петък, 31 август 2012 г.

Човекът и Природата

Природата е 
Божие Творение!
          Тодор Миков







Човекът и Природата

Една вечер наблюдавах залеза на слънцето и изпаднах в антропософско настроение /"духовна наука" или "наблюдение на душата чрез научна методология" - Рудолф Щайнер е австрииски философ, езотерик и основател на течението Антропософия/ и мислите ми се насочиха към моето философско разбиране за света и човешката цивилизация. Небето беше запалено от слънчевите лъчи и белите пухкави облаци играеха своя огнен танц над мен... На цялото човечество е известно, че нашата планета Земя е единствената позната за сега, на която има живот, благодарение на кислорода, слънцето и водата /аз пък съм сигурен, че цялата Вселена гъмжи от живот/. Замислих се - Бог е Създал Света /в които живеем/ и не Му е навредил с нищо ЗА НЕГОВОТО УНИЩОЖЕНИЕ. Сигурни сме, че Бог е Създал Човека по Негово подобие с Любов и след като ние Човеците сме Неговото Творение и Подобие, ЗАЩО УНИЩОЖАВАМЕ РАЯ НА ЗЕМЯТА В КОИТО ЖИВЕЕМ? Щом Бог Обича нас, защо ние не Го обичаме, унищожавайки Неговото Творение и наш единствен Дом? Човечеството със своята намеса промени /и продължава да променя/ биологичното равновесие, което рано или късно ще се окаже пагубно за него... Ако техническия прогрес обслужва човека, защо трябва да се унищожават неразумно и безразсъдно природните ресурси, растителния и животински свят? Тогава защо Бог е дал най-силното и разрушително оръжие на Човека - РАЗУМА? Разбира се, не за да се унищожават биологичното разнообразие на живите организми и техния генетичен материал. Глобалното вмешателство на Човека в Природата унищожава цялата екосистема и той като единствен и разумен обитател на планетата не е оправдан от никой - даже и от Бог! Неволно си спомням едно изречение от библията, която започваше с: "Учените са създали света и учените ще го разрушат!” и си мисля, че не учените са създали света, а "Учените са унищожили Света!" Дано ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ да надделее над човешката алчност и глупост, за да опазим единственият си Дом - планетата Земя! ... Слънчевите лъчи догаряха танца на пухкавите облаци и напуснаха тъмносиния небосвод - нощта бавно покриваше със звездният си воал заспиващата природа над града и настана звездна тишина ...

                                                                                  Тодор Миков                                                                                                                  
                                                                                                                                                                                                     

                                                          

четвъртък, 30 август 2012 г.

Позитивното мислене и възрастните хора

Мислете позитивно за Живота!
Той е нашия БОЖЕСТВЕН ДАР!
                                           Тодор Миков






Позитивното мислене и възрастните хора
/ В памет на моя баща - Иван Миков Петров /

Един ден се бях вглъбил в себе си и си мислех защо ударите на Съдбата непрекъснато ме бомбардират и обръщат живота ми в посока на отчаяние, тревоги и страх? Дали защото така е предначертан Земният ми път от Нея или сам си я предизвиквам ? Неволно си спомних съветите на моя покоен баща от когото извличах мъдрост и знания. Той беше учител и винаги съм се възхищавал от неговите съвети за живота. Един от тях е за ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ! Още като бях дете, татко бавно, старателно и съзнателно насаждаше в съзнанието ми своята философия за живота и позитивното мислене без които за в бъдеще нямаше да мога да се справя! "Няма по-мощна лекуваща сила от позитивната мисъл - сине!" - бяха честите му напомняния и аз всячески се стараех да проумея целебната магия на това позитивно мислене. Той ме научи как да посрещам злото и как да го превръщам в добро, защото ако не е ЗЛОТО - как ще разбера кое е ДОБРОТО! Татко ми беше благороден човек и ме научи как да променям посоката на своите мисли и да мисля за онези щастливи мигове от живота си прекарани с моя татко - вълшебник! Сега съм на преклонна възраст и изкуството да заменям печалните си мисли с щастливи мисли станаха моя жизнен и духовен навик, който ме спасяваха от безбройните нервни сривове в течение на дългите години от моя живот. Загубата на моите родители - беше едно от най-големите сътресения в моя живот, довеждайки ме до такава депресия, че ако не бяха съветите на баща ми - щях да умра! Бях изключително съкрушен и независимо от моята философия за живота бях отслабнал от непреодолимата мъка по тяхната загуба. Въпреки трудността да контролирам съкрушеното си състояние - успях да го преодолея с помощта на собствената си вътрешна мисловна замяна, като си казах, че СМЪРТТА Е ЧАСТ ОТ ЖИВОТА и че моите родители са живи в сърцето ми и в сърцата на тези които ги познават и аз винаги ги виждам в сънищата си! На гробът им посях цветя с мисълта, че чрез корените - родителите ми ще излязат от пръстта и отново ще тръгнат по света! В живота има много примери които съдбата ни сервира и ни докарва до лудост и печал. Тъй като съм наясно със себе си, че сълзите ми не могат да премахнат причината на мъката ми - търся съзнателно позитивни мисли който да изпълнят сърцето ми и умът ми. Моя татко ме беше научил как да трансформирам негативните си мисли в позитивни и с тази статия искам да помогна на възрастните хора -   МИСЛЕТЕ ПОЗИТИВНО ЗА ЖИВОТА - ТОЙ Е НАШИЯ   БОЖЕСТВЕН ДАР !

                                                                                             
                                                                                  Тодор Миков



сряда, 29 август 2012 г.

Съдбата, религията и възрастните хора

Бог е благословил
Живота на Земята!
          Тодор Миков





Съдбата, религията и възрастните хора

Съдбата винаги ни е поднасяла "свойте подаръци" неочаквано и при всички случай - неподготвени. Явно това е неината характерна черта! Въпреки, че сме свикнали да приемаме подаръците като материална част от близки и познати, тя ни поднася непредвидени и в по-вечето случай нематериални изненади който в последствие се превръщат в материя - смях, радост, сълзи, печал и т.н. В по-вечето случай неините "дарове" ги приемаме със страх и недоверие поради факта, че не сме ги очаквали и внезапно се настаняват във всекидневието ни, като в по-вечето случай го обръщат на 180 градуса. Ударите на съдбата могат да преобърнат живота на възрастните хора и да им нанесат трайни последици и с фатален край. И както знаем "на всяко действие си има и своето противодействие" и то е Религията. Тя от своя страна се противопоставя на съдбата и повдига духа на възрастните хора - това са Надеждата, Вярата и Любовта! /Същото се отнася и за младото поколение!/ За това Бог е създал Равновесието във Вселената и е Благословил Смисъла на Живота на Земята! 

                                                                      Тодор Миков



Света на възрастните хора

Старостта
е Съкровищницата
на Живота!
       Тодор Миков








Света на възрастните хора

Понякога съм се замислял какъв ли е света на възрастните хора в България тъй като света на децата - ми е до болка познат. Да си дете днес в тази държава е трудно, а да си възрастен е още по-трудно. Само героите в детския приказен свят са щастливи, защото винаги завършват със щастлив край и те никога не остаряват. Всички сме минали през люлката на детския свят, летели сме върху крилете на юношеските си мечти, с любов сме създавали своите поколения - Цветята на Живота и изведнъж /някак си неусетно/ се озовахме в света на старостта. Сякаш нещо се пречупи в нас - дали защото си усложняваме живота, дали поради някакви глупави подбуди, продиктувани от склерозиращият ни разум или болната ни фантазия?!?! Като че ли загърбваме добрата страна на живота и поглеждаме философски към злата му страна! Може би греша?!?! Аз все си мисля, че старостта също си има своята хубава страна и ако хората съумеят да вникнат в същината на тази част от живота си - ще се чувстват много щастливи. Защо ли? Защото хората на преклонна възраст съхраняват в себе си съкровищницата на живота - храм на любовта, на мъдростта и на богатия жизнен опит. Те са живият извор от които черпи младото поколение и това е привилегия - дадена ни от Бог!

                                                               Тодор Миков




неделя, 26 август 2012 г.

"Старецът и морето" и Аз


Смисълът на Живота е
да си останеш земен
даже след смърта!
             Тодор Миков




This is the copyright page from the book club edition.  Notice that the Scribners seal is



"Старецът и морето" и Аз

Не знам какво ме накара /седнал на чашка кафе/ да се замисля за живота си и неволно си направих равносметка за смисълът на моя живот /вече съм на 66 години/. С умиление си спомних моето мило, бедно и незабравимо детство което прекарах в едно родопско селце на име Ерма река. То беше свързано с безбройни игри и с неизменната филията хляб в ръка - поръсена с олио и червен пипер. Детските ни гласове с приятелите ми от детинство огласяха подножието на Родопа планина ... Също така /неусетно/ протече и безгрижното ми юношество - изпълнено с учене и първите трепети на Любовта. Мечтите ми бяха лекокрили птици и се рееха в необятните висоти на небесната синева на моята младост. След това възмъжах в казармата - истинската ковачница за мъже и с младежки ентусиазъм прекрачих прага на живота. А той това и чакаше - завъртя ме в огромната си центрофугата и ми поднесе ред непредвидени изненади който предопределиха съдбата ми и предначертаха пътя на моето съществувание. Това беше една безмилостна борба за оцеляване пълна лишения, несгоди и мизерия. Неволно си спомних повестта: "Старецът и морето" на писателя Ърнест Хемингуей. /Тя е написана през 1951 година в Куба и едно от най-добрите произведения на Хемингуей. Две години след издаването й, през 1954, авторът получава нобелова награда за литература, но е прекалено болен, за да я получи лично./ Почувствах се като добрия стар рибар Сантяго който символизира нас възрастните хора като непобедими и победени герои. Неговата лодка в морето символизираше лодката на моя живот, която плуваше върху гребените на настръхналите вълни на живота и застрашително ме тласкаха в бездната на отчаянието, но аз не се предавах. Огромният марлин /това е вид огромна риба/, закачена на въдицата на добрия старец символизираше вечната ми борба за оцеляване която ми даваше надежда въпреки провалите и успехите ми. Както добрия Сантяго обичаше огромния марлин /символ на християнството още от древността, а морето - там където е започнал живота/ като брат, така както Бог обича децата си, така и аз обичам моя марлин - надеждата ми за оцеляване и морето на живота ми.  Епичната борба между стария рибар и огромната риба ми напомнят непоколебимата ми воля за оцеляване и силната ми вяра, че непременно ще се справя, благодарение на Бог който ми е отредил да изживея корабокрушенията на моя живот - приемайки ги с любов. Както стария рибар Сантяго, така и аз съм готов по-скоро да умра, отколкото да се откажа и мисля че именно в това е смисълът на моя живот! Мачтата която Старецът е носил върху плещите си е символът на моя кръст който цял живот нося върху раменете си и устремен към своята Голгота ще посрещна с любов последните си мигове на своето съществование. Благодарен съм на Бог, че ме е дарил с живот на тази прекрасна синя планета наречена Земя и от сърце Му се моля макар и да съм в Отвъдното да си остана завинаги земен ...


                                                                       Тодор Миков 
                                                                                                                              



събота, 25 август 2012 г.

Поклон пред възрастните хора


“Почитай баща си и майка си”
“Пред белите коси да ставаш и 
старческо лице да почиташ”...
                      Исус Христос





Поклон пред възрастните хора

Винаги съм се замислял, защо възрастните хора са изоставени, мразени или обичани? Дали майката на преклонна възраст е пропуснала "парченце" при възпитанието на децата си още от бременността - сравнена като екзотична дестинация през тези 9 месеца, 7-те дни след раждането на детето или не й е стигнало цялото време на света? Разбира се не трябва да се пренебрегва и бащата - също на преклонна възраст. Грешка ще е ако някой ги упрекне, че са били лоши родители, защото и те са хора като нас. На този свят всички сме грешници и никой не е идеален. Каквото и да си мислим обаче ще е голямо престъпление от страна на младото поколение ако изхвърли от живота си възрастните хора - те са стари и безпомощни, но много по-мъдри и с огромен житейски опит който винаги ще е полезен за младите хора. Задължението на децата да почитат родителите си е задължение за цял живот. Нашата любов към тях и тяхната към нас не се измерва с години и разстояние. Нашата отговорност не може никога да престане да съществува. Нека децата помнят, че най-доброто, което могат да сторят, е да дадат малко радост и утеха на своите възрастни родители. Каква по-голяма мъка може да има за родителските сърца от тази, да се проявява небрежност и студенина от страна на собствените деца! Какъв по-голям грях може да има за децата от този да причиняват скръб на един стар,безпомощен баща или на една майка! След като децата достигнат зряла възраст, някои от тях мислят, че са изпълнили дълга си, като са осигурили жилище на своите родители. Макар да им дават храна и помощ, те не им показват никаква любов и съчувствие. В тяхната преклонна възраст, когато родителите копнеят за внимание и съчувствие, децата ги лишават безсърдечно от нежност и грижа. Няма такова време или случай в живота, когато децата имат право да оттеглят уважението и любовта си от своите родители. Докато те са живи, за децата трябва да бъде радост да ги почитат и уважават. Те трябва да внасят топлина и слънчева светлина в живота на възрастните си родители. Трябва да изглаждат и изравняват техния път до гроба. Няма по-добра препоръка за един син или дъщеря от тази да почита родителите си. Възможно ли е децата да станат така безразлични към своите родители и техните чувства и да не желаят да отстранят, доколкото това е в тяхна власт, всяка причина за скръб, като бдят над тях с неуморна грижа и посвещение? Възможно ли е да не считат за удоволствие да направят последните дни на родителите си техните най-добри дни? Как може син или дъщеря да остави баща си или майка си в ръцете на чужди хора и да живее спокойно, когато далеч от близките някой друг се грижи за тях? Дори майката да е невярваща и да не е съгласна да приеме истината, това не освобождава детето от задължението, което Бог му е вменил - да се грижи за своите родители.Когато родителите позволяват на детето да проявява непочитание още в детството, като допускат то да се държи неприлично, дори грубо, те ще събират ужасна жътва в бъдещите години. Когато родителите не изискват незабавно и пълно послушание от своите деца, те пропускат да поставят правилна основа на характера им. По този начин децата свикват да не ги почитат и когато остареят, често ги пренебрегват. Така много родители сами стават причина за скръбта, която изпълва сърцата и преобрази характерите на децата им, любовта и уважението между възрастни и млади ще стане източник на радост и топлина за всички и ще радва Бога. НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ НА "НЕСПРАВЕДЛИВИТЕ РОДИТЕЛИ". Някой казва за своята майка: “Аз винаги съм мразил майка си и тя ме мрази”. Тези думи биват записани в книгите на небето, които ще бъдат отворени и разкрити в деня на съда, когато всеки ще бъде възнаграден според делата му. Ако децата мислят, че родителите им са постъпвали жестоко с тях в детството и непрекъснато подхранват у себе си дух на отмъщение и вражда към тях, особено когато остареят и станат безпомощни, това няма да им позволи да израснат в благодат и в познание за Христос, както и да отразяват Неговия образ. Безпомощността на майката и бащата не събужда ли любовта на децата? Състоянието и нуждите на старите родители не предизвикват ли благородни чувства в сърцата им и желание чрез Христовата благодат отново да се върне любовта и уважението към тях? О, нека нито едно сърце да не бъде твърдо като стомана, студено и безразлично към баща си и майка си! Как може дъщеря, която изповядва името на Христос, да подхранва омраза срещу своята майка, особено ако тази майка е болна и стара? Нека любов и милост, най-сладките плодове на християнския живот, намерят място в сърцата на децата към техните родители. БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ С НЕМОЩНИТЕ. Особено жестоко е, когато дете се отнася с омраза към своята майка, която е стара и безсилна, безпомощна и беззащитна като дете. Колко търпение, колко нежност трябва да проявяват децата към такава майка! Те трябва да я утешават и успокояват с нежни думи. Нищо не трябва да дразни духа й. Истинският християнин никога не ще бъде нелюбезен, никога и при никакви обстоятелства не ще бъде лош или небрежен към родителите си и винаги ще почита заповедта - “Почитай баща си и майка си”. Бог е казал: “Пред белите коси да ставаш и старческо лице да почиташ”...Деца, нека вашите родители, безпомощни и слаби да се грижат сами за себе си, да намерят в последните си дни утеха, мир и любов. Заради Христос позволете им да отидат в гроба, получавайки от вас само думи на любезност, милост и прошка. Вие искате Господ да ви обича, да ви съжалява, да ви прощава и да ви подкрепя в дни на болест. Не трябва ли обаче и вие да постъпвате към другите така, както желаете към вас да постъпват?  Всички, които имат Христовия дух, ще почитат старите и безпомощните и ще проявяват особена грижа, уважение и нежност към тях. Мисълта, че са били винаги утеха за своите родители и тяхна опора в трудни моменти, е мисъл, която ще изпълва децата с удовлетворение през целия им живот и ще им доставя особена радост, когато те самите се нуждаят от съчувствие и любов. Тези, чиито сърца са изпълнени с любов, не ще забравят задължението си да изравняват пътя към гроба на своите родители и ще гледат на това като на неоценима привилегия. Те ще се радват, че имат възможност да внесат утеха и мир в последните дни на своите любими родители. Да вършите друго, да отказвате помощ с любов на своите възрастни родители - това би изпълнило душата с угризения и дните със съжаление и мъка, ако сърцата ви не са станали твърди като камък. Психологията като наука може да се докосне до толкова аспекти на човешката душевност и да разгадае как прекъсването на “пъпната връв” между родители и деца, формира пълноценно и креативно дете / креативността е умението да управляваш противоречивото многообразие на света. Ти имаш право да избереш как да напътстваш своята „мисловна кутия”. Тя е инструментът, който ти помага да управляваш своя свят, такъв, какъвто го виждаш. Тя е също и бариерата, която ограничава твоите представи за заобикалящата те реалност.”…/ или комплексирана и антисоциална личност! Уважение заслужават онези родители който са успели да предпазят децата си от проява на девиантно поведение /терминът е въведен от американската социологическа школа, разработен от социолога Робърт Мъртън. С него се означава поведение, свързано със слабо съобразяване с правилата и личното поведение, неприемане на нормите на съвместния обществен живот и е безразлично към прилаганите санкции./ или едновременно с това да им помогнат да израснат уверени в себе си и утвърждаващи се, за да са устойчиви и адаптивни към трудните социални условия - а тези който не са се справили, не заслужават ли уважение? Нека младото поколение да не забравя, че Бог ги е дарил с привилегия да уважават възрастните си родители, която им носи задоволство и радост. Ако те живеят в хармония с възрастните хора ще се чувстват доволни от себе си, а възрастните родители ще се чувстват горди, че са създали и отгледали такива прекрасни деца - полезни за обществото и родината си! Всички ние сме създадени от Бог и сме Негови деца - Той еднакво ни обича! За това ние ви обичаме - обичайте се и вие!

                                                                       Тодор Миков                                                                                                                 


Разпиляност

Живота е Божи дар!
                         Тодор Миков







Разпиляност

Мислите ми 
птици разпилени
по баири, друми
и поляни ...
С Времето 
прашасали кервани,
в Залеза
догарят урагани ...

Взирайки се
със очи незрящи -
Светлината в Мрака
да прогледна
и търсейки с ръцете си
трептящи 
в себе си сърцето
да намеря ...

Ето тука в този
ъгъл празен 
Детството ми 
рано отлетяло .
В споменът ми избледнял
и прашен 
в мислете ми
с конче долетяло ...

А над мене
Слънчицето златно -
Младостта ми с обич
озарява
и Любов туй чувство
непонятно,
пламне ли - кръвта ми
закипява ..

Дните мой птици
разпилени -
от Живота вече
отлетели ...
Само моята Душа
остана
непокътната и Вечно
млада ! ...

09.03.2008 година.
гр. Пловдив.
(Вече съм на 62 години)



Поклон пред светлата ви памет!

Поклон пред
светлата ви
памет!






На помен

Потънал
във цигарен дим 
стоя пред гроба 
онемял
и с поглед взирам се
незрим
да зърна
мъртвите души
на мама, татко,
но уви ...

Как искам
с голите ръце
да срина
черната магия
и от
синьото небе
да сляза с гръм,
като Месия
и вдигна
мъртвите от гроба ...

Смъртта да пъхна
в таз' утроба
и срина 
черната прокоба!
И целият
човешки род
да тачи своят
чуден Бог
дарил ни с чудото:
ЖИВОТ !

Омазан целият
в печал 
с любов цветенца
съм посял
за да ги извадя
от пръстта
и пак свободни
с радостта
да бродят пак те
по света ...

                                                                Тодор Миков     
                                                                                                                     

01.05.2004 година
гр. Кърджали.   



В памет на мама


Моето Слънчице е мама!
                                Тодор Миков



Света Богородица



Майчице любима
/ в памет на мама /


                                          Ти
                                                 ден
                                                         и нощ
си над детето 
заспало
в скута ти
засмяно,
с усмивка роза
на лицето
към теб
ръчичките
простряло 
как радостно
тупти
сърцето
и нежно
ти гугука:
Мамо!


                                   Тодор Миков




08.03.1976 година.
гр. Кърджали.    

В памет на баща ми


Случайно аз тук съм на тази Земя
и знам, че случайно аз тук ще умра,
но няма случайно блага да творя  
завинаги тук ще оставя следа ...
                                            Тодор Миков







Цигулката на татко

...Потънала в прах 
вътре в старата ракла,
на татко цигулката
в тъжен покой
лежи, а от струните 
тежка въздишка
изпълва Вселената
вътре във мен ...

Аз чувам плачът й 
в ръцете на татко,
как тихо отронва се
струнният звън.
Под грубите пръсти 
звезди разпилени,
като птици в симфония
с ритъм на сън ...

Не летят вече
струнните звуци на татко
по Млечния път
на летящия лък 
събрани в едно,
между четири струни 
е моето детство
и споменът скъп ...

 Отлитат годините 
няма го вече,
моя татко – вълшебник
на тази Земя.
Изпълнен съм с мъка,
че струните – мъртви,
без музика вече 
са във Вечността ...

Сърцето ми плаче 
нима във забрава
ще бъде на татко 
душата му в плен 
между немите струни
и никога вече
не ще се завърне
той с белия ден ...

Децата пораснаха 
живи и здрави.
и всеки си тръгна
по свой жизнен път,
и никой не пипна
със пръстченце даже,
на татко цигулката 
тънеща в скръб ...

Сега аз се вглеждам
в очичките сини
на моето внуче,
дали някой ден
ще пипне с ръчички
цигулката старата,
изтръгвайки с пръстче
от струните звън ...

Тогава животът
в цигулката стара
ще трепти в резонанс
заедно с детския смях
на моето внуче
във синя симфония,
бликаща в детските
сини очи ...

В отвъдното (може би)
с трепет се взираш
през разпилените форми
на мисълта.
Животът ти татко
с любов продължава,
от детските пръсти
до струнният звън ...

   
                                                                       Тодор Миков






12.11.1996 година.
гр. Кърджали.
В памет на баща ми .
Иван Миков Петров



Обичам те дъще

На дъщеря ми - с любов
                                     Тодор Миков








Везана торбичка:

Везана торбичка 
в мен е скрита тя 
дар от моята майка
 поднасям я сега
на тебе мила дъще
дарявам от сърце 
везана торбичка 
от мамини ръце ...
Чудесата в нея 
трички са на брой,
чудеса различни 
без сън и без покой:


Първото е чудо 
стъпка от сърна
за да стъпваш дъще
леко по света...
Второто е чудо 
чудо Любовта
за да бъдеш лудо
влюбена жена ...
Третото е чудо 
чудо най-голямо,
нежно да ти гука:
Мамо! Мила мамо!


                                                                                  Тодор Миков


петък, 24 август 2012 г.

