“Почитай баща си и майка си”
“Пред белите коси да ставаш и
старческо лице да почиташ”...
Поклон пред възрастните хора
Винаги съм се замислял, защо възрастните хора са изоставени, мразени или обичани? Дали майката на преклонна възраст е пропуснала "парченце" при възпитанието на децата си още от бременността - сравнена като екзотична дестинация през тези 9 месеца, 7-те дни след раждането на детето или не й е стигнало цялото време на света? Разбира се не трябва да се пренебрегва и бащата - също на преклонна възраст. Грешка ще е ако някой ги упрекне, че са били лоши родители, защото и те са хора като нас. На този свят всички сме грешници и никой не е идеален. Каквото и да си мислим обаче ще е голямо престъпление от страна на младото поколение ако изхвърли от живота си възрастните хора - те са стари и безпомощни, но много по-мъдри и с огромен житейски опит който винаги ще е полезен за младите хора. Задължението на децата да почитат родителите си е задължение за цял живот. Нашата любов към тях и тяхната към нас не се измерва с години и разстояние. Нашата отговорност не може никога да престане да съществува. Нека децата помнят, че най-доброто, което могат да сторят, е да дадат малко радост и утеха на своите възрастни родители. Каква по-голяма мъка може да има за родителските сърца от тази, да се проявява небрежност и студенина от страна на собствените деца! Какъв по-голям грях може да има за децата от този да причиняват скръб на един стар,безпомощен баща или на една майка! След като децата достигнат зряла възраст, някои от тях мислят, че са изпълнили дълга си, като са осигурили жилище на своите родители. Макар да им дават храна и помощ, те не им показват никаква любов и съчувствие. В тяхната преклонна възраст, когато родителите копнеят за внимание и съчувствие, децата ги лишават безсърдечно от нежност и грижа. Няма такова време или случай в живота, когато децата имат право да оттеглят уважението и любовта си от своите родители. Докато те са живи, за децата трябва да бъде радост да ги почитат и уважават. Те трябва да внасят топлина и слънчева светлина в живота на възрастните си родители. Трябва да изглаждат и изравняват техния път до гроба. Няма по-добра препоръка за един син или дъщеря от тази да почита родителите си. Възможно ли е децата да станат така безразлични към своите родители и техните чувства и да не желаят да отстранят, доколкото това е в тяхна власт, всяка причина за скръб, като бдят над тях с неуморна грижа и посвещение? Възможно ли е да не считат за удоволствие да направят последните дни на родителите си техните най-добри дни? Как може син или дъщеря да остави баща си или майка си в ръцете на чужди хора и да живее спокойно, когато далеч от близките някой друг се грижи за тях? Дори майката да е невярваща и да не е съгласна да приеме истината, това не освобождава детето от задължението, което Бог му е вменил - да се грижи за своите родители.Когато родителите позволяват на детето да проявява непочитание още в детството, като допускат то да се държи неприлично, дори грубо, те ще събират ужасна жътва в бъдещите години. Когато родителите не изискват незабавно и пълно послушание от своите деца, те пропускат да поставят правилна основа на характера им. По този начин децата свикват да не ги почитат и когато остареят, често ги пренебрегват. Така много родители сами стават причина за скръбта, която изпълва сърцата и преобрази характерите на децата им, любовта и уважението между възрастни и млади ще стане източник на радост и топлина за всички и ще радва Бога. НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ НА "НЕСПРАВЕДЛИВИТЕ РОДИТЕЛИ". Някой казва за своята майка: “Аз винаги съм мразил майка си и тя ме мрази”. Тези думи биват записани в книгите на небето, които ще бъдат отворени и разкрити в деня на съда, когато всеки ще бъде възнаграден според делата му. Ако децата мислят, че родителите им са постъпвали жестоко с тях в детството и непрекъснато подхранват у себе си дух на отмъщение и вражда към тях, особено когато остареят и станат безпомощни, това няма да им позволи да израснат в благодат и в познание за Христос, както и да отразяват Неговия образ. Безпомощността на майката и бащата не събужда ли любовта на децата? Състоянието и нуждите на старите родители не предизвикват ли благородни чувства в сърцата им и желание чрез Христовата благодат отново да се върне любовта и уважението към тях? О, нека нито едно сърце да не бъде твърдо като стомана, студено и безразлично към баща си и майка си! Как може дъщеря, която изповядва името на Христос, да подхранва омраза срещу своята майка, особено ако тази майка е болна и стара? Нека любов и милост, най-сладките плодове на християнския живот, намерят място в сърцата на децата към техните родители. БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ С НЕМОЩНИТЕ. Особено жестоко е, когато дете се отнася с омраза към своята майка, която е стара и безсилна, безпомощна и беззащитна като дете. Колко търпение, колко нежност трябва да проявяват децата към такава майка! Те трябва да я утешават и успокояват с нежни думи. Нищо не трябва да дразни духа й. Истинският християнин никога не ще бъде нелюбезен, никога и при никакви обстоятелства не ще бъде лош или небрежен към родителите си и винаги ще почита заповедта - “Почитай баща си и майка си”. Бог е казал: “Пред белите коси да ставаш и старческо лице да почиташ”...Деца, нека вашите родители, безпомощни и слаби да се грижат сами за себе си, да намерят в последните си дни утеха, мир и любов. Заради Христос позволете им да отидат в гроба, получавайки от вас само думи на любезност, милост и прошка. Вие искате Господ да ви обича, да ви съжалява, да ви прощава и да ви подкрепя в дни на болест. Не трябва ли обаче и вие да постъпвате към другите така, както желаете към вас да постъпват? Всички, които имат Христовия дух, ще почитат старите и безпомощните и ще проявяват особена грижа, уважение и нежност към тях. Мисълта, че са били винаги утеха за своите родители и тяхна опора в трудни моменти, е мисъл, която ще изпълва децата с удовлетворение през целия им живот и ще им доставя особена радост, когато те самите се нуждаят от съчувствие и любов. Тези, чиито сърца са изпълнени с любов, не ще забравят задължението си да изравняват пътя към гроба на своите родители и ще гледат на това като на неоценима привилегия. Те ще се радват, че имат възможност да внесат утеха и мир в последните дни на своите любими родители. Да вършите друго, да отказвате помощ с любов на своите възрастни родители - това би изпълнило душата с угризения и дните със съжаление и мъка, ако сърцата ви не са станали твърди като камък. Психологията като наука може да се докосне до толкова аспекти на човешката душевност и да разгадае как прекъсването на “пъпната връв” между родители и деца, формира пълноценно и креативно дете / креативността е умението да управляваш противоречивото многообразие на света. Ти имаш право да избереш как да напътстваш своята „мисловна кутия”. Тя е инструментът, който ти помага да управляваш своя свят, такъв, какъвто го виждаш. Тя е също и бариерата, която ограничава твоите представи за заобикалящата те реалност.”…/ или комплексирана и антисоциална личност! Уважение заслужават онези родители който са успели да предпазят децата си от проява на девиантно поведение /терминът е въведен от американската социологическа школа, разработен от социолога Робърт Мъртън. С него се означава поведение, свързано със слабо съобразяване с правилата и личното поведение, неприемане на нормите на съвместния обществен живот и е безразлично към прилаганите санкции./ или едновременно с това да им помогнат да израснат уверени в себе си и утвърждаващи се, за да са устойчиви и адаптивни към трудните социални условия - а тези който не са се справили, не заслужават ли уважение? Нека младото поколение да не забравя, че Бог ги е дарил с привилегия да уважават възрастните си родители, която им носи задоволство и радост. Ако те живеят в хармония с възрастните хора ще се чувстват доволни от себе си, а възрастните родители ще се чувстват горди, че са създали и отгледали такива прекрасни деца - полезни за обществото и родината си! Всички ние сме създадени от Бог и сме Негови деца - Той еднакво ни обича! За това ние ви обичаме - обичайте се и вие!
Тодор Миков
