Света на възрастните хора

Старостта
е Съкровищницата
на Живота!
       Тодор Миков

Света на възрастните хора

Понякога съм се замислял какъв ли е света на възрастните хора в България тъй като света на децата - ми е до болка познат. Да си дете днес в тази държава е трудно, а да си възрастен е още по-трудно. Само героите в детския приказен свят са щастливи, защото винаги завършват със щастлив край и те никога не остаряват. Всички сме минали през люлката на детския свят, летели сме върху крилете на юношеските си мечти, с любов сме създавали своите поколения - Цветята на Живота и изведнъж /някак си неусетно/ се озовахме в света на старостта. Сякаш нещо се пречупи в нас - дали защото си усложняваме живота, дали поради някакви глупави подбуди, продиктувани от склерозиращият ни разум или болната ни фантазия?!?! Като че ли загърбваме добрата страна на живота и поглеждаме философски към злата му страна! Може би греша?!?! Аз все си мисля, че старостта също си има своята хубава страна и ако хората съумеят да вникнат в същината на тази част от живота си - ще се чувстват много щастливи. Защо ли? Защото хората на преклонна възраст съхраняват в себе си съкровищницата на живота - храм на любовта, на мъдростта и на богатия жизнен опит. Те са живият извор от които черпи младото поколение и това е привилегия - дадена ни от Бог!

                                                               Тодор Миков