Философията и възрастните хора

Истината ще ви 
направи свободни!
                        Исус Христос





Философията и възрастните хора

Думата "философия" е измислена от Питагор и означава - филос т.е.  (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν) - обичам и софия (от гръцки σοφία) - мъдрост или смисъла на думата е обич и мъдрост. В основната си част философията се занимава с изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основните теми с който философията се занимава са - съществуването, познанието, справедливостта, мисленето, истината, красивото, любовта и т.н. Според Питагор философията е привилегия на боговете и не е по силите на смъртния човек. Може би мъдростта е убежището на истината, а свободата да е посоката или пътят към него."Философията дава идеите, а опитът - данните!"/Хегел/ и точно в тази ниша искам да вмъкна идеята на тази статия за философията на възрастните хора. По принцип съм против мнението на Питагор, че "философията е била привилегия само на боговете", защото боговете са измислени от хората и философията е привилегия на хората! Възрастните хора са истинските философи който с течение на годините са натрупали своят жизнен опит в съзнанието си благодарение на тяхното собствено духовно извисяване и са в хармония със Вселената! И нещото което ги извисява преди всичко е вечният им стремеж към по-възвишени познания и любовта им към младото поколение - предавайки му своя опит, познания и философия за живота! Това е прекрасно! Нали? Възрастните хора и философията са в непрекъсната хармония с етиката или така наречената "философия на морала" и непрекъснато се интересуват от въпросите свързани с - Как трябва да постъпва човек?, Кое е правилното поведение? и Какво представлява "добрия живот“? Възрастните хора живо се интересуват от природата на етичната мисъл, от същността на различните етични системи и тяхното сравнение, от това дали съществуват абсолютни етични истини и най-важното е как могат да бъдат разпознати и приложени в живота /това е предмет на философското понятие - мета-етика/? Възрастните хора много добре знаят, че етиката е асоциирана с идеята за морала и с течение на времето изграждат своите виждания и разсъждения за своите човешки добродетели. Така че философията на възрастните хора е толкова много сложна плетеница от сложният им житейски опит - натрупан през вековете, колкото е сложна структурата и съдържанието на Вселената още от самото й създаване! 


                                                                                Тодор Миков



Вселената и възрастните хора



Мисълта е създала Вселената ? 
                 /  Може би - ДА !  /
                                           Тодор Миков

Цялостта на Вселената

и Мъдростта на възрастните хора
са Всемогъщата сила - наречена Бог!

                                            Тодор Миков






Вселената и възрастните хора

Понякога съм се замислял каква ли е връзката между Вселената и възрастните хора и съм стигнал до извода, че и двете си приличат по първопричината за тяхното начало на съществувание, раждне, възраст, мъдрост и смърт. В библията се споменава, че "Първо е било Словото!", но аз все си мисля, че ПЪРВО Е БИЛА МИСЪЛТА /а може би "бозона на Хигс" ?!?! ... / ЗА ТЯХНОТО СЪЗДАВАНЕ - ВСЕЛЕНА, ЖИВОТ И СЪЗНАНИЕ /разбира се това си е моето лично мнение/ и те са наразривно свързани по между си като едно цяло! Не може да има Слово ако няма Кой да Го Пройзнесе така, че Словото не би трябвало да е пъвопричината за създаването на Света! Не искам да споря, защото може да не съм прав и това си е мое мнение ! 
Наскоро учените откриха най-малката частица с най-кратък живот - тази частица живее много малко — от порядъка на 1.10 на степен (-23)та части от секундата наречена "бозон на Хигс". Хигс бозонът е хипотетична масивна скаларна елементарна частица, чието съществуване е предсказано от Питър Хигс в рамките на т. нар. Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици). Този бозон е единствената елементарна частица от стандартния модел, която до юли 2012 г. не е наблюдавана експериментално. През 1964 г. Питър Хигс и негови колеги предлагат хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на това взаимодействие частиците получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува и елементарна частица, която да е свързана с това хигсово поле, но не е самото поле. Тя е частица, която се ражда, живее известно време и се разпада. Ако бъде потвърдено, че Хигс бозонът съществува, това би изяснило как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята? Фантастично е, нали? Може би това е Първопричината за създаването на Света?. Мисълта също е микроскопична частица която  е с нулева маса в покой, но раздвижи ли се - стават чудеса! Фантастичното е, че Мисълта се движи с най-високата скорост на Вселената и превръща антиматерията в материя! Мисля, че съм прав!
От тук нататък може да се предполага, че космическите излъчвания непрекъснато изсипват върху космическите тела на Вселената /включително и върху повърхността на нашата Земя/ колосален поток от могъщи сили който бомбардират биосферата която от своя страна се видоизменя непрекъснато в един кръговрат и получава в структурата си все нови, необичайно всевъзможни и неизвестни за материята на Земята свойства - движейки се по законите на космическия механизъм. В тези процеси няма нищо случайно и Вселената както и възрастните хора са Съзнанието и Мъдростта на Живота като цяло. Възрастните хора и Вселената са надарени с Мисълта която създава Движението и Космическия цикъл. Ако Вселената и всички Живи същества са ограничени в рамките на своето съществуване - от раждането до смъртта, то Живота /като цяло/, Съзнанието и Мисълта са безкрайни и необятни. В заключение мисля, че Всички Ние сме едно цяло и сме зависими по между си, защото ако една част от нас - Вселената, Живота, Съзнанието или Мисълта - изчезне тогава смисъла за съществуването ни ще се разпадне. Цялостта на Вселената и Мъдростта на възрастните хора са Всемогъщата сила наречена БОГ!

                                                                 Тодор Миков



сряда, 22 август 2012 г.

Скандалите между възрастните хора

Няма нищо по ужасно
от ядосана жена!
         Народна мъдрост



Зрелище – лъвски бой


Скандалите между възрастните хора

На всички ни се е случвало да се сблъскваме с ядосаната си половинка - особено ако ти е съпруга. Тогава домът ти се превръща в ад, чиито последици човек трудно може да предвиди! Тъй като скоро ми се случи подобно нещо - съм се замислил: Има ли изход от подобна ситуация и какъв е изходът? Може би /според мен/ човек първа трябва да разбере анатомията на гнева, след това причината и най-накрая подходът към решаването на проблема! Мисля, че анатомията на гнева няма определена формула, защото гнева е свързан с живота и няма указание как човек да се справи, но си мисля че би трябвало да има някакви начини или подход по който човек да се ръководи за да се стигне до добър край. Може би първо човек трябва да прояви разбиране по възникналият проблем и след това да преговаря с ядосаната си жена - найстина това е много трудна работа! Как се укротява разярена лъвица в кротко агънце без да бъдеш ухапан?!?! Ето това е въпросът! Може би първата крачка е човек да поеме контрол над проблема или ситуацията - понеже не знае каква е причината би трябвало да се опита да я разсее със цел да намалим яда й или напрежението като се старае да предизвика дискусия по този проблем - може би това е ключът към неговото разрешаване /за съжаление аз бях пропуснал тази възможност за което си нося своята вина и съм си взел поука/. Второто нещо е да се открие точната причина която е породила този гняв /тогава бях я открил, но вече беше много късно/ като човек трябва да се постарае да ограничи периметъра на този проблем и да премахне колкото е възможно емоциите /те са лош съветник/ и пресичането на блъфовете - всички знаем, че понякога жените използват скандала като начин за привличане на внимание. Може би причините са в менопаузата или в критическата възраст или в наранени чувства както отвън /може би/ така и от нас или скандали от битов характер - най-честото явление е липсата на пари /това си е мое мнение/ и т.н. Ако човек достигне до причината, много е вероятно да излезе с положителен резултат от спора /за съжаление аз не успях да се справя може би поради неразбиране на причината от моя страна/. Също така натрупването на гняв са и проблемите в леглото /възможно е аз вече съм на преклонна възраст и не бих й попречил да отиде при друг/. Но за по-младите от мен - ако вашата жената отказва интимност, знайте, че нещо я тревожи и това „нещо“ не е свързано с вашите качества на любовник. Може би третото нещо за решаването на проблема е човек да настрой тонът си на разговора за да може да се стигне до конструктивен диалог и да се създаде спокойна среда. Ако видите обаче, че ситуацията е неконтролируема и вашата жена е решила да отприщи натрупалите се емоции, не я спирайте. В противен случай тя няма да чуе и дума от логичните ви разсъждения за решаване на проблема. Когато сметнете, че е дошъл моментът да овладеете ситуацията, просто й кажете: "Разбирам, че си ядосана, но ми е трудно да разбера защо крещиш." В почти 100% от случаите това изречение ще я накара да замълчи и да се успокои. След това продължете разговора спокойно. Покажете й, че разбирате какво ви казва /за съжаление аз не издържах на напрежението - взех си багажа и се прибрах у дома/. Може би четвъртото нещо което би трябвало човек да направи за разрешението на проблема е да й се предложи тя да даде решение на проблема. Нека промяната бъде взаимно дело. Направете компромис в кризисната ситуация, нека тя почувства, че във ваше лице има човек, с когото може да се разбере /тук вече найстина изтървах шанса и безкрайно много съжалявам, че не можах да се справя с този проблем/. Мисля че горе-долу това е пътя към решаването на проблемите в семейството на възрастните хора, защото никой от нас не е идеален и всички грешим!

                                                                               Тодор Миков

За живота старостта и дълголетието

Живота - това е чудо!
            Тодор Миков







За живота старостта и дълголетието

Кое е това животно което най-напред ходи на четири крака, след това на два крака и накрая ходи на три крака? Естествено - това е човека! Когато човекът е бебе пълзи т.е.върви на четири крака - тогава той опознава средата в която живее и природата която го заобикаля. Още от тогава той започва да опознава света и да трупа опит и знания - предпоставка за изграждането и оформянето на философията му за живота! След това човекът прохожда и върви на два крака - пред него се открива хоризонта на познанието, науката и начинът му на живот - предпоставка за оформянето му като личност, създаване на семейство и поколение. Поставянето на цел /или цели/ в живота и мястото му в обществото в което живее. Може би истинската младост на човека в този период на развитие никога не остарява, но да си млад не означава че това е заслуга и или привилегия. Но да доживееш до дълбока стараст и да бъдеш полезен на някого - това е истинско чудо, заради което си заслужава човек да напрегне всичките си сили и умения научени през годините - макар и да е на три крака т.е. третият му крак е бастуна. Не случайно философите и то не без основание мислят, че човек не би умрял ако истински желае да продължи живота си по-нататък. Още от сътворението на света и живота на земята - човекът е търсил Живата вода и формулата на Безсмъртието! Удивително е! Нали? И като се замисля понякога -откривам /поне така си мисля/, че безсмъртието е програмирано или залегнало както в Космоса и Природата, така и в Човека. Безсмъртна е неговата същност, душата която е отражение на вечния Дух и първопричината на Вселената. Колкото до Дълголетието си мисля, че това е начина на живот който човек сам си го изгражда с течение на времето, мястото където той живее и условията на околната среда. Не са за пренебрегване - традициите, народните обичай и медицината като насоки за поддържане на здравето и удължаването на живота не само на хората, но и на животните, защото всички живи същества на земята искат да живеят по-дълго. Една от най-важните предпоставки за дълголетието на възрастните хора е здравето което зависи до голяма степен от наследствеността и условията на живот - място, географски ширини и т.н. Може би факторите за живота са шестте материи всред които човек живее - земята, слънцето, въздуха, водата, растенията и огъня. И човекът /и всяко живо същество/ живее по законите на тези шест стихии.  И накрая, дълголетието си има и своята етична страна: човек, който иска да живее дълго, трябва да бъде отворен и към другите хора, защото ако той не е изпитал трудности, нищета, страдания, ще стане коравосърдечен, егоистичен, жесток, което смалява земните му дни; и обратно, ако той е понесъл страдания, болести, смъртта на близки хора /родители, деца/, ще стане мек, състрадателен, ще провява отзивчивост към сираците и болните, постоянно и безкористно ще помага на хората. И това ще го съхрани за по-дълго време. Може би това са предпоставките за живота на човека, неговите старини и неговото дълголетие. Поне аз така си мисля !
                      
