светлата ви
памет!
На помен
Потънал
във цигарен дим
стоя пред гроба
онемял
и с поглед взирам
се
незрим
да зърна
мъртвите души
на мама, татко,
но уви ...
Как искам
с голите ръце
да срина
черната магия
и от
синьото небе
да сляза с гръм,
като Месия
и вдигна
мъртвите от
гроба ...
Смъртта да пъхна
в таз' утроба
и срина
черната прокоба!
И целият
човешки род
да тачи своят
чуден Бог
дарил ни с чудото:
ЖИВОТ !
Омазан целият
в печал
с любов цветенца
съм посял
за да ги извадя
от пръстта
и пак свободни
с радостта
да бродят пак
те
по света ...
Тодор Миков
01.05.2004 година
гр. Кърджали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар