събота, 25 август 2012 г.

Разпиляност

Живота е Божи дар!
                         Тодор Миков







Разпиляност

Мислите ми 
птици разпилени
по баири, друми
и поляни ...
С Времето 
прашасали кервани,
в Залеза
догарят урагани ...

Взирайки се
със очи незрящи -
Светлината в Мрака
да прогледна
и търсейки с ръцете си
трептящи 
в себе си сърцето
да намеря ...

Ето тука в този
ъгъл празен 
Детството ми 
рано отлетяло .
В споменът ми избледнял
и прашен 
в мислете ми
с конче долетяло ...

А над мене
Слънчицето златно -
Младостта ми с обич
озарява
и Любов туй чувство
непонятно,
пламне ли - кръвта ми
закипява ..

Дните мой птици
разпилени -
от Живота вече
отлетели ...
Само моята Душа
остана
непокътната и Вечно
млада ! ...

09.03.2008 година.
гр. Пловдив.
(Вече съм на 62 години)



Няма коментари:

Публикуване на коментар