Божие Творение!
Тодор Миков
Човекът и Природата
Една вечер наблюдавах залеза на слънцето и изпаднах в антропософско настроение /"духовна наука" или "наблюдение на душата чрез научна методология" - Рудолф Щайнер е австрииски философ, езотерик и основател на течението Антропософия/ и мислите ми се насочиха към моето философско разбиране за света и човешката цивилизация. Небето беше запалено от слънчевите лъчи и белите пухкави облаци играеха своя огнен танц над мен... На цялото човечество е известно, че нашата планета Земя е единствената позната за сега, на която има живот, благодарение на кислорода, слънцето и водата /аз пък съм сигурен, че цялата Вселена гъмжи от живот/. Замислих се - Бог е Създал Света /в които живеем/ и не Му е навредил с нищо ЗА НЕГОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ. Сигурни сме, че Бог е Създал Човека по Негово подобие с Любов и след като ние Човеците сме Неговото Творение и Подобие, ЗАЩО УНИЩОЖАВАМЕ РАЯ НА ЗЕМЯТА В КОИТО ЖИВЕЕМ? Щом Бог Обича нас, защо ние не Го обичаме, унищожавайки Неговото Творение и наш единствен Дом? Човечеството със своята намеса промени /и продължава да променя/ биологичното равновесие, което рано или късно ще се окаже пагубно за него... Ако техническия прогрес обслужва човека, защо трябва да се унищожават неразумно и безразсъдно природните ресурси, растителния и животински свят? Тогава защо Бог е дал най-силното и разрушително оръжие на Човека - РАЗУМА? Разбира се, не за да се унищожават биологичното разнообразие на живите организми и техния генетичен материал. Глобалното вмешателство на Човека в Природата унищожава цялата екосистема и той като единствен и разумен обитател на планетата не е оправдан от никой - даже и от Бог! Неволно си спомням едно изречение от библията, която започваше с: "Учените са създали света и учените ще го разрушат!” и си мисля, че не учените са създали света, а "Учените са унищожили Света!" Дано ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ да надделее над човешката алчност и глупост, за да опазим единственият си Дом - планетата Земя! ... Слънчевите лъчи догаряха танца на пухкавите облаци и напуснаха тъмносиния небосвод - нощта бавно покриваше със звездният си воал заспиващата природа над града и настана звездна тишина ...
Тодор Миков
Няма коментари:
Публикуване на коментар