                                                                    Тодор Миков



Проблеми в общуването на възрастните хора.

Да си човек - не е лесно!
                                  Тодор Миков






Проблеми в общуването на възрастните хора.

Понякога съм се замислял защо винаги имаме проблеми в общуването и защо тези проблеми никога не свършват? Защо винаги ни съпътстват през целият ни живот и защо се редуват едно след друго - като че ли нямат край и имам чувството че те са необятни като Вселената. Винаги съм се замислял какви са причините за тяхното възникване, има ли някаква "рецепта" за тяхното разрешаване, имат ли логика за тяхното преодоляване или иначе казано - как да съжителстваме с тези проблеми в общуването ни с обществото в семейството и в работата така че да се чувстваме навсякъде комфортно и доволни от себе си? Каква е анатомията на тези проблеми в общуването ни и как да ги преодолеем? Предполагам, че тяхното разрешаване се крие в проблемите с комуникацията между хората - особено при възрастните хора и че в основната си част тези проблеми са част от НЕРАЗБИРАТЕЛСТВОТО - като основна пречка в тяхното преодоляване!  В зависимост от неразбирателството може да се изгради трайна връзка - това е комплекс от взаимно доверие, взаимна любов, взаимна всеотдайност, честност и прозрачност в нашите взаимни отношенията. Кой са "тухлите" за изграждането на трайна връзка. Може би са:
1.Честността - ако тя липсва пречката е голяма - имам в предвид че тук не става дума за това как да се преиначи истината, а как да се скрие.Хората трябва да са искрени по между си, защото в това е смисълът на трайната връзка. В противен случай единият от двамата ще остане излъган. За това честността е от голямо значение.
2.Фалшивата самоличност - естествено този проблем се разбира от само себе си, защото всяка една лъжлива история, която може да измисли човек за себе си, рано или късно ще бъде разбулена. Така че по-добре е човек изобщо да не се захваща с такава дейност, ако иска да намери истинската си половинка в живота. В противен случай всичко е обречено на провал.
3.Нереалните очаквания - тоест човек трябва да си даде ясен отговор на въпроса „Какво очакваме един от друг“. Ако не изясним това, споровете и разочарованията ще станат ежедневие и ще се чувстваме непрекъснато травматизирани.
4.Недоразуменията - в основата на повечето проблеми в общуването са недоразуменията. Единия човек казва нещо, което се разбира погрешно от другия. Първия решава, че е правилно разбран и проблемите започват. Ако трябва да спорим за нещо, трябва да се постараем да обясняваме ясно възгледите си и да изглаждаме неяснотите. Така ще стигнем много по-лесно до решение на проблема, а с времето ще свикнем с особеностите на изразяване на човека срещу вас. В противен случай няма да стигнем до никъде.
5.Спомените - повечето хора приемат мотото „Нека миналото да ме води“. Да се основаваш на опита, натрупан в миналото, е прекрасно, стига да не забравяме, че човекът срещу нас е нова личност и не го сравняваме с бившите си гаджета и стари приятели, дори да имат някои общи черти. Едно от основните правила е да си тактичен и толерантен с човека до теб. И второто основно правила е - Не прави това което не би желал да ти го направят!
6.Високомерието - в интерес на истината самочувствието е прекрасно качество на човека, но когато това самочувствие се превърне във високомерие, става опасно. Ако смятаме, че превъзхождаме партньора си - по-добре е да се разделим с него и то преди да сме го наранили. А и защо по дяволите ще ми е човек, когото не уважавам? Все пак ако аз уважавам себе си - няма да се държа високомерно с човека до мен, защото съм изградил трайна връзка с него и още по-вече ако е мой верен спътник / спътница в живота ще го обичам до края на дните си. Все пак да си човек - не е лесно!



                                                              Тодор Миков