет на баща
ми .
Иван Миков Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар