Тодор Миков
Разпиляност
Мислите ми
птици разпилени
по баири, друми
и поляни ...
С Времето
прашасали
кервани,
в Залеза
догарят урагани
...
Взирайки се
със очи незрящи
-
Светлината в
Мрака
да прогледна
и търсейки с
ръцете си
трептящи
в себе си сърцето
да намеря ...
Ето тука в този
ъгъл празен
Детството ми
рано отлетяло
.
В споменът ми
избледнял
и прашен
в мислете ми
с конче долетяло
...
А над мене
Слънчицето
златно -
Младостта ми с
обич
озарява
и Любов туй
чувство
непонятно,
пламне ли - кръвта
ми
закипява ..
Дните мой птици
разпилени -
от Живота вече
отлетели ...
Само моята Душа
остана
непокътната и
Вечно
млада ! ...
09.03.2008 година.
гр. Пловдив.
(Вече съм на 62
години)
Няма коментари:
Публикуване на коментар